НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
574
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мелодичната
линия
– пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна
линия
, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове.
Мелодичната
линия
– пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна
линия
, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.
И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.
към текста >>
Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято
управа
може да се констатира във всяка област на проявения живот.
Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.
Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято
управа
може да се констатира във всяка област на проявения живот.
Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни.
към текста >>
Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и
управата
на този велик закон – законът на ритмуса.
Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни.
Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и
управата
на този велик закон – законът на ритмуса.
През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява.
към текста >>
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната
линия
така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната
линия
така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
към текста >>
Мелодичната
линия
се покои, както казахме върху ритмуса като на основа.
Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
Мелодичната
линия
се покои, както казахме върху ритмуса като на основа.
С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека.
към текста >>
Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната
линия
.
Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната
линия
.
Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът.
към текста >>
Изобщо мелодичната
линия
събужда асоциативната способност на човека.
Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
Изобщо мелодичната
линия
събужда асоциативната способност на човека.
Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.
към текста >>
Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната
линия
, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.
Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната
линия
, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява.
към текста >>
2.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в
направата
на тяхната лампа.
Maber в неговата лаборатория. Първичните проби живак не са съдържали злато, а тези след опита са съдържали такова в дадените по-горе количества. При тези незначителни следи злато, не би било възможно да се определи атомното му тегло, както и присъствието на хелий или водород, α или β частици, въпреки големия научен интерес от такива фактически данни. Едно „следващо съобщение” от 25 юли 1924 г. дава г-н Stammreich, в което подробно описва апаратурата и начина на работата, дава и количествени данни от анализите.
Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в
направата
на тяхната лампа.
В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там. Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина.
към текста >>
Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната
линия
на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро.
такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2). Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен йон с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи. Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона.
Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната
линия
на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро.
Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера. Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера.
към текста >>
3.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той получава знанието от баща си, то е наследствено по
права
мъжка
линия
.
Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и. Те лекуват болните, на които не са помогнали билки, молитви и баяния и, за които се казва, че имат „самодивска" или „русалска" болест. Н a чело на дружината им стои ватафин.
Той получава знанието от баща си, то е наследствено по
права
мъжка
линия
.
Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна.
към текста >>
4.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не
правата
линия
на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени.
Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др.
Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не
правата
линия
на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени.
Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията.
към текста >>
5.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Линията
е граница на две сили.
По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификации). Има и тройна класификация и други класификации. Конкретно, с примери от живота и с картини, сказчикът поясни, как може да се чете по линиите на лицето и ръцете. „Всяка форма изразява съдържание.
Линията
е граница на две сили.
Правата линия сочи на равновесие". „Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят". „Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали.
към текста >>
Правата
линия
сочи на равновесие".
Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификации). Има и тройна класификация и други класификации. Конкретно, с примери от живота и с картини, сказчикът поясни, как може да се чете по линиите на лицето и ръцете. „Всяка форма изразява съдържание. Линията е граница на две сили.
Правата
линия
сочи на равновесие".
„Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят". „Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н.
към текста >>
6.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по
права
линия
, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята.
Идеите му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф. Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр. с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри.
Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по
права
линия
, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята.
Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „Инстинкт". Други: „Специално чувство". Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадката. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни.
към текста >>
В тъй интересния свят на насекомите не забелязваме ли множество видове, които притежават малки антени (пипала), които им позволяват да се направляват по
права
линия
към най-далечни места?
В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентира под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции. Полуокръжните ушни канали са способни да играят ролята на радио-гониометричен възприемач. Знаем, че те са разположени в три равнини, една на друга перпендикулярни. Тогаз се образува координатна система, необходима и достатъчна за определяне положението на точка в пространството: напр. положението на птицата в пространството или положението на насекомото по отношение на птицата.
В тъй интересния свят на насекомите не забелязваме ли множество видове, които притежават малки антени (пипала), които им позволяват да се направляват по
права
линия
към най-далечни места?
Природата нищо не прави без причина. Тези антени съществуват, за да възприемат вълните. Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции." Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуща радиации. 2) Повечето от организмите - с малки изключения - са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни.
към текста >>
7.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в
права
посока към целта си.
Ще приведа тук няколко примера, които показват новите пътища в биологията. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЛАКОВСКИ През 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота", в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Скоро тя излезе във второ издание под заглавие: „Тайната на живота", допълнена с нови факти. Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр.
Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в
права
посока към целта си.
Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях.
към текста >>
Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по
права
линия
, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята.
Скоро тя излезе във второ издание под заглавие: „Тайната на живота", допълнена с нови факти. Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр. Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си. Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си.
Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по
права
линия
, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята.
Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна.
към текста >>
Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят
правата
посока.
След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани.
Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят
правата
посока.
Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр.
към текста >>
Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в
права
посока.
Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани. Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока. Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция.
Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в
права
посока.
Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение.
към текста >>
Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в
права
посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение.
Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния.
Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в
права
посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение.
И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието.
към текста >>
8.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с
линията
на уравновесяването – екватора.
Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически.
Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с
линията
на уравновесяването – екватора.
Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството.
към текста >>
Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за
направата
на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма.
Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за
направата
на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот.
към текста >>
9.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Почеркът почти не се отклонява от
правата
линия
: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.
Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено.
Почеркът почти не се отклонява от
правата
линия
: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.
В почерка се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото. Съвременните физиолози са. забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н.
към текста >>
10.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Носът е много характерен – дълъг, представляващ една нагъната
линия
.
Редфилд и Учителят считат, че този тип хора се срещат най-много измежду италианците. Магаре. Това е предимно мъжки тип, много по-рядко се среща у жените. Лицето е дълго и широко, с набръчкани меса. Челото е ниско и тясно. Очи – големи, силно изпъкнали, с тежък, муден поглед – кестеняви, светло кафяви или измито сини.
Носът е много характерен – дълъг, представляващ една нагъната
линия
.
Уста – несъразмерна, с нависнали месести устни. Уши – дълги, тесни, месести, много нависоко седящи, крайно неграциозни. Кожата бива силно бледна, землиста или червеникава. Гласът е гърлесто сдавен. Хората от този тип са тежки в движенията, ръцете им са като лапи и твърди, пръстите им възлести и къси.
към текста >>
Челото и носът, който също завършва със заострен връх, представят една почти непрекъсната
права
линия
.
Други физиогномисти считат, че очите от магарешки тип са израз на безсрамие и дуращина – глупост. Физиолозите виждат връзка на подобни очи с хидроцефалията в мозъка, което се отразява дегенеративно на мозъчните центрове. Коза (Козел). Хора със среден ръст, сухи, с четвъртито очертание на туловището. Главата е въздълга, с много характерна заострена брадичка.
Челото и носът, който също завършва със заострен връх, представят една почти непрекъсната
права
линия
.
Веждите са ъглесто пречупени. Устата е малка, с месести устни. Очите са доста големи, слабо изпъкнали, медено-кафяви до жълто кафяви. Погледът е жив, подвижен, топъл. Тяхната походка е крайно отмерена, жестовете са бързи, трескави.
към текста >>
11.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива
линия
(около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето.
Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма.
Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива
линия
(около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето.
И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж. Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат. Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата.
към текста >>
Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по
права
линия
, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат.
спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж.
Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по
права
линия
, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат.
Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област).
към текста >>
12.
СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена
правата
или спокойно издутата
линия
на веждите.
Гъсти вежди говорят за една тъжна и упорита натура. Тях ги виждаме по главите на Бьорнсон, Толстой и Ницше. Също и Бисмарк е притежавал такива гъсти, китни вежди, които придават на главата му юпитеровия белег. Колкото по-фино и равномерно издути се явяват веждите над очите, толкова повече те говорят за един фин Дух и за една натура, която не се подкопава от скръбта. Там, където веждите са неправилни, груби и разбъркани, сочат едно неодялано, брутално, гневливо същество.
Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена
правата
или спокойно издутата
линия
на веждите.
Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата).
към текста >>
Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна
линия
, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек.
Тях ги виждаме по главите на Бьорнсон, Толстой и Ницше. Също и Бисмарк е притежавал такива гъсти, китни вежди, които придават на главата му юпитеровия белег. Колкото по-фино и равномерно издути се явяват веждите над очите, толкова повече те говорят за един фин Дух и за една натура, която не се подкопава от скръбта. Там, където веждите са неправилни, груби и разбъркани, сочат едно неодялано, брутално, гневливо същество. Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите.
Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна
линия
, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек.
Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата). От немски Д-р К.
към текста >>
13.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
когато човек има будна, добра,
права
мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр.
когато човек има будна, добра,
права
мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
към текста >>
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху
линията
на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате.
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху
линията
на вашето поведение.
Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение;
линията
– като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина.
Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия.
Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение;
линията
– като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина.
Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо.
към текста >>
Така и художникът схваща
линията
като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството.
Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина.
Така и художникът схваща
линията
като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството.
Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо. Ясно е тогава, че вътрешният релеф на ухото може да служи като път, по който да вникнем в разположението на онези системи сили, които определят характера на човека, а от него пък да правим по-близки или по-далечни от истината заключения за бъдещите възможности на даден индивид.
към текста >>
Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде
права
линия
.
Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството.
Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде
права
линия
.
Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо. Ясно е тогава, че вътрешният релеф на ухото може да служи като път, по който да вникнем в разположението на онези системи сили, които определят характера на човека, а от него пък да правим по-близки или по-далечни от истината заключения за бъдещите възможности на даден индивид. Така и геологът от строежа на земните пластове, от тяхната деформация вади заключение за промените, които са ставали на известни места на земята.
към текста >>
Друга важна област в ухото е най-външната
линия
, контурът на ухото, който крие в себе си известни възможности за отгатване на някои качества от човешкия характер.
Тази гънка е характерен белег за човешкото ухо. В животните, обаче, тя отсъствува, което се дължи на факта, че те действуват под напора на първите импулси в тях. Човек се издигнал по-високо от животните и в това, че е поставил известен праг между първия вътрешен импулс и своята дейност. Видът на тази гънка дава възможност да съдим за въздържанието, което човек може да упражни върху себе си, когато се събуди в него желание за проява. Импулсите, стигнали до тази гънка, забавят своето движение, и дават възможност на разума по-добре да ги прецени и според това, да им даде ход навън, или да ги спре.
Друга важна област в ухото е най-външната
линия
, контурът на ухото, който крие в себе си известни възможности за отгатване на някои качества от човешкия характер.
Колкото контурът е по-правилен и без колебания, толкова и равновесието между вътрешните сили и тия на външния свят е по-съвършено. В зависимост от това и съпротивленията, които индивидът ще срещне от външния свят, ще бъдат по-незначителни. В тази линия, именно, се крие и разгадката за музикалното ухо. За по-голяма система при изучаване на ухото, ние го делим на три части. Точка а представя средата на онази малка издадена част, която се намира при ушния отвор.
към текста >>
В тази
линия
, именно, се крие и разгадката за музикалното ухо.
Видът на тази гънка дава възможност да съдим за въздържанието, което човек може да упражни върху себе си, когато се събуди в него желание за проява. Импулсите, стигнали до тази гънка, забавят своето движение, и дават възможност на разума по-добре да ги прецени и според това, да им даде ход навън, или да ги спре. Друга важна област в ухото е най-външната линия, контурът на ухото, който крие в себе си известни възможности за отгатване на някои качества от човешкия характер. Колкото контурът е по-правилен и без колебания, толкова и равновесието между вътрешните сили и тия на външния свят е по-съвършено. В зависимост от това и съпротивленията, които индивидът ще срещне от външния свят, ще бъдат по-незначителни.
В тази
линия
, именно, се крие и разгадката за музикалното ухо.
За по-голяма система при изучаване на ухото, ние го делим на три части. Точка а представя средата на онази малка издадена част, която се намира при ушния отвор. Точка b поставяме там, дето е хоризонталната линия, която започва пред началната точка на външната хрущялна извивка, като я пресича повторно при спущането ù надолу. Точка с поставяме там, дето свършва хрущялната част и започва долната месеста част. Така разделено ухото, това не е нито случайност, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл.
към текста >>
Точка b поставяме там, дето е хоризонталната
линия
, която започва пред началната точка на външната хрущялна извивка, като я пресича повторно при спущането ù надолу.
Колкото контурът е по-правилен и без колебания, толкова и равновесието между вътрешните сили и тия на външния свят е по-съвършено. В зависимост от това и съпротивленията, които индивидът ще срещне от външния свят, ще бъдат по-незначителни. В тази линия, именно, се крие и разгадката за музикалното ухо. За по-голяма система при изучаване на ухото, ние го делим на три части. Точка а представя средата на онази малка издадена част, която се намира при ушния отвор.
Точка b поставяме там, дето е хоризонталната
линия
, която започва пред началната точка на външната хрущялна извивка, като я пресича повторно при спущането ù надолу.
Точка с поставяме там, дето свършва хрущялната част и започва долната месеста част. Така разделено ухото, това не е нито случайност, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл. Трикратността е подчертана на много места в природата. Тя се обосновава и в това, че когато човек се проявява, този процес също така минава през три фази, или три перипетии: първо човек мисли – той минава през мисловния процес; после човек изживява идеята, през което време радва се или скърби, вдъхновява се или се разочарова. Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън.
към текста >>
Горната част на ухото, над
линията
ab отговаря на интелекта.
Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън. Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв импулс, или ако се яви такъв, той бива слаб. Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз. И най-после в човека настава третата фаза, третият процес – реализиране на идеята. Следователно, всяка една от трите фази, от трите процеса, които стават в човека, отговаря на едно от трите деления на ухото.
Горната част на ухото, над
линията
ab отговаря на интелекта.
При разглеждане на тази част, не трябва да се обръща внимание само на нейната големина, но и на формата ù, както и на релефността, т.е. дали повърхността ù е по-гладка или по-вълнообразна Когато горната част на ухото е освен това голяма и широка, това показва човек с широки идеи, планове, с големи замисли. При това, ако широчината е в най-горната част на ухото, идеите на този човек са повече философски, без никаква връзка с практически живот. Ако пък тази широчина е в долната част на тази област, идеите на този човек имат тясна връзка с практическия живот, т.е. с ежедневния живот, или с живота на материалните нужди на човека.
към текста >>
Значи, ако
линията
с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е
права
– нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност.
Разбира се, че и при тези белези има безброй вариации, според количеството на хората, но все пак те са в състояние да означат крайностите в живота. Средната част на ухото, между линиите а и ас, носи характерностите на емоционалната природа в човека, която, от своя страна, делим на две части: първата част – обилна чувственост, която се изразява във вътрешната хрущялна гънка – n. При това, колкото по-нагоре е изхвръкнала тази гънка, толкова и чувствата на човека са по-силни; и обратно: колкото по-малко е изхвръкнала тази гънка нагоре, толкова и чувствата са по-слаби. Втората част – външната активност на човека – m или способността му да минава лесно от статично в активно, т.е. динамическо състояние.
Значи, ако
линията
с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е
права
– нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност.
Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол. Най-после, третата част на ухото, под линията ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото. Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни.
към текста >>
Най-после, третата част на ухото, под
линията
ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото.
Втората част – външната активност на човека – m или способността му да минава лесно от статично в активно, т.е. динамическо състояние. Значи, ако линията с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е права – нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност. Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол.
Най-после, третата част на ухото, под
линията
ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото.
Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни. Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм. Следователно, когато месестата висулка на ухото е малка, т.е. къса, жизнената сила в този човек е в по-малки размери, вследствие на което и дължината на неговия живот не може да бъде гарантирана.
към текста >>
15.
Всемирното братство - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата
линия
, т.е.
Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях. Човекът на любовта има нещо специфично в своя глас. Особена сила се крие в неговия глас. Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени. Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени.
Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата
линия
, т.е.
линията на съдбата. Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо? Те нямат приятели, които да им помагат.Те трябва усилено да работят, да си създадат приятели. Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия.
към текста >>
линията
на съдбата.
Човекът на любовта има нещо специфично в своя глас. Особена сила се крие в неговия глас. Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени. Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени. Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата линия, т.е.
линията
на съдбата.
Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо? Те нямат приятели, които да им помагат.Те трябва усилено да работят, да си създадат приятели. Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия. С такъв човек и да влезете в съдружие, ще се развали.
към текста >>
Тогава тя застанала
права
и започнала да пее.
Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите.
Тогава тя застанала
права
и започнала да пее.
Като чул гласа й, началникът веднага дал заповед да й изплатят сумата. Какво по-голямо знамение от това? Съвременните хора имат богатство, имат скрити сили в себе си, които не са разработили, вследствие на което страдат. Който може да употреби богатството на своя ум, на своето сърце и на своята воля на място, той ще придобие търпението. Да придобие великото търпение, това значи да възкръсне.
към текста >>
16.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и
правата
им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура.
Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и
правата
им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>
Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната
линия
на подвига.
Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби.
Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната
линия
на подвига.
Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле.
към текста >>
17.
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и
правата
им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура.
Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и
правата
им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките ù опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>
Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките ù опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната
линия
на подвига.
Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби.
Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките ù опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната
линия
на подвига.
Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле.
към текста >>
18.
КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Преобладава изключително
правата
линия
– отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия.
Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината. С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени".
Преобладава изключително
правата
линия
– отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия.
Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редица. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото.
към текста >>
19.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е една пълна със съдържание „
линия
на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча.
То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя. Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща".
Това е една пълна със съдържание „
линия
на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча.
Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека. Що е левитът? Левити - това са всички чиновници, всички служители на един държавен апарат. Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”. Ограничени в своите функции, зависещи от „началства", от „върховна управа", която едничка може да дава насока, те не могат да направят нищо вън от онова, което им се предписва и налага „отгоре".
към текста >>
Ограничени в своите функции, зависещи от „началства", от „върховна
управа
", която едничка може да дава насока, те не могат да направят нищо вън от онова, което им се предписва и налага „отгоре".
Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча. Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека. Що е левитът? Левити - това са всички чиновници, всички служители на един държавен апарат. Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”.
Ограничени в своите функции, зависещи от „началства", от „върховна
управа
", която едничка може да дава насока, те не могат да направят нищо вън от онова, което им се предписва и налага „отгоре".
Те са още по-ограничени от „свещениците" - от управниците, облечени във власт. Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът? Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин. Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин.
към текста >>
20.
НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Засега
линията
на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения.
В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат.
Засега
линията
на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения.
Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата.
към текста >>
Едва когато човек възприеме като мярка
правата
мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред.
Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата. А човекът става човек от момента, в който той започва да мисли. Без мисъл човешкият живот е немислим. Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки.
Едва когато човек възприеме като мярка
правата
мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред.
Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред. И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо същество. а едно полуживотно-получовек. В това смесено същество се проявява алчният стремеж да владее, да господарува, да се налага със сила. И не е ли тук коренът на националния и расов империализъм, който отличава съвременните народи?
към текста >>
21.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна
линия
, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос.
да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария.
Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна
линия
, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос.
Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос.
към текста >>
Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за
права
, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията.
Но слабите резултати, получени от тия опити, показват, че идеята за девата не може да вирее под сянката на църквата и на обикновената религия. Ето защо, с пълно право може да се каже, че идеята за девата е една идея на бъдещата култура. В бъдеще ще имаме един напълно диференциран тип на дева, която не ще има нужда да се омъжва за „Йосифовци". Към този тип трябва да се стреми новата жена. Той ще бъде истинската нова Ева, Ева на бъдещето.
Дотогава, каквото и да прави жената, колкото и да се бори за
права
, за еманципация - докато тя си остава обикновена жена и майка - все ще бъде робиня на условията.
И онази свобода, за която мечтае, ще бъде само една cянкa на истинската свобода. Как се очертава образът на Девата, на новата Ева, в словото на Учителя - това ще покажем други път. Ако искаме да закръглим образа на Дева Мария, както той се явява в евангелието, ще трябва да разгледаме останалите пасажи, в които се говори за нея. Те ни разкриват по-скоро изпитанията на майката Исусова. Не беше ли изпит за девицата зачеването от „Дух Свети" и не поиска ли най-напред „праведният Йосиф" да я напусне за това?
към текста >>
22.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат
правата
линия
и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала
линия
(с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е).
Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи.
У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат
правата
линия
и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала
линия
(с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е).
За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне.
към текста >>
Изпъкналата
линия
показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази
линия
в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията.
Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние.
Изпъкналата
линия
показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази
линия
в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията.
Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така. Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле. Кои биха ни дали тогава идеалната формула: да започват добре и да свършват добре?
към текста >>
Вдлъбнатата
линия
, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле.
Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние. Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията. Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така.
Вдлъбнатата
линия
, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле.
Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле. Кои биха ни дали тогава идеалната формула: да започват добре и да свършват добре? Очевидно, хората, които пишат в прави редове, успоредни помежду си. Този начин на писане, в идеалния случай, означава равновесие между ума и чувствата, дисциплинирана воля, самообладание.
към текста >>
Змиевидна
линия
- змийска гъвкавост у хора без морален гръбнак.
Чувството, емоцията се изразява у тях не в изменяне посоката на редовете, а във формата на буквите. Волята, от своя страна, се проявява в съответните нормални графични белези. Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието. Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия почерк - вълнообразният. Характерологичното му значение, в най-общ смисъл, е: гъвкавина и приспособимост на мисълта, дипломатичност, способност у човека да се огъва според обстоятелствата.
Змиевидна
линия
- змийска гъвкавост у хора без морален гръбнак.
Ясно е от изложеното дотук, колко богат по съдържание, от характерологично гледище, е един прост наглед признак - посока и вид на редовете. Той е така важен затова, защото е графичен резултат от онова общо движение, на което са подчинени енергиите на човека, към два центъра: центърът на слънцето и центърът на земята. Г.
към текста >>
23.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Правата
линия
, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка.
Така е с думата измерение. Никой от нас не би могъл да изясни, що е това измерение (дименсия), ако не подиреше опора в понятието движение. При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление. То е в същност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес.
Правата
линия
, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка.
Нека тоя процес не се схваща само в математичен смисъл, а процес сам за себе си. В настоящето есе ние ще си послужим с някои математични изрази, защото в математиката ние се доближаваме най-близко и най-лесно до невеществената стойност на идеите. Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези, и в статично състояние.
към текста >>
Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за
линията
.
Тя не участвува в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществувание. Точката придобива огромно значение и започва да създава всичко останало само в момента, когато почне движението, в съвкупността на чиито моменти се ражда идеята за измерение. В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия свят. За нея ние можем да мислим, само след като се е появило движението. Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес.
Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за
линията
.
Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността. Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими. Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото.
към текста >>
Ако при това движение тя не мени посоката си, образува
правата
линия
.
Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността. Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими. Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението.
Ако при това движение тя не мени посоката си, образува
правата
линия
.
Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене.
към текста >>
Законът на
правата
линия
е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока.
Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността. Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими. Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия.
Законът на
правата
линия
е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока.
Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката.
към текста >>
Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една
права
линия
.
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност.
Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една
права
линия
.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност.
към текста >>
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от
правата
линия
, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от
правата
линия
, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
към текста >>
Правата
линия
ни дава и една своеобразна посока за мислене.
Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки.
Правата
линия
ни дава и една своеобразна посока за мислене.
Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
към текста >>
Правата
линия
крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало.
Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката.
Правата
линия
крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало.
Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща.
към текста >>
Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с
правата
линия
, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност.
Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с
правата
линия
, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
към текста >>
В геометрията при определяне
правата
линия
се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
В геометрията при определяне
правата
линия
се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба.
към текста >>
Правата
линия
е най-късото разстояние между две точки.
Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
Правата
линия
е най-късото разстояние между две точки.
Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч.
към текста >>
Идеята за
правата
линия
в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност.
Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща.
Идеята за
правата
линия
в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност.
Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура.
към текста >>
Правата
линия
не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност.
Правата
линия
не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна.
към текста >>
Тя е
линията
, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба.
В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
Тя е
линията
, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба.
Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата.
към текста >>
Правата
линия
е поразяваща, студена и властна.
Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура.
Правата
линия
е поразяваща, студена и властна.
Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление.
към текста >>
Изобщо,
правата
линия
, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата.
Изобщо,
правата
линия
, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея.
към текста >>
Ако точките от една
права
линия
, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството.
Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една
права
линия
, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството.
Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
към текста >>
Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в
правата
линия
, тя беше загубена и погълната от нея.
Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят.
Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в
правата
линия
, тя беше загубена и погълната от нея.
Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор.
към текста >>
Всяка точка от
правата
линия
е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея.
Всяка точка от
правата
линия
е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане в страни, без углъбяване и височина.
към текста >>
Геометрията на равнината има за свои елементи точката,
правата
, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът.
Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане в страни, без углъбяване и височина. Точката ще владее по особен начин равнината, т.е. двуизмерното пространство, но никога не ще узнае същинския "смисъл" - същност на двуизмерния континиум, ако тя не го напусне.
Геометрията на равнината има за свои елементи точката,
правата
, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът.
Геометрията на равнината може да разреши най-съществения проблем за разстоянието от точка до права. Има хора с равнинно съзнание. Те всякога се разширяват и не съзнават защо. Има хора, които трупат богатство, пари, материали, но никога нямат план за тяхното използуване. Такива са и тия, които дирят много и разнообразни преживелици, но само заради преживяванията, които запълват времето, а не за мъдростта, която се добива от тях.
към текста >>
Геометрията на равнината може да разреши най-съществения проблем за разстоянието от точка до
права
.
Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане в страни, без углъбяване и височина. Точката ще владее по особен начин равнината, т.е. двуизмерното пространство, но никога не ще узнае същинския "смисъл" - същност на двуизмерния континиум, ако тя не го напусне. Геометрията на равнината има за свои елементи точката, правата, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът.
Геометрията на равнината може да разреши най-съществения проблем за разстоянието от точка до
права
.
Има хора с равнинно съзнание. Те всякога се разширяват и не съзнават защо. Има хора, които трупат богатство, пари, материали, но никога нямат план за тяхното използуване. Такива са и тия, които дирят много и разнообразни преживелици, но само заради преживяванията, които запълват времето, а не за мъдростта, която се добива от тях. Има човеци, които могат да пребродят света от полюс до полюс, без нищо да са видели.
към текста >>
От нея получихме
правата
линия
, равнината, а от равнината - триизмерното пространство.
Доказателство за това е следното: Когато една муха е кацнала на стъклото на прозореца, може много лесно да бъде хваната, защото при приближаването на опасността, тя вместо да побегне назад — плъзга се и се натиска в стъклото. Завладяването на триизмерното пространство започва от момента, когато равнината се придвижи в направление от нейните две измерения - например перпендикулярно от нея. Безчислено многото точки на двуизмерния континиум тръгват в ново направление, напущат равнината и влизат в триизмерното пространство. В тия процеси, описани досега, ние имаме като основен фактор точката. Тя бе проследена в един ред на последователност.
От нея получихме
правата
линия
, равнината, а от равнината - триизмерното пространство.
При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето. Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум). Той е мрежата, в която се вграждат събитията.
към текста >>
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от
правата
линия
, в равнината - в двуизмерния свят.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от
правата
линия
, в равнината - в двуизмерния свят.
От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
към текста >>
От там лесно е да се обхване
линията
като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от
правата
, ние не можем да я осъзнаем.
Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят.
От там лесно е да се обхване
линията
като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от
правата
, ние не можем да я осъзнаем.
За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина. Само сънищата смътно могат да ни подскажат нещо за него, но нашият спомен не може да ги заварди.
към текста >>
24.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата
линия
и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли.
Мнозина, обаче, които чувствуват вътрешна нужда да пишат свързано, преодоляват и тия малки пръчки. Като видоизменят общоприетия белег на буквите чрез разни допълнителни линии, те успяват да свържат буквите в непрекъснати думи. Този факт, от графологично гледище, е особено важен. Тъй както е важно и противоположното нему графологично явление - склонността да се отделят буквите една от друга при писането, макар че в повечето случаи те могат преспокойно да се свържат. Въпросът, обаче, за свързване на буквите при писането, трябва да се разгледа специално.
Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата
линия
и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли.
Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в права линия и образува един ъгъл. А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан. Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли. Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии.
към текста >>
Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в
права
линия
и образува един ъгъл.
Като видоизменят общоприетия белег на буквите чрез разни допълнителни линии, те успяват да свържат буквите в непрекъснати думи. Този факт, от графологично гледище, е особено важен. Тъй както е важно и противоположното нему графологично явление - склонността да се отделят буквите една от друга при писането, макар че в повечето случаи те могат преспокойно да се свържат. Въпросът, обаче, за свързване на буквите при писането, трябва да се разгледа специално. Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата линия и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли.
Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в
права
линия
и образува един ъгъл.
А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан. Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли. Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии. Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях.
към текста >>
Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива
линия
, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както
правата
линия
, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии.
Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата линия и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли. Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в права линия и образува един ъгъл. А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан. Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли.
Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива
линия
, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както
правата
линия
, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии.
Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях. Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля. Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците.
към текста >>
Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата
линия
играе второстепенна роля.
А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан. Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли. Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии. Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях.
Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата
линия
играе второстепенна роля.
Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците. Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт. Един незначителен на вид, но показателен факт.
към текста >>
Правата
линия
изразява сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата.
Последните често задържат електричеството в мозъчните центрове и го правят взривно. Само магнетизмът, само живата магнетична сила, която иде от слънцето и се акумулира от симпатичната нервна система, може да превърне описания по-горе процес и да му даде полезен за човека обрат." След тия кратки изяснения върху електричеството и магнетизъма, взети из споменатата беседа, ние можем да се спрем на почерка от гледище, именно, на неговия линеен строеж. Най-простите наблюдения показват, че имаме две главни разновидности почерци - едни, в които преобладават кривите линии, добре закръглените букви, стремежът към притъпяване на ъглите и други - остри, ъгловати, в които взимат надмощие правите линии и ъглите. Ще дам психологичното значение на ония основни линии, които влизат в почерците, както и в другите форми на природата. А с това тутакси ще се получи и общата характеристика на закръглените .и ъгловати почерци.
Правата
линия
изразява сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата.
Последното е вярно за ония почерци, в които кръглите букви имат тенденция да се "изправят", да добият по-праволинеен вид, но в които все пак липсват резки ъгли - преливането между прави и криви става гладко. Правата линия има изобщо умствен характер. Кривите линии - линиите на магнетизма - изразяват чувствителност, приспособимост и гъвкавина, мекота и женственост. Те са линии предимно на чувствата. В природата те са се явили в света на първичните органически същества, у които започват елементарните движения на живота и съзнанието и се появяват първите наченки от усетливост, чувствителност, жизнена отзивчивост и приспособимост.
към текста >>
Правата
линия
има изобщо умствен характер.
Най-простите наблюдения показват, че имаме две главни разновидности почерци - едни, в които преобладават кривите линии, добре закръглените букви, стремежът към притъпяване на ъглите и други - остри, ъгловати, в които взимат надмощие правите линии и ъглите. Ще дам психологичното значение на ония основни линии, които влизат в почерците, както и в другите форми на природата. А с това тутакси ще се получи и общата характеристика на закръглените .и ъгловати почерци. Правата линия изразява сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата. Последното е вярно за ония почерци, в които кръглите букви имат тенденция да се "изправят", да добият по-праволинеен вид, но в които все пак липсват резки ъгли - преливането между прави и криви става гладко.
Правата
линия
има изобщо умствен характер.
Кривите линии - линиите на магнетизма - изразяват чувствителност, приспособимост и гъвкавина, мекота и женственост. Те са линии предимно на чувствата. В природата те са се явили в света на първичните органически същества, у които започват елементарните движения на живота и съзнанието и се появяват първите наченки от усетливост, чувствителност, жизнена отзивчивост и приспособимост. Леките, извилисти линии, които се срещат в някои почерци, са белег на деликатност и грация. Чупените линии, които се пресичат в резки ъгли, така характерни за острите и ъгловати почерци, показват преди всичко енергия, холеричен нрав, на който не са чужди импулсивност, рязкост, буйност и сприхавост.
към текста >>
25.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това значи: точката, която образува една
права
линия
, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават
правата
; или
линията
, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н.
С откриване на атома, ученият намери по-големи възможности, за да подкрепи материалистичната си представа за вселената. Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота. Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло.
Това значи: точката, която образува една
права
линия
, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават
правата
; или
линията
, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н.
Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват. Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи.
към текста >>
То съдържа пространството в себе си, както кубът съдържа равнината и
линията
.
Като че ли трите измерения се съдържат в едно ново измерение и то заедно, като една единица. Ученият днес говори за едно „Аз", един субект, който съдържа трите измерения на видимия свят и борави с тях като единица мярка. Средата за изграждане формите на триизмерния свят е пространството. Докато човек разглеждаше света само със статичната ограничена от триизмерността мисъл, формите се представяха като безжизнени силуети в пространството. Новата динамична мисъл на учения, която прозря, че над трите статични измерения съществува едно динамично-органическо такова, схвана, че средата, в която се изграждат формите на пространството е времето.
То съдържа пространството в себе си, както кубът съдържа равнината и
линията
.
Процесите са форми във времето. За новата биология клетката и организмите са форми, в които няма покой, а постоянна обмяна и промяна. Но все пак триизмерният свят прозира в тези живи форми. Един организъм запазва с течение на времето съотношенията на триизмерността, но расте. Кристалите на солите се разтварят във водата, без да оставят следи от своята форма.
към текста >>
26.
DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
При абсолютен покой, под червено осветление, мозъчното излъчване се изразява в
права
, равномерна
линия
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Фотография на мисълта В Невробиологичния институт при Салпетриерата в Париж е инсталиран един удивителен апарат, с който може да се фотографира човешката мисъл. Видът му напомня апаратие, с които си служат за аналогични цели в Америка. Наистина, човешкият мозък работи като предавателен радиоапарат; той излъчва електрични вълни с извънредно слаб волтаж (една стохилядна от волта), който обаче може да се засили посредством радиолампи и да се регистрира.
При абсолютен покой, под червено осветление, мозъчното излъчване се изразява в
права
, равномерна
линия
.
При най-слабо напрежение, предизвикано било от внимание, било от вълнение, линията внезапно си изменя посоката, приема различни форми според това, дали чувствата са били силни или слаби. Радостта, страхът, ужасът, всяка човешка мисъл си имат определена форма на вписване. Във великолепно уредената лаборатория за невробиология в Салпетриерата в Париж, където се разполага с много личности, върху които могат да се правят опити, учените почват да проникват в света на мисълта – област, в която остава да се правят още много открития. Някои интересни данни на новата астрономия Човек с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди. Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди.
към текста >>
При най-слабо напрежение, предизвикано било от внимание, било от вълнение,
линията
внезапно си изменя посоката, приема различни форми според това, дали чувствата са били силни или слаби.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Фотография на мисълта В Невробиологичния институт при Салпетриерата в Париж е инсталиран един удивителен апарат, с който може да се фотографира човешката мисъл. Видът му напомня апаратие, с които си служат за аналогични цели в Америка. Наистина, човешкият мозък работи като предавателен радиоапарат; той излъчва електрични вълни с извънредно слаб волтаж (една стохилядна от волта), който обаче може да се засили посредством радиолампи и да се регистрира. При абсолютен покой, под червено осветление, мозъчното излъчване се изразява в права, равномерна линия.
При най-слабо напрежение, предизвикано било от внимание, било от вълнение,
линията
внезапно си изменя посоката, приема различни форми според това, дали чувствата са били силни или слаби.
Радостта, страхът, ужасът, всяка човешка мисъл си имат определена форма на вписване. Във великолепно уредената лаборатория за невробиология в Салпетриерата в Париж, където се разполага с много личности, върху които могат да се правят опити, учените почват да проникват в света на мисълта – област, в която остава да се правят още много открития. Някои интересни данни на новата астрономия Човек с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди. Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди. с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния свят.
към текста >>
27.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Историческият процес не върви по
права
или крива възходяща
линия
.
В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено.
Историческият процес не върви по
права
или крива възходяща
линия
.
Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство.
към текста >>
28.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В случая въпросната нормала е
правата
, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая
права
в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая
линия
трябва да се намери радиусът.
За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът.
В случая въпросната нормала е
правата
, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая
права
в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая
линия
трябва да се намери радиусът.
Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.). Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението.
към текста >>
двата края на
правата
): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната
права
разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.).
Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е.
двата края на
правата
): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната
права
разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.).
Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението. Това е винаги неговата голяма хитрост. Той казва само: Aux champs Elisiens faire ronde (шестостишие 25) Pycante droite attrairra les contents (VIII, 95) Tout arresté ne vaudra pas un double (Предсказ. 71).
към текста >>
Но, каква би била една "
права
piquante "?
Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението. Това е винаги неговата голяма хитрост. Той казва само: Aux champs Elisiens faire ronde (шестостишие 25) Pycante droite attrairra les contents (VIII, 95) Tout arresté ne vaudra pas un double (Предсказ. 71). Очевидно, казва Пиоб, на френски това е неразбираемо: думите "champs Elisiens " и "ronde " едва събуждат идеята, че може да се касае за Rond-Point des Champs Elysees, но останалото е безнадеждно тъмно. Ако трябва да се преведе на латински, ще се забележи, че е почти невъзможно да се съставят изречения от по 6 думи за първите два стиха; после имаме думата "pycante ", която, така, както е написана, не означава нищо и не е нито френска, нито латинска, нито гръцка и която изглежда да е някаква печатна грешка.
Но, каква би била една "
права
piquante "?
Що се отнася до "арестувания, който не струва един двоен", е ли той едно арестувано лице или едно административно решение? И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate? Ние достигаме фантазията на Едгар По! Има защо човек да се губи в предположения. Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих III.
към текста >>
Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една
права
"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл.
Според Пиоб, латинският текст се възстановява така: In Elysiis cainpis per agere circulum; Pyc ... ante recta ad trahet cantenta; Omnia decreta non valent unum: Duplex. Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване.
Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една
права
"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл.
Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр.
към текста >>
И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса)
права
ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една
права
, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една
линия
, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост".
И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса)
права
ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една
права
, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една
линия
, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията.
към текста >>
Но текстът е формален: тая
права
трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta).
Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
Но текстът е формален: тая
права
трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta).
И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия.
към текста >>
29.
ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната
линия
, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ!
П. М. Геометричните детерминации на гр. Париж Проучването на резултата — т.е. на фигура 1, дадена в миналия брой на списанието — е наистина интересно. На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейскит полета.
Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната
линия
, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ!
Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации.
към текста >>
Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд
линията
Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата!
на фигура 1, дадена в миналия брой на списанието — е наистина интересно. На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейскит полета. Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж.
Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд
линията
Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата!
Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита!
към текста >>
Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая
линия
: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад.
На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейскит полета. Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата!
Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая
линия
: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад.
И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж.
към текста >>
Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая
права
линия
, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка?
Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации.
Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая
права
линия
, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка?
Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин!
към текста >>
Ако се измери ъгъла, който тя образува с
линията
изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'.
Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка?
Ако се измери ъгъла, който тя образува с
линията
изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'.
Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин! Но, оста на Париж — върху сегашния план, който представя фиг.
към текста >>
И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва
линията
на плоскостта на Еклиптиката.
И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж.
И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва
линията
на плоскостта на Еклиптиката.
Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин! Но, оста на Париж — върху сегашния план, който представя фиг. 1 в последния брой на списанието — съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура). Три перпендикуляри се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя свят. Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града.
към текста >>
Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната
линия
; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна
линия
, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност — Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера.
Но, защо кораб, се пита той и пояснява, че всеки символ (на една нация, както и на един град или на един индивид) трябва да се установи в съгласие с една географска дължина и ширина, и според ъгъла на личната ос с оста на Земята. Но, продължава след някои разсъждения коментаторът, асцендентната точка на хоризонта на Париж бе пресметната отдавна и тя е 15° от знака Дева. Ако се върнем в началото на V век, в самото раждане на онова, което е днес Франция, ние ще установим, че изгряването на източния парижки хоризонт на 15° от знака Дева трябвало почти да съвпада с появата на съзвездието на кораба Арго. Когато Париж стана столица през 506 г., приблизителният съвпад бе още ясен. Самият герб на Париж е бил изработен в рамките на неправилния, но симетричен петоъгълник, който, както се каза по-рано, съставя основата на Нострадамусовата система.
Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната
линия
; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна
линия
, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност — Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера.
Самият наклон на прътовете на платната е даден чрез една права, поддържаща дъга от 150° (дъга на дванадесетоъгълника) и тоя наклон включва формата на платната по такъв начин, че корабът е напътен към Запад.
към текста >>
Самият наклон на прътовете на платната е даден чрез една
права
, поддържаща дъга от 150° (дъга на дванадесетоъгълника) и тоя наклон включва формата на платната по такъв начин, че корабът е напътен към Запад.
Но, продължава след някои разсъждения коментаторът, асцендентната точка на хоризонта на Париж бе пресметната отдавна и тя е 15° от знака Дева. Ако се върнем в началото на V век, в самото раждане на онова, което е днес Франция, ние ще установим, че изгряването на източния парижки хоризонт на 15° от знака Дева трябвало почти да съвпада с появата на съзвездието на кораба Арго. Когато Париж стана столица през 506 г., приблизителният съвпад бе още ясен. Самият герб на Париж е бил изработен в рамките на неправилния, но симетричен петоъгълник, който, както се каза по-рано, съставя основата на Нострадамусовата система. Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната линия; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна линия, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност — Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера.
Самият наклон на прътовете на платната е даден чрез една
права
, поддържаща дъга от 150° (дъга на дванадесетоъгълника) и тоя наклон включва формата на платната по такъв начин, че корабът е напътен към Запад.
към текста >>
30.
DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически
права
линия
отива към своя гълъбарник.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения. Той е особено ценен в такива случаи, когато другите видове пощи са невъзможни. Използуван е бил между другото и при екскурзии в далечни и непристъпни планини.
Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически
права
линия
отива към своя гълъбарник.
Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди.
към текста >>
Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в
права
посока.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения. Той е особено ценен в такива случаи, когато другите видове пощи са невъзможни. Използуван е бил между другото и при екскурзии в далечни и непристъпни планини. Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник.
Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в
права
посока.
С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат.
към текста >>
След това се дига и по най-късия път по
права
линия
отлита към женската.
Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат. Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки.
След това се дига и по най-късия път по
права
линия
отлита към женската.
С подобни опити се е доказало, че пипалата на пеперудата представляват радиоприемателни и предавателни антени — значи, чувствителни са за радиовълните. И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин. Антените които човек е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано. Това са пипалата на насекомите.
към текста >>
31.
Наряди и упътвания от събора в Търново през 1925 година - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Изнася се десният крак по крива
линия
върху лявото коляно.
Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад и още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия /ръцете са горе отдясно/. Прибират се и ръцете на мястото от страни. Трето упражнение Ръцете се поставят на кръста.
Изнася се десният крак по крива
линия
върху лявото коляно.
Изнася се същия крак по права линия напред. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно.
към текста >>
Изнася се същия крак по
права
линия
напред.
Същото става с левия крак назад и още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия /ръцете са горе отдясно/. Прибират се и ръцете на мястото от страни. Трето упражнение Ръцете се поставят на кръста. Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно.
Изнася се същия крак по
права
линия
напред.
Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно. Изнася се същият крак по права линия назад.
към текста >>
Връщане: Десният крак по крива
линия
назад, зад лявото коляно.
Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно. Изнася се същия крак по права линия напред. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред.
Връщане: Десният крак по крива
линия
назад, зад лявото коляно.
Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия.
към текста >>
Изнася се същият крак по
права
линия
назад.
Изнася се същия крак по права линия напред. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно.
Изнася се същият крак по
права
линия
назад.
Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете.
към текста >>
32.
За Пентаграма
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в
права
линия
напред и назад.
Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. За да идем до слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи - да станем по-положителни. Из лекцията "Значението на ръцете и пръстите", държана от Учителя пред общия окултен клас на 7. 01. 1923 г, София * * * СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ МИНАХА няколко форми, догдето дойдат до окончателния си вид.
Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в
права
линия
напред и назад.
След като научиха добре движенията в този опростен вид, после Учителят даде дванадесетте лъча, насочени към един център и един външен кръг около тях. Тъй че всичко се оформи постепенно. Из Писма от Б.Боев
към текста >>
33.
Първият ден на пролетта - Б. Боев
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В движенията на лъчите - по
права
линия
, и в кръг, почти само краката взимат участие.
Така се чувстват участниците. Това усещане у тях продължава и когато се премине към втория цикъл упражнения наречени Слънчеви лъчи. При тях участниците се подреждат в редица по шест двойки с лица обърнати към центъра. Редиците, изобразяват слънчевите лъчи и са 12 на брой. Движенията се съпровождат от витална музика в такта на българската ръченица - танц, изнесен от древните светилища.
В движенията на лъчите - по
права
линия
, и в кръг, почти само краката взимат участие.
Особените стъпки имат своя символика. Ръцете влизат в играта най-накрая, за да покажат колко хубав е животът на ангелите, на светещите същества, които ни заобикалят, и чиято любов усещаме чрез слънчевите лъчи. Започват фигурите на Пентаграма. Чува се песента: "Ний сме слънчеви лъчи на Любовта дошли в света зло да победим, мир да въдворим!...". Тази песен задвижва ума, сърцето и волята в една посока - към Доброто.
към текста >>
34.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Навеждаш ли се,всъщност си със земята, центърът на земята има надмощие, затова се образува крива
линия
.
Електричеството носи повече твърдост. Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, да устоява на обсадата, която някой прави, той трябва да има магнетизъм, жилавост и гъвкавост е нужна. Всяко движение, жест, походка, упражнения, които правите ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: първо земятa и второ, слънцето.
Навеждаш ли се,всъщност си със земята, центърът на земята има надмощие, затова се образува крива
линия
.
Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центъра да е слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят няма да заминеш като животно,ще се изправиш, ще държиш двата центъра. Като ядеш ще мислиш от къде идва храната, кой ти я изпраща.
към текста >>
Тия упражнения, които ние ги имаме те са външни изрази.Човек трябва да види до колко негова-та мисъл е
права
, до колко неговите чувства и воля са прави.
В упражненията трябва да има и един вътрешен ритъм за да бъдат полезни и здравословни. И сега са полезни, но голяма част от тях отива неизползвана.Има неща, които докато си на земята все ще ги правиш. Не може да престанеш да дишаш. Щом престанеш да дишаш - свършено е с теб. Щом престанеш да ядеш, да пиеш вода, да мислиш -свършено е с теб.
Тия упражнения, които ние ги имаме те са външни изрази.Човек трябва да види до колко негова-та мисъл е
права
, до колко неговите чувства и воля са прави.
Когато прави-те упражненията, по този начин може да изправите много ваши недъзи - наследствени черти, например, може да изправите. Наследствените черти внасят винаги една тъмнота. Когато се измъчвате, когато ви е мрачно и страшно, казвате: ясно е, вече нищо хубаво не ме очаква. Един чувствителен човек също казва: нищо добро не ме очаква, чувствам го това, ето тази спусната мъгла, природата ми доказва.Питаш се: защо е дошла тази мъгла? Ами ти защо си дошъл?
към текста >>
35.
Брой 1-2 -1994г.
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако някой срещне на улицата едно дете, той не е готов да се отбие, да му направи път да мине.Разумният човек е готов да отстъпва на всички.Като върви, той не ходи по
права
линия
,но се отбива, на всички прави път -на млади и на стари.Не чакай хората дати правят път.всички страдат от това, че не ги почитат, не им правят път.
Повечето хора се стремят да прилагат закона на любовта. Ония, които не го прилагат, изпитват последствията на непослушанието си. Те се наказват днес, дават им се първите уроци. "Обясненията на Учителя са един красив език" Едно е нужно на сегашните хора - обхода. Намирам, че хората нямат обхода.
Ако някой срещне на улицата едно дете, той не е готов да се отбие, да му направи път да мине.Разумният човек е готов да отстъпва на всички.Като върви, той не ходи по
права
линия
,но се отбива, на всички прави път -на млади и на стари.Не чакай хората дати правят път.всички страдат от това, че не ги почитат, не им правят път.
Отстъпи на другите, а за себе си избери нов път. Ако всички вървят по един и същ път, неизбежно ще се сблъскат. Умният и добър човек върви по нов път, по който никой не е минавал. Казваш, че хората са невъзпитани, не знаят да говорят. Кой те заставя да ги слушаш?
към текста >>
Всеки човек,който не е верен, няма
права
мисъл.
Това е външната страна на живота.Името на Бога да осветим с правда и справедливост! Да призовем Бога,да тури ред и порядък в света! Днес правдата може да уреди света, да заживеят хората добре. Без вярност и истинност нищо не се постига. Истината носи свободата.всеки човек, който не е свободен,не познава истината.
Всеки човек,който не е верен, няма
права
мисъл.
Три неща се изискват от нас:да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре. Нужни са хора, които имат красиви мисли,красиви чувства и красиви постъпки. Това са хора без никакъв недостатък. Като гледам сегашните хора, виждам на едного носът не е на място, на друг очите не са на място, веждите не са на място.Мъчно е да срещнеш красив човек. Казвате: На бъдещото поколение се надяваме.
към текста >>
36.
МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Сега аз искам да върбите по възходяща
права
линия
, да осветявате името Божие в себе си.
Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Ако аз бих мислил като вас, отдавна бих слязъл от висотата на своето положение.
Сега аз искам да върбите по възходяща
права
линия
, да осветявате името Божие в себе си.
Това име ще ви повдигне, да бъдете както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници. Днес аз искам да внеса в умове- те и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Христос казва: “Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу.” Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието - Богу? - Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: Ето кесарю, твоето. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: Ето, Господи, Твоето.
към текста >>
37.
Брой 3-4 -1995г.
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И това определя
линията
, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота.
И това определя
линията
, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът.
към текста >>
Това е вкратце първата начертана
линия
от неговия живот.
Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови.
Това е вкратце първата начертана
линия
от неговия живот.
Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше.
към текста >>
Той имаше задължения, а нямаше
права
; сам не ги търсеше.
Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот. Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено.
Той имаше задължения, а нямаше
права
; сам не ги търсеше.
Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
към текста >>
Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората
линия
, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.
Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост. Всеки се силеше да го посети, да влезе при него, да му се порадва. Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш.
Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората
линия
, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.
Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа!
към текста >>
38.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена
линия
на поведение и отношение към ближния.
Другият култ се среща дълбоко заседнал в сърцата на някои хора, които прилагат принципите от Великата Книга на живота, често даже без да знаят, че служат на някакъв култ. Нека всички разберем правилно втория начин на проявление Любовта към царския син и да го прилагаме в живота си за наше и за това на другите благо. по Д. За радостта от жертвата Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие. Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават.
В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена
линия
на поведение и отношение към ближния.
Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения. И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия! Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие!
към текста >>
И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за
права
, иска
права
, а никой не помисля за задължения.
За радостта от жертвата Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие. Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават. В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена линия на поведение и отношение към ближния. Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите.
И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за
права
, иска
права
, а никой не помисля за задължения.
И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия! Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие! Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани. И що? — Щастлив ли е човека?
към текста >>
39.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват- по
права
линия
, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност.
След обед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме загубили нещо, т. е. дали сме нещо без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка.
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват- по
права
линия
, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце — за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа за уякване на стомаха, т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април, нов стил, през целия месец май до 22 юний нов стил.
към текста >>
40.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кога ще започне едно затъмнение, в кой момент центровете на слънцето, земята и луната ще лежат върху една
права
линия
, колко време ще продължава затъмнението и кога ще свърши, без да подозират, какви промени в природата, в живота на хората и на народите предвещават тези затъмнения.
Но нашите шовинисти и нашата висша интелигенция много се лъжат — българския народ другояче мисли по тоя въпрос: — ние не можем да държим отговорен целия сръбски народ за насилията на сръбската власт: ние не можем, за хатъра на сръбските и български шовинисти, де живеем във вечна вражда помежду си, да се готвим постоянно за война, да продължаваме братоубийствата на миналото. И ето, — ръката, която българските шовинисти и професори отблъснаха, е приета сърдечно и искрено от българския народ, — от тоя народ на широките мирни и трудолюбиви селски и градски маси. който никога не е мразил братския нам сръбски народ, който никога не е желаел война нито ще пожелае някога. Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество. В светлината на окултната наука Влиянията на слънчевите и лунни затъмнения върху живота на хората Съвременните астрономи обикновено не знаят нищо повече за затъмненията на слънцето и луната, освен да направят най-точни изчисления за времето.
Кога ще започне едно затъмнение, в кой момент центровете на слънцето, земята и луната ще лежат върху една
права
линия
, колко време ще продължава затъмнението и кога ще свърши, без да подозират, какви промени в природата, в живота на хората и на народите предвещават тези затъмнения.
Но астролозите от най-древни времена, когато при всеки държавен глава на древните империи са стояли винаги по няколко души да предвещават събитията, па и до днес, когато астролозите са непознати на обикновените хора и непризнати от учените с ограничен манталитет, винаги са отдавали най-голямо значение на слънчевите и лунни затъмнения, като са ги свързвали с настъпването на изключителни събития в живота на дадени индивиди, цели общества и народи. Така например едно от твърденията на астрологията, което може да се провери от всички добросъвестни хора на науката, е, че всички деца, които се зачеват или се раждат през време на лунно затъмнение, биват сомнамбули, епилептици, невропати и страдат през целия си живот от много припадъци и нервни разстройства, чиито причини са неизвестни на днешната медицина. Също така забелязано е, че мъжките деца, които се раждат слепи, са заченати или родени през време на слънчево затъмнение, а женските, които се раждат слепи, са родени или заченати през време на лунно затъмнение. Изобщо всички онези, които биват зачевани или се раждат през време на слънчеви и лунни затъмнения, както и при някои други дисхармонични разположения на планетите спрямо земята, биват през целия си живот най-големи нещастници, изроди и непоправими престъпници, които са зло както за обществото, така и за себе си. За в бъдеще, когато астрологията ще стане положителна наука и бъде достояние на всички, женитбите и ражданията нека да не стават така безразборно, както в днешно време и светът няма да представлява такъв хаос, какъвто е днешният.
към текста >>
41.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си
права
на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст.
Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.
И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си
права
на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст.
Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал. Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.
към текста >>
Във време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по
права
линия
, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най силният-отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
Във време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по
права
линия
, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната система, а от 9—12 часа — за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един два часа след обед, когато топлината им е най- голяма.
към текста >>
42.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване
права
и условия на всички хора и народи да живеят.
— Такава, каквато ние я направим. От нас зависи да използваме, като индивиди и като народ, възможностите, благоприятните условия, които тя ни носи, или пък да из-пуснем из ръка кормилото на живота си, за да бъде той повлечен из мътните води на хаоса. Днес светът е на кръстопът. Предстоят събития от необикновена важност и значение. Предстоят световни конфликти, нечувани и неимоверни по ужаса и разрушенията, които те ще донесат за човечеството.
И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване
права
и условия на всички хора и народи да живеят.
Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение. И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света.
към текста >>
Ако сестрата не обича своя брат, тя никога няма да намери своя възлюбен, понеже нейният възлюбен върви по
линията
на нейния брат.
То е голямо нещастие. Да искаш много да те обичат, това е апетит; да искаш малко да те обичат, това е глад. И ако приложиш любовта по глада, тя никога не отслабва, никога не се изменя. А пък ако тя се води по апетита, тя отслабва. В природата съществува един закон: Сестрата определя възлюбената на брата си, и братът определя възлюбения на сестра си.
Ако сестрата не обича своя брат, тя никога няма да намери своя възлюбен, понеже нейният възлюбен върви по
линията
на нейния брат.
И ако братът не обича сестра си, той никога няма да намери своята възлюбена, понеже неговата възлюбена върви по линията на сестра му. Това е велик закон, важещ за целия свят. Помнете това: Любовта не е достояние само за едно сърце, само за един човек, любовта е достояние само за Божественото сърце. От него се разлива навсякъде, по всички форми. Ако ти си в това течение на Божествената Любов, ти можеш да разбереш любовта.
към текста >>
И ако братът не обича сестра си, той никога няма да намери своята възлюбена, понеже неговата възлюбена върви по
линията
на сестра му.
Да искаш много да те обичат, това е апетит; да искаш малко да те обичат, това е глад. И ако приложиш любовта по глада, тя никога не отслабва, никога не се изменя. А пък ако тя се води по апетита, тя отслабва. В природата съществува един закон: Сестрата определя възлюбената на брата си, и братът определя възлюбения на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, тя никога няма да намери своя възлюбен, понеже нейният възлюбен върви по линията на нейния брат.
И ако братът не обича сестра си, той никога няма да намери своята възлюбена, понеже неговата възлюбена върви по
линията
на сестра му.
Това е велик закон, важещ за целия свят. Помнете това: Любовта не е достояние само за едно сърце, само за един човек, любовта е достояние само за Божественото сърце. От него се разлива навсякъде, по всички форми. Ако ти си в това течение на Божествената Любов, ти можеш да разбереш любовта. Тази любов, която не е минала през Божественото сърце, тя не е вярна любов.
към текста >>
43.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни
права
и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен.
За в бъдеще трябва да се образуват, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения - отношения на любовта. Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души никога не се женят. Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно.
Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни
права
и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен.
А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро.
към текста >>
Из беседите — За Сатурновата
линия
: М.
Боян Боев — Всемирното Братство: Д. Атанасова — Молитвата: г. — Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло; Г. С. Г. — Вегетарианството като идея за побратимяване.
Из беседите — За Сатурновата
линия
: М.
И. Д. — Наука за ръката; Карл Хутер — Строежът на ухото и човешкия характер и др. Год. абонамент 80 лева. Адрес: пощенска кутия 271 — София. Г-н Георги Н.
към текста >>
44.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега и богатите и работниците искат по пътя на насилието да защитят своите
права
и интереси.
И всички престъпления седят в това, когато човек взема повече, отколкото му трябва. И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото. Но това е само привидно така. Човечеството днес е в много по-добро положение, отколкото в миналото; но понеже човечеството още не е готово да използва условията, които има, и няма достатъчно вяра, чрез която да възприема необходимите сили, за да може да работи. За пример, сегашните хора, които гладуват, гладуват по единствената причина, че нямат вяра.
Сега и богатите и работниците искат по пътя на насилието да защитят своите
права
и интереси.
Това е тяхно разбиране и с него е живяло човечеството от хиляди години. Но има и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия.
към текста >>
Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната
линия
София — Варна и пресича равното северобългарско поле.
Труко, основател на нова финансова система, която, с помощта на особени чекове за внос и износ, ще се стреми да премахне митническите и валутни ограничения, да съживи търговията и производството за общо благоденствие на всички. Системата на проф. Труко, доколкото сме я проучили по изпратената ни литература, е наистина гениално обмислена, но от там до приложението й има грамадно разстояние. Ние възнамеряваме в един от следните броеве на „Братство“ да дадем кратко изложение на основните положения на системата. Интересуващите се могат да получат литература на разни езици отъ: (Jfficio Centrale Propaganda, via della Finanze 14, Roma, Italia.
Конгреса на есперантистистите в Оряхово В събота пристигат делегатите и гостите на есперантския конгрес едни по Дунава от Русе и Лом, други по дековилкате, която се отделя от главната
линия
София — Варна и пресича равното северобългарско поле.
По пътя още ние се опознаваме едни с други. На гарата ни посрещнаха със зелени знамена и песни, а след това ни разпределиха на квартири по домовете. Пристигнахме най после в Oряхово. Малко но красиво градче. Прилича на град-градина, понеже зеленината в него е повече от постройките Къщите са наредени амфитеатрално върху стръмната височина край Дунава.
към текста >>
45.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя: Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез
правата
мисъл, правите чувства и правите постъпки.
Чистия и свеж въздух е пълен с жизнена сила, затова Учителя препоръчва екскурзиите по планините, които имат в най-голямо изобилие чистия въздух; и същевременно, като се изкачва по планините човек е заставен да диша дълбоко, с което поема повече въздух и става по-пълно пречистване на кръвта. Дишането трябва да става през носа, а не през устата, за да се предпази от праха и да не се простудява гърлото. Дишането е цяла наука, която в окултните школи практикуват и като метод за развитието на психичните сили. Но тъй както я употребяват на Изток, тя не само че не е полезна за европейците, но е даже вредна; защото тя е дадена на изток когато човечеството се е намирало в процеса на инволюцията, а днес човечеството е в процеса на еволюцията и съотношението на силите в него е друго, затова и методите за психичното развитие са други. Но най-важното в науката за дишането е дълбокото и ритмично дишане, като се задържа въздуха за известно време в дробовете до като се използва всичката прана, която преминава направо в кръвта, обновява и храни организма.
Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя: Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез
правата
мисъл, правите чувства и правите постъпки.
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана р да я използва по-рационално. Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането. Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава.
към текста >>
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват по
права
линия
имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
Ето какво казва Учителя по този толкова важен въпрос: „Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода“ от 12 часа среднощ до 12 часа на обед има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът. който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силния отлив е при залез.“ „Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват по
права
линия
имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
А колкото наближава пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната а от 9—12 часа — за уякване на стомаха. А след обед, изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати.“ И през различните годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата отлив. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 22 март.
към текста >>
ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата
линия
на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия.
Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност.
ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата
линия
на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия.
Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят. Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата. Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера.
към текста >>
Тази първа
линия
се нарича
линия
на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят.
Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия.
Тази първа
линия
се нарича
линия
на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят.
Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата. Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера. Тя е линията на живота.
към текста >>
Следващата
линия
, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта.
влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия. Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят.
Следващата
линия
, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта.
Тя се нарича линия на главата. Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера. Тя е линията на живота. Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст.
към текста >>
Тя се нарича
линия
на главата.
Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия. Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят. Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта.
Тя се нарича
линия
на главата.
Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера. Тя е линията на живота. Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст. Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък.
към текста >>
Третата
линия
започва приблизително от същото место, гдето почва и
линията
на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т.
Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия. Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят. Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата.
Третата
линия
започва приблизително от същото место, гдето почва и
линията
на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т.
е-хълма на Венера. Тя е линията на живота. Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст. Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната.
към текста >>
Тя е
линията
на живота.
Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят. Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата. Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера.
Тя е
линията
на живота.
Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст. Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст.
към текста >>
Друга важна
линия
е
линията
на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст.
Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата. Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера. Тя е линията на живота.
Друга важна
линия
е
линията
на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст.
Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност.
към текста >>
Той владее марсовата долина, която се простира между
линията
на живота и главната
линия
, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца).
е-хълма на Венера. Тя е линията на живота. Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст. Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната.
Той владее марсовата долина, която се простира между
линията
на живота и главната
линия
, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца).
Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията.
към текста >>
46.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Линия
на ума (главна
линия
) Паун и девойче (Д. Б.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова) Устои трябват! (Любомир) Омразата и обичта (Т. Ч.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (Макс Хайндел - продължение от брой 105) Хиромантия.
Линия
на ума (главна
линия
) Паун и девойче (Д. Б.
- басня) Книжнина Великата битка Всички чувстват, всички смътно разбират, че човечеството днес преживява особено, необикновено време — време на огромна психическа промяна и общокултурен прелом. Предишните ценности овехтяха, вековните идеи и представи, на които, като на непоклатими стълбове, се издигаха царства и култури, се изчерпаха, техните източници пресъхват и израстъците на нещо ново и непознато до сега, буйно и хаотично си пробиват път, неудържимо разрушавайки старите форми. Невидима буря разтърсва до корен стеблото на старата култура и заплашва да я изхвърли в жадния океан на миналото. Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна?
към текста >>
А точката ще се прояви в посоката на
правата
линия
.
Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката.
А точката ще се прояви в посоката на
правата
линия
.
И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата.
към текста >>
И едно съзнание, което се движи по
права
линия
, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра.
А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия.
И едно съзнание, което се движи по
права
линия
, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра.
Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света.
към текста >>
(следва) Хиромантия
Линия
на ума (главна
линия
) Тази
линия
започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се
линията
на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената
линия
върви по-вече или по-малко право.
И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата. По такъв начин, вместо силите на злото да се обединяват и сливат, те действат разрушително помежду си, „злото се самоизяжда“ и така то са ограничава в света до известни, допустими граници. Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“.
(следва) Хиромантия
Линия
на ума (главна
линия
) Тази
линия
започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се
линията
на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената
линия
върви по-вече или по-малко право.
Правата и дълга линия на главата означава надмощие на ума, —здраво съждение. а също и силна воля. Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество. Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия. В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума.
към текста >>
Правата
и дълга
линия
на главата означава надмощие на ума, —здраво съждение.
Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата. По такъв начин, вместо силите на злото да се обединяват и сливат, те действат разрушително помежду си, „злото се самоизяжда“ и така то са ограничава в света до известни, допустими граници. Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“. (следва) Хиромантия Линия на ума (главна линия) Тази линия започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се линията на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената линия върви по-вече или по-малко право.
Правата
и дълга
линия
на главата означава надмощие на ума, —здраво съждение.
а също и силна воля. Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество. Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия. В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето.
към текста >>
Ако пък
линията
отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия.
Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“. (следва) Хиромантия Линия на ума (главна линия) Тази линия започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се линията на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената линия върви по-вече или по-малко право. Правата и дълга линия на главата означава надмощие на ума, —здраво съждение. а също и силна воля. Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество.
Ако пък
линията
отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия.
В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето. Ако У. Л. (умствената линия) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността, тъга и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на линията има кръст или звезда. Двойна умствена линия означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост.
към текста >>
(умствената
линия
) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността, тъга и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на
линията
има кръст или звезда.
Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество. Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия. В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето. Ако У. Л.
(умствената
линия
) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността, тъга и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на
линията
има кръст или звезда.
Двойна умствена линия означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост. Къса умствена линия означава слаб ум, нерешителност и слаба воля. Когато началото на У. Л. почва от хълма на Юпитера това означава твърде развито самолюбие, интелигентност. Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт.
към текста >>
Двойна умствена
линия
означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост.
Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия. В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето. Ако У. Л. (умствената линия) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността, тъга и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на линията има кръст или звезда.
Двойна умствена
линия
означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост.
Къса умствена линия означава слаб ум, нерешителност и слаба воля. Когато началото на У. Л. почва от хълма на Юпитера това означава твърде развито самолюбие, интелигентност. Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт. Когато края на У. Л.
към текста >>
Къса умствена
линия
означава слаб ум, нерешителност и слаба воля.
В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето. Ако У. Л. (умствената линия) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността, тъга и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на линията има кръст или звезда. Двойна умствена линия означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост.
Къса умствена
линия
означава слаб ум, нерешителност и слаба воля.
Когато началото на У. Л. почва от хълма на Юпитера това означава твърде развито самолюбие, интелигентност. Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт. Когато края на У. Л. отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост.
към текста >>
Умствена
линия
, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие.
Когато началото на У. Л. почва от хълма на Юпитера това означава твърде развито самолюбие, интелигентност. Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт. Когато края на У. Л. отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост.
Умствена
линия
, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие.
Извита, лъкатушна линия на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие. Прекъсване на умствената линия означава повреда в главата или в нервната система. Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство. Клон от умствената линия към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството. Към Меркурий — същото относно науката и търговията.
към текста >>
Извита, лъкатушна
линия
на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие.
почва от хълма на Юпитера това означава твърде развито самолюбие, интелигентност. Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт. Когато края на У. Л. отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост. Умствена линия, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие.
Извита, лъкатушна
линия
на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие.
Прекъсване на умствената линия означава повреда в главата или в нервната система. Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство. Клон от умствената линия към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството. Към Меркурий — същото относно науката и търговията. Паун и девойче (басня) Паунът стоял на плета.
към текста >>
Прекъсване на умствената
линия
означава повреда в главата или в нервната система.
Силите на ума са насочени към издигане в живота, към придобиване слава, положение, власт. Когато края на У. Л. отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост. Умствена линия, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие. Извита, лъкатушна линия на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие.
Прекъсване на умствената
линия
означава повреда в главата или в нервната система.
Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство. Клон от умствената линия към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството. Към Меркурий — същото относно науката и търговията. Паун и девойче (басня) Паунът стоял на плета. Надувал се, накокошинял се, разширявал опашката си, погледвал горделиво надясно, наляво, и самодоволно се усмихвал.
към текста >>
Когато умствената
линия
се приближава твърде много към
линията
на сърцето, това означава лукавство.
Когато края на У. Л. отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост. Умствена линия, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие. Извита, лъкатушна линия на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие. Прекъсване на умствената линия означава повреда в главата или в нервната система.
Когато умствената
линия
се приближава твърде много към
линията
на сърцето, това означава лукавство.
Клон от умствената линия към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството. Към Меркурий — същото относно науката и търговията. Паун и девойче (басня) Паунът стоял на плета. Надувал се, накокошинял се, разширявал опашката си, погледвал горделиво надясно, наляво, и самодоволно се усмихвал. Радвал се, че е красив и че облеклото му по блясък надминавал онова на цар Лудвига XIV.
към текста >>
Клон от умствената
линия
към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството.
отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост. Умствена линия, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие. Извита, лъкатушна линия на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие. Прекъсване на умствената линия означава повреда в главата или в нервната система. Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство.
Клон от умствената
линия
към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството.
Към Меркурий — същото относно науката и търговията. Паун и девойче (басня) Паунът стоял на плета. Надувал се, накокошинял се, разширявал опашката си, погледвал горделиво надясно, наляво, и самодоволно се усмихвал. Радвал се, че е красив и че облеклото му по блясък надминавал онова на цар Лудвига XIV. Но случайно свел очи към краката си.
към текста >>
Коен — Суеверие и
права
мисъл; Б.
разноски, в предплата, и се доставя от Цочо Диков. София, „Опълченска” 66 София III. Сп. Житно зърно, книга 7—8, година VIII. със следното сърържание: Устоите на народ и държава; г. — Превъзмогване на автоматичното; Д-р Ел.
Коен — Суеверие и
права
мисъл; Б.
Боев — Двата велики процеса в днешното съзнание; Г. Тахчиев — Единство: К. Хутер — Строежът на ухото и човешкият характер; Б. Вилинген — Носните отвори и тяхното значение; Михаел — Наука за ръката: Учителят говори: Свободата; Б. Боев — При езерото Махабур н др.
към текста >>
47.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Линия
на живота Хранителната стойност на плодовете (М.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова - продължение от брой 106) Творчеството (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (продължение от брой 105 - Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (продължение от брой 106 - Макс Хайндел) Хиромантия.
Линия
на живота Хранителната стойност на плодовете (М.
Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа? — Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото.
към текста >>
Една
права
линия
може да бъде господар, ако има две точки.
Всички положения, които заемат хората, всички отношения, които си създават, са все места където хората се изпитват. Когато човек издържи изпитите, на които е поставен, той добива сила и знание и може да се справя с всички условия в живота. Сега вие искате да бъдете господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души като се съюзят, могат да станат господари на своята съдба.
Една
права
линия
може да бъде господар, ако има две точки.
Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки. Това са четирите основни точки, за да бъде човек господар на съдбата си, той трябва да съедини в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете, „Азът“ - Божественото в човека. Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога.
към текста >>
Между две точки може да има
права
линия
.
Когато човек издържи изпитите, на които е поставен, той добива сила и знание и може да се справя с всички условия в живота. Сега вие искате да бъдете господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души като се съюзят, могат да станат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки.
Между две точки може да има
права
линия
.
Квадратът е образуван между четири точки. Това са четирите основни точки, за да бъде човек господар на съдбата си, той трябва да съедини в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете, „Азът“ - Божественото в човека. Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, a тъй както Бог се открива на него.
към текста >>
Хиромантия
ЛИНИЯ
НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани.
Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят.
Хиромантия
ЛИНИЯ
НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани.
Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще. Обаче и сега ние с живота си, и постъпките си, можем да създаваме и наистина създаваме нови причини, които влизат във взаимодействие с тия от миналото, и могат или да засилват или да намаляват и даже да неутрализират напълно, да унищожат тяхното действие. Намесвайки се съзнателно и активно в процеса на нашата съдба ние можем, до известна степен, да я моделираме, да я видоизменим, да я насочваме, стъпка по стъпка, в друго направление.
към текста >>
Линията
на живота е тази, която обкръжава хълма на Венера, започвайки между палеца и показалеца.
Защото има случаи, когато известни неизбежни нещастия и изпитания, ни дават възможност да се и дигнем високо над тях, да калим своята воля, да просветлим своя разум, да придобием, понасяйки с търпение всичко, свободата си за действие в бъдеще. А има и такива случаи, когато същите изпитания и нещастия, поради нашето неразумно държане, ще станат причина да се оплетем още повече в живота, да се заробим в настояще и бъдеще. И едното и другото зависят от нас — от нашата воля и разум и от вътрешния огън на нашето сърце, които неща са нашата истинска и вечна собственост, безценния ни дар от Бога, когото можем да разработваме и развиваме или пък да изоставим и парализираме тяхното спасително действие с порочния си живот по лекия път на наклонената плоскост. И тъй, когато ние говорим за съдба, за неща, които трябва да ни се случат в бъдеще, за трайността на живота ни и т. н., нека се има винаги пред вид, че разумната и съзнателна воля на човека винаги има възможност да с намеси в действието на съдбата, да приложи нови сили във взаимодействието на силите вложени в миналото и по такъв начин да измени повече или по-малко посоката на резултатната.
Линията
на живота е тази, която обкръжава хълма на Венера, започвайки между палеца и показалеца.
Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти. Ако линията е къса, това означава кратък живот. Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт.
към текста >>
Ако
линията
е къса, това означава кратък живот.
И тъй, когато ние говорим за съдба, за неща, които трябва да ни се случат в бъдеще, за трайността на живота ни и т. н., нека се има винаги пред вид, че разумната и съзнателна воля на човека винаги има възможност да с намеси в действието на съдбата, да приложи нови сили във взаимодействието на силите вложени в миналото и по такъв начин да измени повече или по-малко посоката на резултатната. Линията на живота е тази, която обкръжава хълма на Венера, започвайки между палеца и показалеца. Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти.
Ако
линията
е къса, това означава кратък живот.
Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот. Широка и тъмночервена линия — показва жестокост.
към текста >>
Ако на едната ръка
линията
на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест.
н., нека се има винаги пред вид, че разумната и съзнателна воля на човека винаги има възможност да с намеси в действието на съдбата, да приложи нови сили във взаимодействието на силите вложени в миналото и по такъв начин да измени повече или по-малко посоката на резултатната. Линията на живота е тази, която обкръжава хълма на Венера, започвайки между палеца и показалеца. Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти. Ако линията е къса, това означава кратък живот.
Ако на едната ръка
линията
на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест.
Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот. Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести.
към текста >>
Когато
линията
е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт.
Линията на живота е тази, която обкръжава хълма на Венера, започвайки между палеца и показалеца. Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти. Ако линията е къса, това означава кратък живот. Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест.
Когато
линията
е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт.
Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот. Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот.
към текста >>
Двойна
линия
на живота засилва доброто влияние на първата.
Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти. Ако линията е къса, това означава кратък живот. Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт.
Двойна
линия
на живота засилва доброто влияние на първата.
Линия във форма на верига — труден и болезнен живот. Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве.
към текста >>
Линия
във форма на верига — труден и болезнен живот.
Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти. Ако линията е къса, това означава кратък живот. Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата.
Линия
във форма на верига — труден и болезнен живот.
Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли.
към текста >>
Широка и тъмночервена
линия
— показва жестокост.
Ако линията е къса, това означава кратък живот. Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот.
Широка и тъмночервена
линия
— показва жестокост.
Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли. Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите.
към текста >>
Острови на
линията
на живота означават болести.
Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот. Широка и тъмночервена линия — показва жестокост.
Острови на
линията
на живота означават болести.
Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли. Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите. Други пък соли с необходими за пречистването на кръвта, каквито с калциевите и натриевите соли.
към текста >>
Линия
на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот.
Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот. Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести.
Линия
на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот.
(следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли. Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите. Други пък соли с необходими за пречистването на кръвта, каквито с калциевите и натриевите соли. Главния източник.
към текста >>
48.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Линия
но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съзнателно самовъзпитание (В. Пашов) Съновидение (Олга Славчева). Словото на Учителя. Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Светът на мисълта (Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия.
Линия
но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие.
Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
към текста >>
Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква
линия
вървят.
Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно.
Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква
линия
вървят.
Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент. Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината. Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея. Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години.
към текста >>
Например, някои хора вървят по
линията
на майка си - по
линията
на сърцето -
линията
на мекия елемент.
Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят.
Например, някои хора вървят по
линията
на майка си - по
линията
на сърцето -
линията
на мекия елемент.
Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината. Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея. Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години. Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни.
към текста >>
Някои вървят по
линията
на бащата - по
линията
на ума -
линията
на силния елемент.
Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят. Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент.
Някои вървят по
линията
на бащата - по
линията
на ума -
линията
на силния елемент.
В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината. Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея. Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години. Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни. Това показва, че тази част е била някога на екватора.
към текста >>
И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко
права
е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“.
Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми.
И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко
права
е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“.
„Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните.
към текста >>
Хиромантия
Линия
но живота (продължение от бр.
Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия.
Хиромантия
Линия
но живота (продължение от бр.
107) Клонка на горе означава материален успех. Клонка на долу — материална загуба. Клонка към Юпитеровия хълм — благополучен стремеж към власт, положение, богатство. Клонка насочена нагоре в Венериния хълм — благоприятен знак; когато е насочена надолу — неблагоприятен знак. Клонка към Слънчевия хълм — лесно спечелване на богатство и почести.
към текста >>
Когато
линията
на живота и умствената
линия
са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност.
Клонка към хълма на Меркурия, — богатство, успех, придобити чрез прилежание. Клонка в, хълма на Луната — далечен път. Клонка към Марсовия хълм — операция, раняване. Когато началото на Л. Ж. е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение.
Когато
линията
на живота и умствената
линия
са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност.
Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек.
към текста >>
Когато животната, умствената и сърдечната
линия
са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце).
Клонка към Марсовия хълм — операция, раняване. Когато началото на Л. Ж. е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение. Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост.
Когато животната, умствената и сърдечната
линия
са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце).
Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие.
към текста >>
Когато животната
линия
минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество.
Когато началото на Л. Ж. е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение. Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце).
Когато животната
линия
минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество.
Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен.
към текста >>
Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до
линията
на живота, означават събития, свързани с чувствеността.
е в Юпитеровия хълм, това означава силен стремеж към успЯх, богатство и видно положение. Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество.
Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до
линията
на живота, означават събития, свързани с чувствеността.
Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това.
към текста >>
Кръст или звезда при
линията
на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек.
Когато линията на живота и умствената линия са съединени в началото си на повече от 15 см., това означава липса на самостоятелност. Когато пък тия две линии са разделени напълно, това означава решителност, импулсивност, и стремеж към независимост. Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността.
Кръст или звезда при
линията
на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек.
Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс.
към текста >>
Квадрат на самата животна
линия
— благополучие, изход от болест или нещастие.
Когато животната, умствената и сърдечната линия са събират в една точка, това означава опасност от насилствена смърт (ако е и на двете ръце). Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби.
Квадрат на самата животна
линия
— благополучие, изход от болест или нещастие.
Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си.
към текста >>
Квадрат при
линията
на живота — затвор, манастир, плен.
Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие.
Квадрат при
линията
на живота — затвор, манастир, плен.
ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си. Минавам някакви мрачни висини и изведнъж някаква бледа светлина, с малко розов оттенък, светлина.
към текста >>
49.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Линия
на съдбата Заповедта (стих.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съдба и щастие (Влад Пашов) Творец (стих. - Олга Славчева) Религия и Фанатизъм Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.) Космично сътрудничество (Нина Рудникова) Новото (Л. Лулчев) Отзив на чужденци за беседите Хиромантия.
Линия
на съдбата Заповедта (стих.
– Auroro) Усилията (Г. Събев) Фото-портрет на Учителя (К. Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата. И всички хора са свикнали да мислят, че съдбата е нещо произволно, случайно и независимо от техния живот, което ги преследва и разрушава тяхното щастие. Те мислят от друга страна че няма връзка между личния ни живот, личното ни поведение и съдбата ни.
към текста >>
Разумния живот е движение по
линията
на най-малкото съпротивление т. е.
искат да станат богати, силни, учени и пр. като считат това за щастие. Но това са само условия, пътища за придобиване на щастието. А щастието, това е велик закон, за постигането на който човешката душа трябва да се съедини с Първичната Причина, от която е излязла“. Щастието е резултат на разумния живот; а разумния живот се отличава преди всичко по това, че в него има едно непреривно творчество, придобивка и градеж.
Разумния живот е движение по
линията
на най-малкото съпротивление т. е.
живот, който се развива по законите на живата природа. Разумният живот е обоснован върху целокупността на битието и си има своите елементи, от които зависи щастието. Първият елемент, който съпровожда и без когото е невъзможен разумния живот, е здравето. Човекът на разумния живот е абсолютно здрав. У него процесите на разрушението и смъртта са подчинени на законите за творчеството и безсмъртието.
към текста >>
Друго качество на разумния живот, това е светлата и
права
мисъл — мисъл.
Вторият елемент. който съпровожда разумния живот, е идеала. Разумният живот е обоснован и стимулиран от един висок идеал и има свой смисъл и цел. Трето качество на разумния живот е свободата. Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите.
Друго качество на разумния живот, това е светлата и
права
мисъл — мисъл.
която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е осветена от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота. Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови. Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства. Учителят казва, че основата на всяка мисъл е едно чувство.
към текста >>
Човекът на
правата
мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите.
Разумният живот е обоснован и стимулиран от един висок идеал и има свой смисъл и цел. Трето качество на разумния живот е свободата. Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите. Друго качество на разумния живот, това е светлата и права мисъл — мисъл. която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е осветена от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота.
Човекът на
правата
мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите.
За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови. Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства. Учителят казва, че основата на всяка мисъл е едно чувство. Чувствата са, които доставят енергията и материята, с които мисълта изгражда нещата. С убиването на благородните чувства и стремежи в себе си, ние осъждаме на смърт и нашите мисли и идеи.
към текста >>
Правата
мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства.
Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите. Друго качество на разумния живот, това е светлата и права мисъл — мисъл. която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е осветена от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота. Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови.
Правата
мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства.
Учителят казва, че основата на всяка мисъл е едно чувство. Чувствата са, които доставят енергията и материята, с които мисълта изгражда нещата. С убиването на благородните чувства и стремежи в себе си, ние осъждаме на смърт и нашите мисли и идеи. Чувствата са корените на човешкия живот, а мислите са листата и цветовете. С изсъхването на едно коренче изсъхва и едно клонче и цвят, а с това човек се лишава постепенно от условията за растеж, защото както листата спомагат за асимилацията и растежа на растенията, така и мислите и идеите са фактори за човешкото растене.
към текста >>
Хиромантия
Линия
на съдбата
Линията
на съдбата или
линията
на Сатурна, както и самото й название показва, е израз на възможностите които човек има, предопределени му от съдбата.
Навсякъде се чувства липса на вяра. Всички живи същества са поставени под закона на кармата т. е. под закона на причините и последствията. Всичкото щастие и нещастие зависи от самия тоз закон и те еднакво се предават от частта на цялото, също от цялото на частите. Света не може да се подобри, докато хората не се осъзнаят за това, и техните отношения и поведение към своите ближни и към останалите живи същества в природата не станат по-честни и по-правилни.
Хиромантия
Линия
на съдбата
Линията
на съдбата или
линията
на Сатурна, както и самото й название показва, е израз на възможностите които човек има, предопределени му от съдбата.
Тя започва откъм началото на китката и свършва към пръстите, отивайки обикновено към средния, сатурновия пръст. Колкото е по-дълга и по-ясно очертана линията на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи. Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на младини. Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия.
към текста >>
Колкото е по-дълга и по-ясно очертана
линията
на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи.
под закона на причините и последствията. Всичкото щастие и нещастие зависи от самия тоз закон и те еднакво се предават от частта на цялото, също от цялото на частите. Света не може да се подобри, докато хората не се осъзнаят за това, и техните отношения и поведение към своите ближни и към останалите живи същества в природата не станат по-честни и по-правилни. Хиромантия Линия на съдбата Линията на съдбата или линията на Сатурна, както и самото й название показва, е израз на възможностите които човек има, предопределени му от съдбата. Тя започва откъм началото на китката и свършва към пръстите, отивайки обикновено към средния, сатурновия пръст.
Колкото е по-дълга и по-ясно очертана
линията
на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи.
Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на младини. Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост.
към текста >>
Когато началото на
линията
на съдбата почва от животната
линия
(
линията
на живота), успеха на човека е затруднен на младини.
Всичкото щастие и нещастие зависи от самия тоз закон и те еднакво се предават от частта на цялото, също от цялото на частите. Света не може да се подобри, докато хората не се осъзнаят за това, и техните отношения и поведение към своите ближни и към останалите живи същества в природата не станат по-честни и по-правилни. Хиромантия Линия на съдбата Линията на съдбата или линията на Сатурна, както и самото й название показва, е израз на възможностите които човек има, предопределени му от съдбата. Тя започва откъм началото на китката и свършва към пръстите, отивайки обикновено към средния, сатурновия пръст. Колкото е по-дълга и по-ясно очертана линията на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи.
Когато началото на
линията
на съдбата почва от животната
линия
(
линията
на живота), успеха на човека е затруднен на младини.
Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост. Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н.
към текста >>
Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако
линията
на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия.
Хиромантия Линия на съдбата Линията на съдбата или линията на Сатурна, както и самото й название показва, е израз на възможностите които човек има, предопределени му от съдбата. Тя започва откъм началото на китката и свършва към пръстите, отивайки обикновено към средния, сатурновия пръст. Колкото е по-дълга и по-ясно очертана линията на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи. Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на младини. Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят.
Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако
линията
на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия.
Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост. Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н. Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота. Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството.
към текста >>
Сатурновата
линия
, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост.
Колкото е по-дълга и по-ясно очертана линията на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи. Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на младини. Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак.
Сатурновата
линия
, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост.
Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н. Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота. Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството. Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство.
към текста >>
Когато
линията
на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н.
Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на младини. Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост.
Когато
линията
на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н.
Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота. Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството. Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех.
към текста >>
Змиевидна
линия
на съдбата означава много неприятности в живота.
Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят. Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост. Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н.
Змиевидна
линия
на съдбата означава много неприятности в живота.
Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството. Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех. Клонки насочени надолу — несполука.
към текста >>
Края на
линията
на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството.
Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия. Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост. Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н. Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота.
Края на
линията
на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството.
Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех. Клонки насочени надолу — несполука. Остров на Сатурновата линия — измама, неверност.
към текста >>
Клонки от Сатурновата
линия
, насочени на горе означава успех.
Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н. Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота. Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството. Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство.
Клонки от Сатурновата
линия
, насочени на горе означава успех.
Клонки насочени надолу — несполука. Остров на Сатурновата линия — измама, неверност. Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките. Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби.
към текста >>
Остров на Сатурновата
линия
— измама, неверност.
Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството. Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех. Клонки насочени надолу — несполука.
Остров на Сатурновата
линия
— измама, неверност.
Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките. Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука.
към текста >>
Когато
линията
на съдбата се прекъсва до умствената
линия
— неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките.
Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех. Клонки насочени надолу — несполука. Остров на Сатурновата линия — измама, неверност.
Когато
линията
на съдбата се прекъсва до умствената
линия
— неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките.
Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям.
към текста >>
Когато
линията
на съдбата се прекъсва до сърдечната
линия
— неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената
линия
, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения.
Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех. Клонки насочени надолу — несполука. Остров на Сатурновата линия — измама, неверност. Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките.
Когато
линията
на съдбата се прекъсва до сърдечната
линия
— неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената
линия
, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения.
Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек.
към текста >>
Линия
на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех.
Клонки насочени надолу — несполука. Остров на Сатурновата линия — измама, неверност. Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките. Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби.
Линия
на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех.
Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга!
към текста >>
Ако има вилка и в началото и в края на
линията
, то успехът е много голям.
Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките. Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука.
Ако има вилка и в началото и в края на
линията
, то успехът е много голям.
Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там. Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там.
към текста >>
Линията
на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек.
Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям.
Линията
на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек.
Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там. Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там. За грешника прокуден те имат тих приют.
към текста >>
Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на
линията
на съдбата.
Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек.
Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на
линията
на съдбата.
Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там. Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там. За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите!
към текста >>
Някои винили инженерите държавни, че през пръсти гледали шосейната
направа
; други — алчните предприемачи, че се трудили безспирно само ситуации да представляват и платежите да осребряват; трети — простите работници, че били злобни, груби и нахални; а четвърти — себе си че спали.
Някой се препънал — паднал. друг си крак натъртил, трети — нокътя си наранил, а четвърти — леко се постръсил. Всички, общо казано, останали еднакво недоволни. Недоволни, пък се не досетили какво е нужно в случая да се направи. Не помислили за себе си дали са прави.
Някои винили инженерите държавни, че през пръсти гледали шосейната
направа
; други — алчните предприемачи, че се трудили безспирно само ситуации да представляват и платежите да осребряват; трети — простите работници, че били злобни, груби и нахални; а четвърти — себе си че спали.
Най подир оттам заминал прост и незначителен човек, но той във пазвата си носил памет и разумност. Щом съгледал камъка подритван, тутакси разбрал, че той случайно тук е паднал и че е потребно веднага да се отмести. Взел го и изнесъл го извън шосето, та го сложил в малка локва. — Тука, рекъл камъче, от тебе има нужда, никой няма да те рита и от сън да те събужда! Ще услужваш пътниците, локвата кога прескачат.
към текста >>
50.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слънчева или Аполонова
линия
Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия.
Слънчева или Аполонова
линия
Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот.
Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира.
към текста >>
Но от влиянието на злото човек може да се освободи — турете доброто, което е свързано с
правата
мисъл.
Същия закон е верен и за вас. Ако във вас се зароди едно лошо желание, това показва че около вас има някое същество, което ви праща тази мисъл. Трябва да се научите как да се освободите от тези чужди мисли и желания. Аз никога не търся от къде иде злото. И вие не търсете произхода на злото.
Но от влиянието на злото човек може да се освободи — турете доброто, което е свързано с
правата
мисъл.
И единственото нещо, което може да измени човешкия живот, то е човешката мисъл — това което природата е вложила първоначално в човека. Тази мисъл е създала всички други възгледи. Религиите които имаме, хората са ги създали. Ще кажете, че Мойсей е писал тъй и тъй. И Мойсей беше човек.
към текста >>
И край вадичката се заселила тополка тънка,
права
и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра.
се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива.
И край вадичката се заселила тополка тънка,
права
и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра.
От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа. Но един прекрасен ден по-пътя кандил-мандил тук пристигнал някой си посръбнал годешар със бъклица в ръката с вараклия китка на калпака. И отбил се тук по привичка, да се отпочине, да се поизмие, пък от бъклицата — ей така, пред извора да пие.
към текста >>
Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова
линия
Тази
линия
означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие.
грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива.
Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова
линия
Тази
линия
означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие.
Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание.
към текста >>
Слънчевата
линия
започва или от животната
линия
или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст.
— Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие.
Слънчевата
линия
започва или от животната
линия
или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст.
Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция.
към текста >>
Колкото по-дълга,
права
и ясно очертана е слънчевата
линия
, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне.
— Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст.
Колкото по-дълга,
права
и ясно очертана е слънчевата
линия
, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне.
Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол.
към текста >>
Великите хора на изкуството имат
линията
на Аполон извънредно дълга и добре очертана.
А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне.
Великите хора на изкуството имат
линията
на Аполон извънредно дълга и добре очертана.
Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол. Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството.
към текста >>
Така известно е, че Гьоте е имал слънчева
линия
, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст.
Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана.
Така известно е, че Гьоте е имал слънчева
линия
, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст.
Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол. Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството. Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство.
към текста >>
Когато началото на слънчевата
линия
е в
линията
на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание.
Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст.
Когато началото на слънчевата
линия
е в
линията
на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание.
Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол. Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството. Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост.
към текста >>
Когато начелото е в
линията
на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството.
Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол.
Когато начелото е в
линията
на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството.
Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост. Начало в умствената линия — успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума. Начало в сърдечната линия — късен успех. Понякога слънчевата линия не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно.
към текста >>
Начало в умствената
линия
— успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума.
Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол. Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството. Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост.
Начало в умствената
линия
— успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума.
Начало в сърдечната линия — късен успех. Понякога слънчевата линия не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно. В такъв случай отклонението към Меркурий означава търговски, меркантилен елемент в изкуството, а отклонението към Сатурн означава влияние на философското разсъждение върху изкуството. Паралелни линии към слънчевата линия — разностранна дейност; ако тия линии са много и не добре очертани — разхвърляност, при която не може да се постигне сериозен успех. Книжнина Житно Зърно, месечно списание, кн.
към текста >>
Начало в сърдечната
линия
— късен успех.
Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол. Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството. Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост. Начало в умствената линия — успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума.
Начало в сърдечната
линия
— късен успех.
Понякога слънчевата линия не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно. В такъв случай отклонението към Меркурий означава търговски, меркантилен елемент в изкуството, а отклонението към Сатурн означава влияние на философското разсъждение върху изкуството. Паралелни линии към слънчевата линия — разностранна дейност; ако тия линии са много и не добре очертани — разхвърляност, при която не може да се постигне сериозен успех. Книжнина Житно Зърно, месечно списание, кн. 9, 10. год.
към текста >>
Понякога слънчевата
линия
не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно.
Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството. Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост. Начало в умствената линия — успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума. Начало в сърдечната линия — късен успех.
Понякога слънчевата
линия
не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно.
В такъв случай отклонението към Меркурий означава търговски, меркантилен елемент в изкуството, а отклонението към Сатурн означава влияние на философското разсъждение върху изкуството. Паралелни линии към слънчевата линия — разностранна дейност; ако тия линии са много и не добре очертани — разхвърляност, при която не може да се постигне сериозен успех. Книжнина Житно Зърно, месечно списание, кн. 9, 10. год. VIII със следното съдържание: Основни принципи не мировата държава; Най- важният въпрос — из беседите на Учителя; Мисията на славянството и новата култура — Б.
към текста >>
Паралелни линии към слънчевата
линия
— разностранна дейност; ако тия линии са много и не добре очертани — разхвърляност, при която не може да се постигне сериозен успех.
Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост. Начало в умствената линия — успеха в изкуството е свързан с и направляван от ума. Начало в сърдечната линия — късен успех. Понякога слънчевата линия не върви направо, а се отклонява в ляво или в дясно. В такъв случай отклонението към Меркурий означава търговски, меркантилен елемент в изкуството, а отклонението към Сатурн означава влияние на философското разсъждение върху изкуството.
Паралелни линии към слънчевата
линия
— разностранна дейност; ако тия линии са много и не добре очертани — разхвърляност, при която не може да се постигне сериозен успех.
Книжнина Житно Зърно, месечно списание, кн. 9, 10. год. VIII със следното съдържание: Основни принципи не мировата държава; Най- важният въпрос — из беседите на Учителя; Мисията на славянството и новата култура — Б. Боев: Новите хора на новото време — Д-р Ел. Р. Коен; Мълчанието — Г Събев; За изкуството и за човека на изкуството — К.
към текста >>
51.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят
правата
си над тебе.
И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото.
Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят
правата
си над тебе.
Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя! Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто.
към текста >>
В погледа има една хоризонтална
линия
- когато човек гледа право пред себе си.
Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление.
В погледа има една хоризонтална
линия
- когато човек гледа право пред себе си.
Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход.
към текста >>
Когато погледът е насочен малко над тази
линия
, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес.
Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си.
Когато погледът е насочен малко над тази
линия
, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес.
А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното.
към текста >>
А когато погледа е насочен малко под тази
линия
, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие.
В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес.
А когато погледа е насочен малко под тази
линия
, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие.
Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество.
към текста >>
52.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни
права
за съществувание.
В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот. Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот.
Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни
права
за съществувание.
Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните. Живеейки всред богатства, охолство и разкош, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота. И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и хилавост, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото.
към текста >>
И тогаз ще бъдете господар с големи
права
.
Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате.
И тогаз ще бъдете господар с големи
права
.
Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията. До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в противоречие. Има неща, които не могат да се разрешат.
към текста >>
Правата
линия
е закон за разрешение на противоречията.
Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия.
Правата
линия
е закон за разрешение на противоречията.
До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в противоречие. Има неща, които не могат да се разрешат. Двама души никога не могат да разрешат един въпрос. Те могат да го разрешат, но само по законите на природата; иначе, въпросите всякога ще останат неразрешени. Често се казва, че разрешението на въпроса е в Любовта.
към текста >>
53.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Друг е въпросът дали жертвата е
права
или не - важното е, че подбудителната причина е Любовта.
Ако възприемем Неговото Учение и го приложим, ще имаме огромни резултати върху целия си живот. Любовта е първичната мярка, с която се мерят всички неща. В основата на всички стремежи вътре в цялата природа е Любовта. Ако не обичате, не можете да бъдете справедливи. Жертвата, която правите за някого, се дължи на Любовта.
Друг е въпросът дали жертвата е
права
или не - важното е, че подбудителната причина е Любовта.
Поддържаше едни идеи - и това е Любов. Любовта е основата на цялото Битие. Но не любовта както вие я разбирате. С любовта, върху която е съграден съвременния свят, не се занимавам. От нея имаме вече последствията - съвременните отношения и съвременния ред и порядък.
към текста >>
Но тези трите трябва да се предшестват от
правата
мисъл.
Понеже хората са изгубили тези три пътеки към Бога, затова животът, мислите и чувствата им са пълни с противоречия. Тези противоречия и дисхармонията деформират организма и състаряват човека. Ако човек може да хармонира своите мисли, чувства и постъпки, той може да се подмлади. Задачата на човека е да изучава това изкуство да хармонира силите в себе си и да влезе в хармония с Космоса, откъдето му идват всички блага. Земята, както и всички слънчеви системи, това са велики учебни заведения, в които трябва да се учим на вярата, на любовта и на служенето.
Но тези трите трябва да се предшестват от
правата
мисъл.
По всички слънца и системи живеят хора, макар и не със същата организация като нашата и не при същите условия. Например, има микроби, които издържат температура над 2000 градуса без да умират. А самия живот нищо не може да го разруши. Първичната материя, като носителка на безсмъртния живот, даже и при 45 милиона градуса не може да се разруши. Първичните форми, създадени от тази материя, са безсмъртни и неразрушими.
към текста >>
Той произвежда движения в
права
линия
, при топенето например, разпръскването и пр.
Луната, приемникът и предавател на тези първични токове, за да проникнат във всеки кът, всеки парцел на нашата земна материя, за да се превърнат от инертна в движеща се по-съвършена и смъртна; обща майка на всички същества, върху нашата земя, представена във всички времена с познатите символи: Адда, Нари, Изис, Небесната дева и пр. Сатурн, Студената планета в небесните покрайнини е причина на кристализацията, на синтетичната кондензация, на хармоничната синтеза на материални елементи. Това е планетата на сурови, но същевременно и на мистични влияния. Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно. Тези три планети, наречени мъжки, понеже са изключително активни, се различават основно в своето проявление в материалния свят: можем да си представим Марс като експанзивната сила, която разграничава и отделя.
Той произвежда движения в
права
линия
, при топенето например, разпръскването и пр.
Сатурн дава привлекателната сила или кохезията, която поддържа формите според Волята на Всемира. Това е силата, която регулира разбъркващото влияние на Марс;той държи за постоянството. Юпитер е също консерватор, но той държи да запази формата в своето движение, посредник между двете планети, той е принципа на въртящото (ротационно) движение; експанзивната сила се уравновесява от силата на сцеплението, и тялото се завърта около един център — слънце. Колкото за слънцето, неизчерпаемият източник на двете противоположни сили на привличане и отблъскването, ги разпределя на три други в хармоничен ритъм, за да се създадат условията на всякакъв род живот. Освен тези активни сили, остават ни две други: едната Венера, е по природа съществено женствена; това е принципа на индивидуалното въплътяване на силата, тя привежда в индивидуална форма всека индивидуална мисъл.
към текста >>
54.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но много рядко се случва такова съчетание, при което всички планети да бъдат на една
права
линия
.
Тия течения, които идват от слънцето, проникват цялата слънчева система. От слънцето излиза един кръг, който минава през центъра на Меркурий. После излиза друг кръг, който минава през центъра на Венера и т. н. Значи от слънцето излизат кръгове, които минават през всичките центрове на планетите. Това са все електрически течения, които правят тия кръгове.
Но много рядко се случва такова съчетание, при което всички планети да бъдат на една
права
линия
.
Обикновено те са в разни положения. Знаете ли тогава, какво влияние ще окажат те върху земята? Значи, има разни течения от слънцето, които отиват към всичките планети, но има и други течения от разните планети към земята. Да допуснем, че някой от вас е под влиянието на Юпитер, която е 432 милиона мили далеч от слънцето. Такъв човек няма да бъде горещ темперамент, няма да има темперамента на Венера, защото електрическите и магнетическите течения, които идват от Юпитер се различават от тия токове, които излизат от Слънцето — не са едни и същи.
към текста >>
55.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във вътрешността, започвайки от Централната врата, един широк коридор продължаваше от алеята в дълга
права
линия
в продължение но цялата постройка.
Те бяха спокойни, пълни с проницателност, но ме накараха да се разтреперя. Той ни освободи с един жест. И продължи своята еднообразна разходка към края на широката алея, докато аз, треперейки както никога до тогава, следвах мълчаливо моя мълчалив водач. Влязохме през голямата главна врата на храма, чиито страни бяха образувани от грамадни блокова недялан камък. Нещо подобно на страх бе ме навярно обладало, защото аз гледах каменните блокове с неопределеното чувство на някакъв непонятен ужас.
Във вътрешността, започвайки от Централната врата, един широк коридор продължаваше от алеята в дълга
права
линия
в продължение но цялата постройка.
Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво. При масата бяха седнали двама младежи, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво. Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане.
към текста >>
56.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те познават обществен ред на организираната сила, чийто най-висок израз е милитаризмът, и чийто върховен закон е правото на силния или юмручното право, и правов обществен ред, където всички хора — слаби и силни, богати и бедни — поне теоретически са равни пред закона, който еднакво защитава гражданските им
права
.
В какво седи силата на човека (Из неделната беседа „Дванадесетият час“, 8. XII. 1935 г.) Из науката и живота. Науката в древността (В. П.) Белият лотос (прод. от брой 147 - Мейбъл Колинз) Трима пътника (басня - Радиозо) Онова, което не е опитано От най-древни времена до днес, хората са изграждали обществения си живот главно върху две основи: силата и закона.
Те познават обществен ред на организираната сила, чийто най-висок израз е милитаризмът, и чийто върховен закон е правото на силния или юмручното право, и правов обществен ред, където всички хора — слаби и силни, богати и бедни — поне теоретически са равни пред закона, който еднакво защитава гражданските им
права
.
Така че хората, може да се каже, са опитали предоволно и принудата на бруталната сила и принудата на закона, който е главен инструмент на правовия ред. Има нещо, обаче, което хората не са опитали, нито в индивидуалния, нито в обществения си живот. Това е любовта. Каквото и да приказват хората за своите преживявания на любовта, колкото и да си мислят, че я познават, всъщност едно е вярно — ние познаваме за сега само сенките, които любовта хвърля в човешкия живот. Ако ние действително познавахме любовта.
към текста >>
Значи, силата на човека е в неговата
права
мисъл.
Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши. Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи. Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот.
Значи, силата на човека е в неговата
права
мисъл.
Всички други неща се обуславят от мисълта на човека. Мисълта, това е здравословното състояние на човека. Ако не може да мисли право, човек не може да бъде здрав. Ако не мигли правилно,тогава и чувствата на човека не могат да бъдат здравословни, не могат да бъдат нормални. Защото чувствата се обуславят от човешката мисъл.
към текста >>
Значи, добрата,
правата
мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво.
И Христос казва: Не са ли 12 ч. на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва. Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент.
Значи, добрата,
правата
мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво.
Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право. Хората на правата мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно. Гледате някой човек, че ходи замаян, очите му премрежени, и казва, че мисли нещо. — Нищо не мисли този човек, той съвсем е загазил в чувствата си. Той мисли, как по-скоро да излезе от положението, в което е загазил.
към текста >>
Хората на
правата
мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно.
Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент. Значи, добрата, правата мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право.
Хората на
правата
мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно.
Гледате някой човек, че ходи замаян, очите му премрежени, и казва, че мисли нещо. — Нищо не мисли този човек, той съвсем е загазил в чувствата си. Той мисли, как по-скоро да излезе от положението, в което е загазил. Той казва: Аз в нищо не вярвам. Този човек е съвсем загазил.
към текста >>
от цитираното съчинение.) В съчиненията на Плутарха, Херодота, Сенека, Квинта, Курция,
Плиния
, Павзания и пр.
В книгата си „Мисията на Евреите“ гл. 4, д’Алвейдр, говори че в ръкописите на един атонски монах,на име Панселене, се намирало описание — съставено въз основа на древен понтийски автор — обясняващо приложението на химията към фотографията. Камера-обскура, оптическите апарати, чувствителността на металическите пластинки — всичко там е описано подробно. Според Дютана, химията, както теоретическата, така и практическата, е стояла в древността по високо от съвременната химия, (гл. II. и III.
от цитираното съчинение.) В съчиненията на Плутарха, Херодота, Сенека, Квинта, Курция,
Плиния
, Павзания и пр.
се говори за киселини, соли, алкохоли, етер и други съединения от органическата и неорганическата химия, макар че ключа изобретателите не са предали на потомството — умишлено, или случайно. И много други неща са знаели учените в древността, че ако речехме да ги изброим всичките, трябва да напишем цели томове със стотици страници, който се интересува по-подробно да прочете гореспоменатите автори. Естествено би се породил въпроса — защо и как като всичкото това знание е съществувало в древността. е изгубено и трябвало наново да се открива? — Понеже въпроса е доста обширен, ще го оставим за друг път.
към текста >>
Ням човек край тях минал: гледа врява, бой,
разправа
.
Глухчо казва: брътвиш в сън! Няма звън, a звън си има. Гледай, слепчо: поглед взима! — Слушай, глухчо, как звъни: — Слепчо, слепчо, погледни! Почнал бой и ругатни.
Ням човек край тях минал: гледа врява, бой,
разправа
.
Двамата в единен глас викнали: постой при нас н кажи ни кой е прав! Немият размислил здраво —Двама имате вий право, но грешите много: тук има цвят и има звук. Ако кажа туй, юмрук двама ще ми нанесете. Ще речете: — Бре удрете! Тоз за двама лъже тук!
към текста >>
57.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На северната страна на стаята имаше едно малко тясно креватче, покрито с бели чаршафи, стената беше покрита с атласно бял ковьор, със сини широки краища, между които бяха избродирани три
петолиния
от небесно син лен и ноти по тях на някаква мелодия, а най-отгоре на средата на ковьора, с красиво избродирани букви беше написано „Раздяла.“ В североизточния ъгъл не стаята беше поставена бела етажерка, върху която имаше цигулка, обвита с бял креп.
Тя седна отново на скамейката, хвана си главата с двете ръце, подпря ги но коленете си и тихо каза: — Слез към училището, аз сега ще дойда! ... Тя ме настигна и заедно влязохме в стаята й. — Занимавайте се, ето тук има албум, книги, списания, а аз ще отида за малко. Преди да отворя албума, още с влизането, стаята ми обърна внимание с нещо особено. Тя беше малка, добре варосана, с два прозореца на юг и изток, над които се спущаха бели завеси.
На северната страна на стаята имаше едно малко тясно креватче, покрито с бели чаршафи, стената беше покрита с атласно бял ковьор, със сини широки краища, между които бяха избродирани три
петолиния
от небесно син лен и ноти по тях на някаква мелодия, а най-отгоре на средата на ковьора, с красиво избродирани букви беше написано „Раздяла.“ В североизточния ъгъл не стаята беше поставена бела етажерка, върху която имаше цигулка, обвита с бял креп.
Погледа ми мина към масата на средата но стаята. Погледнах албума, но не ми се видя интересен. Отворих една голяма книга, подвързана в дебела подвързия, която се заключваше с бравичка. За мое щастие, книгата сега не беше заключена. На първата страница чета „Дневник“ 1914 г.
към текста >>
„Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на цигулка, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с
петолиния
, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона.
Не знаехме как да нарушим това приятно мълчание. Когато стигнахме до нашата къща, той каза с тъжен глас: — Утре заминавам за фронта, ела ако обичаш да ме изпратиш. И млъкна. Искаше де ми каже още нещо, но нещо като че ли го душеше и не му позволяваше да говори. Душите ни обаче говореха, те бяха наедно.
„Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на цигулка, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с
петолиния
, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона.
Влака дойде. Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна. В този момент влака изсвири, той ме пусна без дума до кажа, изтича и се скри в навалицата и вече не го видях. Разнесе се писък и плач на майки и деца, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли. Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена.
към текста >>
Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на
линията
зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена.
„Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на цигулка, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с петолиния, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона. Влака дойде. Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна. В този момент влака изсвири, той ме пусна без дума до кажа, изтича и се скри в навалицата и вече не го видях. Разнесе се писък и плач на майки и деца, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли.
Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на
линията
зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена.
Почувствах болки в гърдите си. Когато минах моста, слънцето изгряваше, из него излезе един бял кон, който тичаше към мене. Като ме доближи спря се и от него леко скочи Той, и се събудих.“ Прелистих още няколко страници и чета: „Една година ходих по селските гробища да плаче. Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе. ще връзвам коня си на ябълката и ще сядаме двама на пейката...“ Прелистих още няколко страници и чета: „Само един начин има, по който мога да дойда при тебе за повече време: — той е да ме родиш като твой Син.
към текста >>
От това гледище хората трябва да се научат да мислят право, понеже всека
права
мисъл е общо достояние на всички хора.
В това отношение, умът се под крепя от чувствата, а чувствата се подкрепят от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото, вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства, ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете, ще ви издигне. Затова трябва да ценим ума, сърцето и волята си. понеже те са трите стълба, върху които се гради нашето щастие на земята.
От това гледище хората трябва да се научат да мислят право, понеже всека
права
мисъл е общо достояние на всички хора.
Всички хора се ползват еднакво от нея. Щастлив е онзи, който става пръв проводник на тази мисъл. От където и да иде правата мисъл, тя трябва да ни радва. Чистите чувства трябва да ни радват от където и да идат, защото те се разпространяват в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват.
към текста >>
От където и да иде
правата
мисъл, тя трябва да ни радва.
Затова трябва да ценим ума, сърцето и волята си. понеже те са трите стълба, върху които се гради нашето щастие на земята. От това гледище хората трябва да се научат да мислят право, понеже всека права мисъл е общо достояние на всички хора. Всички хора се ползват еднакво от нея. Щастлив е онзи, който става пръв проводник на тази мисъл.
От където и да иде
правата
мисъл, тя трябва да ни радва.
Чистите чувства трябва да ни радват от където и да идат, защото те се разпространяват в пространството чрез своите трептения. И добрите постъпки трябва да ни радват. Добрите дела, чистите чувства и правите мисли, от където и да идват, трябва да ни радват, защото те имат един и същ източник, а различните хора са само техни проводници. Като застанем на тази база, онова разделение на „наши“ и „ваши“, което съществува в съвременния свят, ще изчезне. Всеки човек, с когото можете да се разберете, е от вашите.
към текста >>
Такива са прелетните птици, които ден и нощ пътуват по
права
линия
, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението им и поради сферичността на земята.
Интересът към нея е доста Голем, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Lе secret de la vie“, което излезе наскоро с предговор от проф. Д‘ Арсонвал. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотата, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най дълги пътувания. Така е например с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри.
Такива са прелетните птици, които ден и нощ пътуват по
права
линия
, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението им и поради сферичността на земята.
Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „инстинкт.“ Други: .специално чувство.“ Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадките. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2.
към текста >>
В тъй интересния свят на насекомите не забелязвате ли множество видове, които притежават малки антени (пипала), които им позволяват да се направляват по
права
линия
към най-далечни места?
В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентират под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции. Полуокръжните ушни канали са способни да играят ролята на радио-гониометричен възприемач. Знаем, че те са разположени в три равнини, една на друга перпендикулярни. Тогаз се образува координатна система, необходима и достатъчна за определяне положението на точка в пространството: напр. положението на птицата в пространството или положението на насекомото по отношение на птицата.
В тъй интересния свят на насекомите не забелязвате ли множество видове, които притежават малки антени (пипала), които им позволяват да се направляват по
права
линия
към най-далечни места?
Природата нищо не прави без причина. Тези антени съществуват, за да възприемат вълните. Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции“. Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуска радиации. 2) Повечето от организмите — с малки изключения — са способни да възприемат и изпращат вълни.
към текста >>
58.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по
права
линия
.
Обаче душата ми беше измъчвана от едно отчаяние, което не можех да разбера и смазана от страха пред тайната, която приближаваше да се разкрие. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предаване мислите през разстояние От дълго време естествоизпитателите са забелязали особени явления у някои насекоми. като напр. у „bombyx“ или у „phulenes“. Тези животни узнават за присъствието на подобните си на много километри разстояние.
Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по
права
линия
.
Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние? Това не е нито зрението, нито обонянието. Възможно да е слуха. Когато става дума за звук, не трябва да мислим, че необходимо трябва и ние да го чуваме. В природата се произвеждат звуци, които никога не сме ги чули и няма да ги чуем.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по
права
линия
, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
В време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по
права
линия
, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различие: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервно система; при изгрев слънце— за уякване на дихателната система, а от 9 - 12 часа —за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един-два часа след обед, когато топлината им е най-голяма.
към текста >>
Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява
правата
мисъл.
То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието.
Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява
правата
мисъл.
Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето.
към текста >>
Щом се прояви
правата
мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл.
Щом се прояви
правата
мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето.
към текста >>
Щом съзнание е пробудено и
правата
мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно.
Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява.
Щом съзнание е пробудено и
правата
мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно.
За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие.
към текста >>
За основа на разумността стон съзнателния живот и
правата
мисъл.
На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно.
За основа на разумността стон съзнателния живот и
правата
мисъл.
Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му.
към текста >>
Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви
правата
мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим.
То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача.
Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви
правата
мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим.
Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота.
към текста >>
Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на
правата
мисъл и висшата разумност в нас!
Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не.
Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на
правата
мисъл и висшата разумност в нас!
N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме.
към текста >>
60.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел която имаме с настоящите редове), че
линията
е израз на сила, а повърхнината — граница на сила, които действат.
Съответно това и формите на тялото добиват своят изглед. За да ни стане по ясен света, който ни заобикаля и който в нас. ще го вземем в най-контрастният му вид, а после ще дойдем до единството, което е в основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знание. В нашия физически свят различаваме тъмнина и светлина, мъжки и женски пол, движение и покой, живот и смърт и пр. Ще вземаме някои кратки положения за да изясним някои форми присъщи на човека.
Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел която имаме с настоящите редове), че
линията
е израз на сила, а повърхнината — граница на сила, които действат.
Всички линии в органическия свят може да се смятат като израз на електрическата енергия. Всичките криви — на магнетични енергии. В човека, там, където имаме прави линии, действа или са резултат на ума, а кривите — на сърцето или чувствата. Скъсените линии характеризират проявата на волята. Васко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближаване към центъра.
към текста >>
Правата
плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща.
Скъсените линии характеризират проявата на волята. Васко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближаване към центъра. Геометрическата точка в органическия свят има три значения — точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центъра е точка, в която става проява на вътрешни сили, във фокуса се съсредоточават външни сили.
Правата
плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща.
Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите. Всяко нарушение на равновесието извиква движение. Големината на една органическа линия показва продължителността или времедействието на едно сила. Ъглите, които се образуват, показва близко или далеч става действието. Всичките издути чести на човешкото тяло са активни.
към текста >>
Големината на една органическа
линия
показва продължителността или времедействието на едно сила.
Точката е неутрална. Центъра е точка, в която става проява на вътрешни сили, във фокуса се съсредоточават външни сили. Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща. Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите. Всяко нарушение на равновесието извиква движение.
Големината на една органическа
линия
показва продължителността или времедействието на едно сила.
Ъглите, които се образуват, показва близко или далеч става действието. Всичките издути чести на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите — пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции — активни и пасивни, (напр. окото, ухото, носа и пр.) Нека вземем, например, носът.
към текста >>
Линията
„а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека.
Вдлъбнатите — пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции — активни и пасивни, (напр. окото, ухото, носа и пр.) Нека вземем, например, носът. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот.
Линията
„а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека.
Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце.
към текста >>
Дължината на
линията
„в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност.
А смесените форми показват на смесени функции — активни и пасивни, (напр. окото, ухото, носа и пр.) Нека вземем, например, носът. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот. Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека.
Дължината на
линията
„в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност.
Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето.
към текста >>
Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма —
линията
.в“ ако е вглъбната.
окото, ухото, носа и пр.) Нека вземем, например, носът. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот. Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност.
Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма —
линията
.в“ ако е вглъбната.
(следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви.
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще се отдалечи от
правата
посока на изучаване.
Съвременните учени приемат тези неща само като дадени. А кой и как ги е създал? Това, казват те, не е наша работа. И прави са. Ако съвременната наука, в настоящата си фаза, се заеме с разрешението на този въпрос.
ще се отдалечи от
правата
посока на изучаване.
Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т.
към текста >>
Такава мисъл Учителя нарича жива,
права
мисъл.
Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения. И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме. Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода.
Такава мисъл Учителя нарича жива,
права
мисъл.
Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си. Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие.
към текста >>
Правата
мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си.
И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме. Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителя нарича жива, права мисъл.
Правата
мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си.
Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък.
към текста >>
Колкото
линията
, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко.
Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха. Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата.
Колкото
линията
, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко.
Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе. Л. Лулчев
към текста >>
62.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това, което знаем.“ Вярващите спорят непрестанно кой има
правата
вяра.
Но за да сторим това, трябва да мислим. И да не смитаме, че положенията, в които сега се намираме са най важните. Те са само станции, на които временно се спираме, но има по-нататък пунктове много по-важни. Съвременните хора протестират против страданията, които са дошли върху тях, но защо тогава те причиняват страдания на другите същества? В същност само половината от страданията на хората идват отвън, останалата половина те сами си причиняват и то по такъв майсторски начин, че сам дяволът понякога се чуди на изкуството им.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това, което знаем.“ Вярващите спорят непрестанно кой има
правата
вяра.
Тя седи в онова, което ние знаем, защото то включва в себе си Божественото, а онова, което не знаем е кривата сфера — съдържа в себе си човешкото; - защото човек са отличава по своето незнание. Ето защо, той ipe6ea да учи. И светът не е нищо друго, освен едно велико училище за него. в което трябва да придаде нещо към онова, което има за себе си. да опознае законите, върху които почива неговото щастие.
към текста >>
Права
ли ще бъде мравката, ако каже че няма друг живот.
Отишъл някой си в една къщи с много стаи, влезнал да живее в една от тях и пита има ли други стаи? Има разбира се. Не само това, но има и други къщи, много по големи и с много повече стаи. Ние сме се затворили в сегашната си човешка форма и питаме, като излезем от нея има ли друг живот? Че вън от къщата има много по-просторен, много по-широк живот от този на нашата малка колибка — каквато представлява тялото ни.
Права
ли ще бъде мравката, ако каже че няма друг живот.
освен мравешкия? И след всичко това, все пак хората казват, че нямало нищо друго след смъртта. До, вярно е, след като човек умре всичко се свършва, но като се роди отново, всичко наново започва, По какво се отличава смъртта? Когато човек умре, всички около него говорят и само той мълчи. Роди ли се и той започва да говори заедно с околните.
към текста >>
В всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната
линия
.
Това е много малка част от истинското изкуство, макар че то много допринася за развоя на художествения дух. Това, обаче, само по себе си не е цел. Истинска цел на всяко изкуство е, щото всеки един от нас да стане човек на изкуството, да може да цени хубавото и да работи в хармония с целия живот и животът на всекиго от нас да стане тъй-изтънчен, тъй-художествен, че да можем веднага да се отзоваваме на всяко хубаво и благородно дело. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) Но да се върнем върху носът, като израз на състояние, способности и проява на един человек сиреч, като характерологичен белег.
В всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната
линия
.
Тя може да бъде права, вдлъбната навътре и изпъкнала навън и смесена. В I. първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота.
към текста >>
Тя може да бъде
права
, вдлъбната навътре и изпъкнала навън и смесена.
Това, обаче, само по себе си не е цел. Истинска цел на всяко изкуство е, щото всеки един от нас да стане човек на изкуството, да може да цени хубавото и да работи в хармония с целия живот и животът на всекиго от нас да стане тъй-изтънчен, тъй-художествен, че да можем веднага да се отзоваваме на всяко хубаво и благородно дело. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) Но да се върнем върху носът, като израз на състояние, способности и проява на един человек сиреч, като характерологичен белег. В всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия.
Тя може да бъде
права
, вдлъбната навътре и изпъкнала навън и смесена.
В I. първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота. В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити.
към текста >>
Когато тази
линия
е в дисхармония с останалото лице (напр.
първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота. В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение.
Когато тази
линия
е в дисхармония с останалото лице (напр.
лицето има меки закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата, това показва човек склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носът е дебел (широк) това показва че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си. Когато носът е остър отгоре (не върхът на носът, а гърбът му случая „б“) тогава тия натури са склонни към финни преживявания, но надменни, склонни към надценявания на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля. Но обръщам внимание на един съществен факт, който трябва да се има предвид за всички случаи.
към текста >>
това, което става нещо отделно като факти или съставя елементи на една част от човешкото тяло, за да получат своето вярно значение, трябва да се турят на своето место в лицето на човека и съответното тяхно значение омекотено или засилено от другите околни фактори ще им даде вирната преценка на значение на всяка част,
линия
или ъгъл.
Ще го илюстрирам с пример, за да бъде по добре разбран. Цифрата 3 си е 3. но нейното абсолютно значение зависи не само от нея самата, но и от мястото, което заема всред другите цифри. Така 30 и 203 не е едно и също значение. С други думи.
това, което става нещо отделно като факти или съставя елементи на една част от човешкото тяло, за да получат своето вярно значение, трябва да се турят на своето место в лицето на човека и съответното тяхно значение омекотено или засилено от другите околни фактори ще им даде вирната преценка на значение на всяка част,
линия
или ъгъл.
Тъй че нека се пазят от прибързани заключения начинаещите. По добре е дълго да изучават и наблюдавай и тогава да кажат своето схващане. В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят. Само добро съпоставяне на нещата всяко нещо на своето место и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително.
към текста >>
Истинската вяра е да вярваме в своята
права
мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка.
Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие. Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив. Майката и бащата вярват, че децата им ще осигурят тяхното щастие. Всичките тези надежди са само лотарийни билети. Всичко това е суеверие.
Истинската вяра е да вярваме в своята
права
мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка.
Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в права пропорция с постигане не това триединство в себе си. * Не е важно какво мислят хората за нас, не е важно какви погрешни или велики дела сме правили в миналото. Важно е сега, в този момент, каква ни е любовта към Бога и ближния. * Ако не се обидим, когато някой не задоволи едно наше желание, то това желание е било безкористно. В обиждането винаги има корист и липса на вяра в своите ценности.
към текста >>
Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в
права
пропорция с постигане не това триединство в себе си.
Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив. Майката и бащата вярват, че децата им ще осигурят тяхното щастие. Всичките тези надежди са само лотарийни билети. Всичко това е суеверие. Истинската вяра е да вярваме в своята права мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка.
Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в
права
пропорция с постигане не това триединство в себе си.
* Не е важно какво мислят хората за нас, не е важно какви погрешни или велики дела сме правили в миналото. Важно е сега, в този момент, каква ни е любовта към Бога и ближния. * Ако не се обидим, когато някой не задоволи едно наше желание, то това желание е било безкористно. В обиждането винаги има корист и липса на вяра в своите ценности. Когато не се обидим, може да бъдем сигурни, че правото е на наша страна н това говори, че сме добри алхимици, че можем да превръщаме въглена в диамант.
към текста >>
63.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на
правата
мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.
А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането.
Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на
правата
мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.
По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта.
към текста >>
Но за да дойде до това положение, той трябва да мине през ред страдания и опитности, за да се добере до
правата
и положителна мисъл, която е като броня срещу тези внушения.
Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички онези внушения, които хората му са вложили. Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни, не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват. Такива грешни същества ги наричат вампири или вампирясали хора. Човек трябва да се освободи от влиянието на тези грешни души, за да може да прогресира.
Но за да дойде до това положение, той трябва да мине през ред страдания и опитности, за да се добере до
правата
и положителна мисъл, която е като броня срещу тези внушения.
Затова е и пратен човек на земята — да се учи. А всичко друго, което прави на земята, то не е съществено — това са относителни неща. От това гледище напр. женитбата е училище, а не место за щастие или за развлечение. Затова човек трябва да мисли, когато се жени.
към текста >>
172) Всяко огъване навътре на
линията
, било по-леко или по-силно, сочи на известен недостиг на сили или пък неблагоприятни условия в развитието на индивида, както в сегашния му живот, така и изобщо в неговото развитие в миналото.
Тъй го виждам. Великото се започва с малкото. Възложено ми е да работя за полско-български учебник и речник. П. Г. П. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр.
172) Всяко огъване навътре на
линията
, било по-леко или по-силно, сочи на известен недостиг на сили или пък неблагоприятни условия в развитието на индивида, както в сегашния му живот, така и изобщо в неговото развитие в миналото.
Когато вдлъбнатината е в горния край, то отговаря на съответна промяна в умствения сват. В средата —на света на чувствата и в долния край —на промени свързани с физическия свят. Тогава тия носове може да ги разглеждаме като смесени форми, които са по-сложни. Големината на линиите a, b, c, до линията „А“ са числови данни, които изразяват фактория, които се проявя-ват. Тези числа са елементите на една крива, която изразява границата на уравновесения сили.
към текста >>
Големината на линиите a, b, c, до
линията
„А“ са числови данни, които изразяват фактория, които се проявя-ват.
Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 172) Всяко огъване навътре на линията, било по-леко или по-силно, сочи на известен недостиг на сили или пък неблагоприятни условия в развитието на индивида, както в сегашния му живот, така и изобщо в неговото развитие в миналото. Когато вдлъбнатината е в горния край, то отговаря на съответна промяна в умствения сват. В средата —на света на чувствата и в долния край —на промени свързани с физическия свят. Тогава тия носове може да ги разглеждаме като смесени форми, които са по-сложни.
Големината на линиите a, b, c, до
линията
„А“ са числови данни, които изразяват фактория, които се проявя-ват.
Тези числа са елементите на една крива, която изразява границата на уравновесения сили. (Може да се измерят отгоре върху повърхността на носа). Върхът на носа е също значителен характерен белег. Колкото е по-широк. масивен, толкова е израз на физическото надмощие.
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но за да насочим проучванията в
права
посока, трябва да го проечаваме като резултат на по-висшите светове.
Неговия живот е резултат на живота на майката и на бащата. Детето е един за-вършен резултат на майката и на бащата. По същия начин и физическият свят е един завършен резултат на умствения и на духовния светове. Следователно, вие не можете да разберете умствения и духовния светове, докато не разберете физическия свят. Значи, човек най-първо трябва да проучи физическия свят.
Но за да насочим проучванията в
права
посока, трябва да го проечаваме като резултат на по-висшите светове.
Човек на физическия свят е ученик, а за мене ученикът е емблема на бъдещето. В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучва и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородно чувство и добрата постъпка. Но човек не може да по-стъпва добре, ако не знае да говори добре. Човек не може да бъде отличен музикант или художник, ако не знае да мисли. Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право.
към текста >>
В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучва и усвоява
правата
, светлата мисъл, възвишеното, благородно чувство и добрата постъпка.
По същия начин и физическият свят е един завършен резултат на умствения и на духовния светове. Следователно, вие не можете да разберете умствения и духовния светове, докато не разберете физическия свят. Значи, човек най-първо трябва да проучи физическия свят. Но за да насочим проучванията в права посока, трябва да го проечаваме като резултат на по-висшите светове. Човек на физическия свят е ученик, а за мене ученикът е емблема на бъдещето.
В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучва и усвоява
правата
, светлата мисъл, възвишеното, благородно чувство и добрата постъпка.
Но човек не може да по-стъпва добре, ако не знае да говори добре. Човек не може да бъде отличен музикант или художник, ако не знае да мисли. Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право. Вие не можете да дадете израз на това изкуство, ако нямате едно право чувство. Картините на много художници са изопачени по единствена причина, че чувствата им са изопачени.
към текста >>
Но, както казах, за да дойде до силата, човек трябва да дойде до
правата
мисъл и благородното чувство.
С товв не искам да унижа хората, но казвам колко много има да учите За мен по-хубаво нещо от учението няма. Затова радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите и боговете са постигнали — това е бъдещия стремеж на човека. По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучва законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства. По този път човек ще придобие силата; а чрез силата, той ще може да премахне всички препятствия в живота си.
Но, както казах, за да дойде до силата, човек трябва да дойде до
правата
мисъл и благородното чувство.
А до като дойде до тях, той ще премине през ред противоречия. Противоречия съществувот и в мислите и в чувствата на човека. Аз не искам да кажа, че те не трябва да съществуват. Противоречията в вашия живот са. условие за вашето развитие.
към текста >>
Сега нека разгледаме външна та форма на носът, в която
линията
не е
права
, но огъната.
Широчината в областта „с“ е широк мост, който свързва интелекта с духовната област. Богати възможности, благородство, влияние на душата върху индивида. Изобщо, горния край, основанието на носа и челото между веждите най-често е първия светъл център, който начинаещия ясновидец може да забележи. В някои хора с развити душевни способности или много страдали, той издава тиха светлинка — именно подчертавам тая дума тиха, защото когато се загледате на това място и ако не видите нищо. пак ще усетите едно спокойствие, което тихо лъха и се влива в вас.
Сега нека разгледаме външна та форма на носът, в която
линията
не е
права
, но огъната.
Тя може да бъде огъната навън „орлов нос“ или навътре „чип“ (женски нос). В двата случая качествата са почти противоположни и от казаното до сега за правия нос може да бъдат извадени заключения по аналогия, като се държи, разбира се сметка за съответното поле, в което става проявата — физическо, чувствано или умствено. Единият нос бихме могли да наречем активен, другият пасивен, но и двата са с преобладаване на кривите линии, чувството, желанията, които са главния двигател. В единия случай като чувства, които търсят пласиране. Изобилие на извор.
към текста >>
65.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете
линия
— това е
линията
на жената, на женския принцип в човека.
Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля.
Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете
линия
— това е
линията
на жената, на женския принцип в човека.
Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа.
към текста >>
175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме
линията
„А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера.
Миролюбецът трябва да работи за мира много преди до са се появили заплашванията за неговото нарушение. Предвидливият общественик трябва да е мислил за предотвратяването на революцията далече преди да са се изправили ожесточените братя един срещу друг. Окултизмът изисква активни, енергична, упорита работа в света на идеите, в мисловния свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация. И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята. С т е ф а н Характерология (продължение от бр.
175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме
линията
„А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера.
Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
към текста >>
Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на
линията
.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до
правата
линия
) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност.
Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на
линията
.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до
правата
линия
) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив. но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр. контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът.
към текста >>
Колкото кривата
линия
е по-отдалечена от
правата
„А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека.
контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът. В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в (3-я) нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това.
Колкото кривата
линия
е по-отдалечена от
правата
„А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека.
Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр. Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е.
към текста >>
И колкото тая
линия
е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр.
Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията.
И колкото тая
линия
е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр.
Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и . . . си уреждат личното благо.
към текста >>
66.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато светията бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в
права
линия
; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива
линия
.
За в бъдеше ние се нуждаем от гениални хора. В бъдеще трябва да се създадат три вида хора:талантливи, гениални и светии. Бъдещето общество трябва да се състои от талантливи, гениални хора и от светии. Талантливите хора — това са точките в света. Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите — това са кривите линии.
И когато светията бомбардира Злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Бога, в
права
линия
; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива
линия
.
Бомбите, с които светиите воюват са бомбите на любовта, и ако ние бихме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. Няма по мощна сила от любовта. Щом дойде да воювате, изпращайте бомби от любовта на всякъде Ще попитате по кой начин. Като дойдете в мисловния свят вие може да изпратите на неприятеля си една силна мисъл, с която да го поразите. Онзи, който разбира законите на мисълта с една силна мисъл може да порази цяла войска.
към текста >>
„Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си
права
и сила.
Бъди свободен, не от железните вериги, а от ония, които се сковават от страстите — бъди господар на себе си. Гледай себе си да завладееш, кормилото на сполуката, на обстоятелствата. „Бъди свободен“ (не е достатъчно човек да има висши качества — казва Ларошфуко —но трябва и да знай да ги владее.) Никой не може да нарече себе си възпитан, докато не се научи да подчинява на волята си всеки свой мускул. „Бляскав ум в болно тяло. прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила.
„Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си
права
и сила.
който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя. Който посреща с радост новата истина, като ангел небесен, като изслуша съветите на другите, на своя вътрешен оракул, който се ползва от внушенията от страна, не за до потиска, но да събуди собствената си енергия. Само един такъв ум ще нарека свободен, който не позволява, не остава външните обстоятелства пасивни да го огранича-ват, и не се увлича от външните събития, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действа с ония принципи, който той е усвоил след здраво обсъждане. „Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред висшия съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много уважава себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“ „Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта. пропъжда от себе си всички страхове, освен страха си от лошите работи, и който не се бои ни от заплаха, ни от опасност и си остава спокоен, сред бурите и продължава да владей себе си дори и тогава, когато всичко се руши“.
към текста >>
67.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва
правата
на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване.
Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота.
Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва
правата
на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване.
Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ.
към текста >>
За всяко нещо има особена
линия
, и ако човек може да чете, по тези линии той ще прочете написаното върху човека, ще го познае.
“ Но как може човек да се познае ? Има неща, които не могат да се кажат, но могат само да се загатнат, за да мислите върху тях. Например, човешкото лице представя една книга, върху която са написани най-хубавите работи. Върху лицето на човека има особени линии, които може да се познае, дали даден човек е добър, разумен, дали има воля, постоянство в себе си и т. н. По линиите на лицето може да се познае дали сърцето на човека е добре развито, дали той е музикант, художник, скулптор, оратор.
За всяко нещо има особена
линия
, и ако човек може да чете, по тези линии той ще прочете написаното върху човека, ще го познае.
Наблюдавайте челото на един музикален и на един немузикален човек да видите каква грамадна разлика има. Гениалният музикант има съвсем друго чело, от това на немузикалния. Ако сравните формите на главите на един духовен човек и на един, който не е духовен, ще видите, че те коренно се различават. Ако се изучават френологически черепите на хората от разните нации, ще видите грамадната разлика между тях. Черепът на съвременния французин прилича много на гръцкия череп.
към текста >>
И
правата
мисъл е така: до като я разбираш чрез умът си, тя е като външната храна — като я приложиш, тя дава вътрешна сила и външни възможности.
* Не се плаши, че при светлината, която имаш, пристъпя тъмнината — а радвай се, че светлината е по силна от нея. Пък и помни, че и тъмнината е само по слаба светлина от тая, която ти имаш. * Колкото вътрешният мир е по-голям, толкова тишината в него е по-голяма. * Удоволствието усилва егоцентризма, отделя от общността, от Бога — там е злото. * Има хляб, който виждаш, разбираш, знаеш, но когато го ядеш вече силата му действа отвътре.
И
правата
мисъл е така: до като я разбираш чрез умът си, тя е като външната храна — като я приложиш, тя дава вътрешна сила и външни възможности.
* Семето не старее, но растението, което се развива във време и пространство — старее. * Не мисли, че ако си грабнал от океана вода в едно корито — океана е коритото — ако ти си схванал нещо от Учителя, че Той е тъкмо това, което си схванал. * На бездарния и всред една библиотека е безсмислен живота му. Също и ако е учен и не знае езика, на който с написани книгите — той ще гледа само картините. И сега мнозина в природата гледат само картини, без да могат да четат текста.
към текста >>
Спре се на железопътната
линия
.
Аз все още те обичам. На живота си турям край, но обичта ми към тебе няма да умре. Желая да бъдеш щастлив. Твоята изоставена приятелка.“ Беше нощ. Тя излезе вън от града.
Спре се на железопътната
линия
.
Постоя десетина минути. Влака се зададе отдалеко. Тя го загледа като очакван спасител. Когато наближи на стотина метра до нея, тя легна върху релсите. Влака мина и замина, както всякога.
към текста >>
линия
Кричим-Пещера, която е дълга около 30 километра.
а от друга — да ни запази и да не позволява в никой случай издевателствата и лошите страни на партизанството. Починал е във Виена известният български писател Антон Страшимиров, трудолюбив работник почти във всички полета на българската литература. Казват, че последните му думи били: Като се върна, знам каква книга да напиша. В неделя, на 12 т. м. се откри новата ж. п.
линия
Кричим-Пещера, която е дълга около 30 километра.
В чужбина Обиколката на Ив. Делбос. Френският министър на външните работи г. Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния. Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за привличане нови държави към оста Рим-Берлин. Стоядинович в Рим.
към текста >>
68.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на
правата
страна.
А в пътя на изправянето, за да може човек да вземе една вярна посока, той гребва да се освободи от веригите на лъжливото и фалшивото. По голямата част от човеците са роби на лъжливите устни и измамливите езици. Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове. За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината. Истината е извън желания та на човека!
Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на
правата
страна.
Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа.
към текста >>
Ето вижте, тази гънка тук беше в неправилно положение, а сега е изправена, тази
линия
беше много силно подчертана, а сега е засенчена н т. н.
увлечени в разговор, от дума на дума достигат до въпроса за търпението и устойчивостта като първо условие за достигане на нещо голямо и велико. Единият от тях сочи примера: Когато Микеланджело работел своята прочута статуя Мойсей, идва веднъж един негов познат и след като вижда статуята му казва: — Защо не работите вече върху нея? — Но аз всеки ден работя. — Как така, аз бях тук преди година и, както виждам статуята е в същото състояние. — Това не е вярно!
Ето вижте, тази гънка тук беше в неправилно положение, а сега е изправена, тази
линия
беше много силно подчертана, а сега е засенчена н т. н.
И великият скулптор из броил на събеседника си редица „малки работи“, които може би никой друг освен него не би видял, но върху които той е работил бавно, търпеливо и методично, всеки ден, в продължение на цяла година. И тъкмо тия „малки работи“ създават величието и съвършенството. Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство. * Габрово. Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд.
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
п.
линия
.
Всички части на едно тяло трябва да са хармонично съчетани и свързани с главната артерия на живота, ако искаме това тяло да бъде цялостно, здраво и читаво, а не недъгаво и сакато. Един изолиран орган от тялото на нашата държава е Севлиево и Околията. Един край с население повече от 40,000 души изнемогва, лишен от съобщения. Една богата котловина и един китно хубав Балкан — богат със сурови материали, които гният в пазвите му, са лишени от съобщения, не са свързани с превозни средства. Както всички части на страната с икономическо значение са свързани с железопътни линии, така Севлиево и околията му — с не по-малко икономическо, значение, трябва да се свържат с ж.
п.
линия
.
За тая цел севлиевци трябва да впрегнат на работа целият свой способен кадър работници да действат там, дето е място, и при това непрестанно. Да не се отчай ват и отстъпват от едно отказване. А да упорстват. Всички придобивки на човечеството са придобити с упорство и постоянство. Докато не похлопаме, няма да ни отворят.
към текста >>
линия
ще стане само с искане, с действане.
А да упорстват. Всички придобивки на човечеството са придобити с упорство и постоянство. Докато не похлопаме, няма да ни отворят. Докато детето не заплаче, майка му няма да го освободи от нечистите пелени, няма да го нахрани. Свързването на Севлиево с ж. п.
линия
ще стане само с искане, с действане.
Така също и докарването на вода, направата на канализация, баня и пр. За да има един град културни и материални придобивки и да се ползват от техните блага, гражданите му трябва да са единни и да си съдействат в благородните начинания. Питаме: Севлиевци не са ли единни, не са ли съгласни да задоволят тия най-главни нужди? Те се чувстват от всички. И всички според силите си трябва да работят, ден по-скоро да се реализират горните искания.
към текста >>
Така също и докарването на вода,
направата
на канализация, баня и пр.
Всички придобивки на човечеството са придобити с упорство и постоянство. Докато не похлопаме, няма да ни отворят. Докато детето не заплаче, майка му няма да го освободи от нечистите пелени, няма да го нахрани. Свързването на Севлиево с ж. п. линия ще стане само с искане, с действане.
Така също и докарването на вода,
направата
на канализация, баня и пр.
За да има един град културни и материални придобивки и да се ползват от техните блага, гражданите му трябва да са единни и да си съдействат в благородните начинания. Питаме: Севлиевци не са ли единни, не са ли съгласни да задоволят тия най-главни нужди? Те се чувстват от всички. И всички според силите си трябва да работят, ден по-скоро да се реализират горните искания. Както всички чувстват нужда, така също всички трябва да действат за тяхното придобиване, защото всички ще се ползват от тях.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди изгрев слънце лъчите, които се пречупват през атмосферата имат влияние повече върху мозъка В време на изгрева — лъчите, които идват по
права
линия
— имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
Слънчевата енергия всеки ден минава през 4 периоди (състояния): от 12 часа полунощ до 12 часа на пладне има прилив (активна) слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа — полунощ — отлив (пасивна). Приливът като започне от 12 часа полунощ достига до най-високата си точка — при изгрев слънце. Този прилив е най силен и животорящ. Той постепенно намалява до пладне, а след пладне започва отлив и най-силния отлив е при залез слънце. Един час преди изгрев слънце — неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява енергията му и създава нов импулс за работа в тях.
Преди изгрев слънце лъчите, които се пречупват през атмосферата имат влияние повече върху мозъка В време на изгрева — лъчите, които идват по
права
линия
— имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
А когато наближава към пладне (9—12) —лъчите имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. И затова лечебността на слънчевата енергия е различна. През различните годишни времена слънчевите лъчи (енергии) имат и различно действие. Земята в началото на пролетта е най-много отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта слънчевите лъчи (енергии) действат най-лечебно.
към текста >>
71.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И по
права
линия
, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията.
Човекът е едно същество, което няма никакво измерение. Той не завзема никакво място в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение. Какво нещо е човек? Той не е пространствено нещо, не завзема никакво пространство, измерение няма, но се движи.
И по
права
линия
, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията.
Някой ще каже: как може да бъде това? За мене е проста работа. Ето как го обяснявам аз: Нима един грънчар, които трябва да направи едно гърне, сам той е гърне? Нима един художник, който може да направи една картина, той сам трябва да бъде книга и бои? Този художник е извън боите, извън хартията, рисува каквото иска.
към текста >>
72.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както геометрикът взема
линия
и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така и този, който има интуиция, смята и измерва нещата.
Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпроса в писаното. То е въпрос на усещане.
Както геометрикът взема
линия
и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така и този, който има интуиция, смята и измерва нещата.
Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека, е много добро. Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си, да не изгубят положението си. Няма какво да се безпокоите.
към текста >>
Между праведни и грешни хора
права
връзка няма.
Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Законът на духа изисква да имаме прави отношения към него.
Между праведни и грешни хора
права
връзка няма.
Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен, и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света. Защото само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже ли някой, че е спасил някой човек, той се лъже.
към текста >>
Никой не може да образува
права
връзка между себе си, ако е праведен, и грешния.
Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Законът на духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма.
Никой не може да образува
права
връзка между себе си, ако е праведен, и грешния.
Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света. Защото само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже ли някой, че е спасил някой човек, той се лъже. Човек, човека не може да спаси.
към текста >>
Всеки, който се е опитал да създаде една
права
връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света.
Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Законът на духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен, и грешния.
Всеки, който се е опитал да създаде една
права
връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света.
Защото само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже ли някой, че е спасил някой човек, той се лъже. Човек, човека не може да спаси. Да мислите, че можете да.спасите човека, това е едно заблуждение.
към текста >>
А във вътрешната си поляризация тя създава известни психически качества, които са присъщи на нейното вътрешно естество и които съответстват на външната
линия
, която тази сила създава.
Външните форми са символи, които ни разкриват характера и начина на действие на силите, чийто външен израз са те. Външната форма е един белег, сигнатура, за качествата и характера на силите, които действат в дадена област на живота. И онези, които разбират закона на съответствията — великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях. Всяка сила в своето проявление е поляризирана — има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение.
А във вътрешната си поляризация тя създава известни психически качества, които са присъщи на нейното вътрешно естество и които съответстват на външната
линия
, която тази сила създава.
Така че онзи, който знае да чете символите, като види известна линия - знае вече, какви психически качества и способности стоят зад нея. По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия свят. Така казах, че топлинният етер създава сферични или овални форми; светлинният етер създава триъгълни форми; химическият етер създава полукръгови (или полулунни) форми и жизненият етер създава четириъгълни форми. Въз основа на това можем да кажем, че наблюдавайки структурата на един човек, можем да кажем какви сили действат в строежа на тези форми, формата е външната страна в проявлението на силата, а вътрешното проявление на силата е това, което е прието да се нарича темперамент и характер. Понеже силата остава скрита от нашия поглед, ние я изучаваме по нейните проявления — външната форма и темперамента.
към текста >>
Така че онзи, който знае да чете символите, като види известна
линия
- знае вече, какви психически качества и способности стоят зад нея.
Външната форма е един белег, сигнатура, за качествата и характера на силите, които действат в дадена област на живота. И онези, които разбират закона на съответствията — великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях. Всяка сила в своето проявление е поляризирана — има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение. А във вътрешната си поляризация тя създава известни психически качества, които са присъщи на нейното вътрешно естество и които съответстват на външната линия, която тази сила създава.
Така че онзи, който знае да чете символите, като види известна
линия
- знае вече, какви психически качества и способности стоят зад нея.
По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия свят. Така казах, че топлинният етер създава сферични или овални форми; светлинният етер създава триъгълни форми; химическият етер създава полукръгови (или полулунни) форми и жизненият етер създава четириъгълни форми. Въз основа на това можем да кажем, че наблюдавайки структурата на един човек, можем да кажем какви сили действат в строежа на тези форми, формата е външната страна в проявлението на силата, а вътрешното проявление на силата е това, което е прието да се нарича темперамент и характер. Понеже силата остава скрита от нашия поглед, ние я изучаваме по нейните проявления — външната форма и темперамента. Основните качества на четирите елемента бяха: на огъня - сухота и горещина; на въздуха - горещина и влажност; на водата - влажност и студенина, и на земята - студенина и сухота.
към текста >>
73.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Без вътрешен двигател, без здрави принципи в живота си, човек винаги подражава на отрицателните прояви, върви по низходяща
линия
.
Не приличат ли на горното дете и големите? Като видят че някоя се е нацапала, веднага й подражават, за да не останат назад. Жалки същества с наистина ония, които нямат висок идеал, които нямат вътрешен двигател. Те досущ се приравняват с безсловесните твари. Докато човек не се добере до вътрешния двигател, до идейното в себе си, той винаги ще подражава и копира като маймуна това, което вижда в другите.
Без вътрешен двигател, без здрави принципи в живота си, човек винаги подражава на отрицателните прояви, върви по низходяща
линия
.
В себе си той не може да намери сили, които да го тласнат по възходящата линия на живота Децата със златното бъдеще на един народ и на цялото човечество. Затова на тях трябва да се дадат най-добри и съвършени модели. И тия модели ще ги дадат големите. ______________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта си. Дето любовта цари, там ама вечен живот и енергия.
към текста >>
В себе си той не може да намери сили, които да го тласнат по възходящата
линия
на живота Децата със златното бъдеще на един народ и на цялото човечество.
Като видят че някоя се е нацапала, веднага й подражават, за да не останат назад. Жалки същества с наистина ония, които нямат висок идеал, които нямат вътрешен двигател. Те досущ се приравняват с безсловесните твари. Докато човек не се добере до вътрешния двигател, до идейното в себе си, той винаги ще подражава и копира като маймуна това, което вижда в другите. Без вътрешен двигател, без здрави принципи в живота си, човек винаги подражава на отрицателните прояви, върви по низходяща линия.
В себе си той не може да намери сили, които да го тласнат по възходящата
линия
на живота Децата със златното бъдеще на един народ и на цялото човечество.
Затова на тях трябва да се дадат най-добри и съвършени модели. И тия модели ще ги дадат големите. ______________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта си. Дето любовта цари, там ама вечен живот и енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека.
към текста >>
И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната
линия
, защото всека сутрин знаех това по съня си.
Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме.
И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната
линия
, защото всека сутрин знаех това по съня си.
Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята?
към текста >>
Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези
права
.
Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония възвишени, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и свято, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот. Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен. В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К. Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на народите са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място. В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето.
Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези
права
.
Но пита се, какво ще направи жената с тези права, които има ? И тя ли, като мъжът, ще се подаде на политически амбиции или ще внесе нещо здраво в основите на бъдещето? Струва ми се, че първата и основна задача на жената, както в дома, така и в държавата е да запази и възстановява мира. Защото няма растеж и напредък в културно, материално и духовно отношение без мир. И жената трябва да застане като пазителка и жрица на този мир.
към текста >>
Но пита се, какво ще направи жената с тези
права
, които има ?
Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен. В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К. Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на народите са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място. В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето. Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези права.
Но пита се, какво ще направи жената с тези
права
, които има ?
И тя ли, като мъжът, ще се подаде на политически амбиции или ще внесе нещо здраво в основите на бъдещето? Струва ми се, че първата и основна задача на жената, както в дома, така и в държавата е да запази и възстановява мира. Защото няма растеж и напредък в културно, материално и духовно отношение без мир. И жената трябва да застане като пазителка и жрица на този мир. Ако жената иска да влезе в политическият живот на една държава, тя трябва да внесе нещо ново, което до тогава да е липсвало или недостигало в уредбата на тази държава.
към текста >>
74.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в перпендикулярно положение, да образува
права
линия
от слънцето към центъра на земята.
Състоянието на земята показва състоянието на животните. С изкривяване оста на земята, и животните и растенията са почнали да се изменят. Това значи идване на лоши условия на земята. И сега оста на земята трябва да се изправи, да стане перпендикулярна. Същата ос съществува и в човека.
И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в перпендикулярно положение, да образува
права
линия
от слънцето към центъра на земята.
Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от перпендикуляра на около 23 градуса. Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. — Как да изправя оста си? —Това изправяне не може да стане изведнъж.
към текста >>
75.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата
управа
, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър.
. . . Могат ли да откъснат погледа си от тия просторни ниви, които стигат вековните гори на Дели-Ормана, могат ли да не браздят нейната кора, която не винаги е мека и влажна ? ... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше приласкала поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно вода. Тия, които минаваха през нея, когато земята беше нажежена като пеш, през късно лято, почернели от слънцето, със свити очи, които едва се забелязваха зениците; немилостиво мушкаха своите катъри и бързаха напред, като че ли се намираха в пустиня и гонеха оазис. Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше.
Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата
управа
, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър.
Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха. Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх. Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе. Обичаха я напролет, когато те знаеха само да работят, неуморно, нестихващо, от ранни зори, до късна вечер, без до имат време да се радват на зелените губери, които се простираха докъдето погледа стига, на пролетните цветя, които се гушеха по синорите, на чучулигите, които с вик и песен прелитаха низко над техните глави.
към текста >>
Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална
линия
на височина 3,500 метра.
Между развалините на циклопските постройки се намирали купища дялани камъни, напълно готови за употреба в постройки. Пространството, което заемат развалините на Тихуанацо е около три квадратни километра. Благодарение на изследванията на германските учени, може да се констатира, че общата височина на планинската верига Анди е била някога много по-низка, от колкото сега. Ние даже можем да определим приблизително обема на това издигане, поне за областта на Титицаца. Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски бряг, се намирали някога на 3,000 метра по-низко.
Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална
линия
на височина 3,500 метра.
Тази линия, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар. Споменатите утайки са дебели от един до два метра. Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана. Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище. Ръководени от някои йероглифи върху портала на Храма на Слънцето в Тихуанацо, астрономите от обсерваторията в Постдам са констатирали позицията на слънцето в епохата, когато се е строило това светилище.
към текста >>
Тази
линия
, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар.
Пространството, което заемат развалините на Тихуанацо е около три квадратни километра. Благодарение на изследванията на германските учени, може да се констатира, че общата височина на планинската верига Анди е била някога много по-низка, от колкото сега. Ние даже можем да определим приблизително обема на това издигане, поне за областта на Титицаца. Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски бряг, се намирали някога на 3,000 метра по-низко. Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална линия на височина 3,500 метра.
Тази
линия
, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар.
Споменатите утайки са дебели от един до два метра. Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана. Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище. Ръководени от някои йероглифи върху портала на Храма на Слънцето в Тихуанацо, астрономите от обсерваторията в Постдам са констатирали позицията на слънцето в епохата, когато се е строило това светилище. Те намерили, че около 9,550 години Пр. Хр.
към текста >>
Присъствието на тази бяла
линия
на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана.
Ние даже можем да определим приблизително обема на това издигане, поне за областта на Титицаца. Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски бряг, се намирали някога на 3,000 метра по-низко. Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална линия на височина 3,500 метра. Тази линия, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар. Споменатите утайки са дебели от един до два метра.
Присъствието на тази бяла
линия
на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана.
Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище. Ръководени от някои йероглифи върху портала на Храма на Слънцето в Тихуанацо, астрономите от обсерваторията в Постдам са констатирали позицията на слънцето в епохата, когато се е строило това светилище. Те намерили, че около 9,550 години Пр. Хр. тази постройка не била още довършена. Близо до храма се намират следи на недовършено пристанище, които доказват, че през тази епоха Тихуанацо се намирал на брега на океана.
към текста >>
76.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с
правата
А—В. (Вж.
Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец. * Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък. * Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони.
Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с
правата
А—В. (Вж.
фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света. На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими.
към текста >>
Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена
линия
A1B1, в пълна хармония с
правата
АВ.
* Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм.
Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена
линия
A1B1, в пълна хармония с
правата
АВ.
Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света. На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими. Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса.
към текста >>
По този начин ние се отклоняваме от
линията
A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на
правата
A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса.
Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света. На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими. Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания.
По този начин ние се отклоняваме от
линията
A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на
правата
A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса.
Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия. Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите.
към текста >>
С други думи, когато ние се отдалечаваме от
правата
A1В1, по една случайна
права
A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната
линия
.
На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими. Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание.
С други думи, когато ние се отдалечаваме от
правата
A1В1, по една случайна
права
A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната
линия
.
И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия. Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите.
към текста >>
И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази
линия
.
Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия.
И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази
линия
.
Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия.
към текста >>
Ако например мъжът се отклони от
линията
на правилния живот по
линията
на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1.
Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия. Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите.
Ако например мъжът се отклони от
линията
на правилния живот по
линията
на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1.
Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса.
към текста >>
77.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава
разправа
между големите европейски народи.
Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг!
Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава
разправа
между големите европейски народи.
Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е. когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем. Как може да стане това?
към текста >>
И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната
линия
т. е.
Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба.
И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната
линия
т. е.
по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Казвам, хората умират от безлюбие. От малко любов. Хората се обезверяват от малко вяра.
към текста >>
по женска
линия
.
И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба. И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е.
по женска
линия
.
Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Казвам, хората умират от безлюбие. От малко любов. Хората се обезверяват от малко вяра. Човек, който не може да слугува на всички хора, той не знае какво нещо е вярата.
към текста >>
Хоризонтът се проектира в хороскопа като една
права
, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна.
В 24 часа 12 знаци привидно обикалят Земята и се проявяват на източния хоризонт. Но за да можем да ориентираме така да се каже зодиака, който е във видимо движение, трябва да имаме една неподвижна скеля, една неподвижна координатна система. Изхождайки от Земята като една привидно неподвижна точка, като център, ние разделяме видимото пространство над хоризонта от изток до запад на шест равни части. Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Тези 12 деления на пространството се наричат домове или къщи на хороскопа.
Хоризонтът се проектира в хороскопа като една
права
, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна.
Изток, откъдето изгрява асцендентния знак, а от другата - запад, където захожда противоположния знак на асцендента, който се нарича захождащ знак или десцендент (Des). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни; дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта. Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни. Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Всеки квадрант, като го разделим на три, получаваме 12 дома на хороскопа.
към текста >>
78.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на
правата
мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал.
В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото.
Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на
правата
мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал.
Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи.
към текста >>
Ние искаме да бъдем щастливи
Права
е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.
Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото.
Ние искаме да бъдем щастливи
Права
е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.
Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания.
към текста >>
Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една
линия
.
Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите. От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение.
Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една
линия
.
Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта. Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите. Луната - 12° ÷ 13°30' (средно) Меркурий - 1°20' Венера - 1°15' Слънцето - 0°59'8" Марс - 0°38' Юпитер - 0°4'59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни: 1.
към текста >>
Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази
права
ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят.
От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия.
Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази
права
ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят.
Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта. Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите. Луната - 12° ÷ 13°30' (средно) Меркурий - 1°20' Венера - 1°15' Слънцето - 0°59'8" Марс - 0°38' Юпитер - 0°4'59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни: 1. Земята - 365 дена 2.
към текста >>
79.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дайте свобода и
права
на всички!
Един час по-скоро, това е вече голяма печалба! Не мислете, че ще мине без жертви! Ако вий ги давате за войната, защо не ги дадохте, защо не ги дадете сега, макар и сега, за мира? Спрете се! Направете нужните жертви!
Дайте свобода и
права
на всички!
Дайте всекиму това, което е негово и над което има право, за да спасите това, което все още може да се спаси. Не допускайте в съзнанието си и най-малката мисъл, че новият свят, че новите отношения между народите, трябва да се изградят върху основите и с методите на старото. Ако и тази война завърши с „победители“ и „победени“, с тържествуващи и онеправдани, то напразно ще бъде проливането на скъпоценната кръв на вашите синове, която сега тъй обилно се лее по бойните фронтове. Тази война трябва да завърши без победители и победени, в смисъла, както ги знаем от предишната световна война. По-право и поточно: тази война трябва да завърши без неправди.
към текста >>
Дайте
права
, свобода и възможност за живот и на другите.
. . Все още не късно, все още има време! Европейци, спрете се на крачка пред пропастта. Жертвайте всичко, което трябва да се пожертва. Откажете се от това, от което трябва да се откажете!
Дайте
права
, свобода и възможност за живот и на другите.
Подкрепете слабите и им възвърнете техните права. Дайте всичко, което трябва да дадете, за да не изгубите и това, което си е ваше. Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите. С. К. ДА БЪДЕ МИР!
към текста >>
Подкрепете слабите и им възвърнете техните
права
.
Все още не късно, все още има време! Европейци, спрете се на крачка пред пропастта. Жертвайте всичко, което трябва да се пожертва. Откажете се от това, от което трябва да се откажете! Дайте права, свобода и възможност за живот и на другите.
Подкрепете слабите и им възвърнете техните
права
.
Дайте всичко, което трябва да дадете, за да не изгубите и това, което си е ваше. Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите. С. К. ДА БЪДЕ МИР! Държавници и водачи на народи, дадена ви е свобода на избор: да бъде мир или война.
към текста >>
За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на
линията
.
Сега вие очаквате да дойде Христос на земята. Отгде ще дойде Христос, отгоре или отдолу? Отвътре ще дойде Христос. Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност.
За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на
линията
.
И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя.
към текста >>
И
правата
линия
е една възможност.
Отгде ще дойде Христос, отгоре или отдолу? Отвътре ще дойде Христос. Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията.
И
правата
линия
е една възможност.
Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна.
към текста >>
80.
 
-
Те се движат в
права
линия
, но образуват крива
линия
.
Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в съприкосновение с природата. Не казвам, че трябва да бъде във връзка т. е. в статическо положение, но да бъде в постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците.
Те се движат в
права
линия
, но образуват крива
линия
.
Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне в криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно място и ще се чудиш, защо светът е така направен. Светът не е лошо направен, но има една погрешка в тия бутала. И сега природата трябва да направи една крива линия. Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли, от колко елементи е съставено?
към текста >>
И сега природата трябва да направи една крива
линия
.
Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат в права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне в криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно място и ще се чудиш, защо светът е така направен. Светът не е лошо направен, но има една погрешка в тия бутала.
И сега природата трябва да направи една крива
линия
.
Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли, от колко елементи е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности.
към текста >>
От друга страна, ако сравним животинските челюсти с човешките, ще видим, че животинските са издадени напред и надолу, докато в тези на човека е застъпена повече вертикалната
линия
.
Така напр. намерено е, че в основата на зъбите се образуват известни хормони — клетки, които въздействат върху мисълта у човека. Следователно, здравите зъби ще произвеждат, повече хормони и ще улеснявал, здравата мисъл. Разбира се, казаното е относително. Здравите зъби не са гаранция за здрава мисъл.
От друга страна, ако сравним животинските челюсти с човешките, ще видим, че животинските са издадени напред и надолу, докато в тези на човека е застъпена повече вертикалната
линия
.
Затова човекът е едно изправено същество. От там идва и неговото гръцко название „антропос“. Това положение има своята връзка и със зъбите, защото тия органи не са само дъвкателни, но и център на деликатен всмукателен процес. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Според д-р Щайнер, флуорът действа като пластичен художник и е тясно свързан с всички сили и процеси за растежа на костите и ставите.
към текста >>
81.
 
-
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Генералната
линия
– Пламен Нещо от учението на учителя за дишането – Б.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 279 - год. XIII. Севлиево, 22 юни 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Генералната
линия
– Пламен Нещо от учението на учителя за дишането – Б.
Боев Песен за нея (стих.) – В. Недев Словото на Учителя. Вечер и сутрин. (из неделна беседа – 8 декември 1940 г.) Молитвеният връх (стих.) – Елвилюри Бог е любов (стих.) – В. В. Прераждането - път към съвършенство – С.
към текста >>
Данаилов Шипков мармалад – Из „Народно здраве“ Книгопис ГЕНЕРАЛНАТА
ЛИНИЯ
Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем.
(из неделна беседа – 8 декември 1940 г.) Молитвеният връх (стих.) – Елвилюри Бог е любов (стих.) – В. В. Прераждането - път към съвършенство – С. Калименов Питагор – А. Неделчев Из науката и живота. Селското домакинство и подобрението му – Д.
Данаилов Шипков мармалад – Из „Народно здраве“ Книгопис ГЕНЕРАЛНАТА
ЛИНИЯ
Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем.
Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен. Защото, ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище. И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ? По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим?
към текста >>
Важното е, че при определянето на тази генерална
линия
в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен.
Прераждането - път към съвършенство – С. Калименов Питагор – А. Неделчев Из науката и живота. Селското домакинство и подобрението му – Д. Данаилов Шипков мармалад – Из „Народно здраве“ Книгопис ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем.
Важното е, че при определянето на тази генерална
линия
в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен.
Защото, ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище. И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ? По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия?
към текста >>
И така, коя е генералната
линия
, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ?
Неделчев Из науката и живота. Селското домакинство и подобрението му – Д. Данаилов Шипков мармалад – Из „Народно здраве“ Книгопис ГЕНЕРАЛНАТА ЛИНИЯ Има „генерални линии“ които биват измисляни и определяни от човека, а има и такива, които са определени от Бога — от Природата, от Върховната разумност в живота, от вътрешната логика на нещата — все едно е как ще го наречем. Важното е, че при определянето на тази генерална линия в живота на един народ, на едно движение или на един отделен човек, ний имаме от една страна човешкия разум, който може да се лъже дори и тогава, когато повидимому е напълно „логичен“, а от друга страна имаме Божествения Разум, който е прав дори и тогава, когато пред ограничения поглед на човека, изглежда като абсурден, като съвършено нелогичен. Защото, ние имаме два вида логика: първо, външна логика, логика на формите, която е само привидно, относително вярна; и второ, вътрешна логика, логика на истинското съдържание и истинския смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище.
И така, коя е генералната
линия
, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ?
По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ? МИР И ЛЮБОВ!
към текста >>
Щом диша правилно, мисълта му е
права
.
Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста от пред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно.
Щом диша правилно, мисълта му е
права
.
Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използва въздуха, който диша.“ В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие.
към текста >>
82.
 
-
Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез
правата
мисъл, правите чувства и правите постъпки.
което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно.
Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез
правата
мисъл, правите чувства и правите постъпки.
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър.
към текста >>
Когато дойде у човека
правата
мисъл, веднага се изменя и неговото дишане.
Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането.
Когато дойде у човека
правата
мисъл, веднага се изменя и неговото дишане.
Всяка мисъл която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това. тя дава условия и за усвояване и на по възвишените сили, които проникват въздуха.
към текста >>
Правата
мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр.
„Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му.
Правата
мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр.
Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това. тя дава условия и за усвояване и на по възвишените сили, които проникват въздуха. __________________________________ Бог управлява света. Всички човешки „величия“ са в ръцете Му.
към текста >>
Те се движат по
права
линия
, но образуват крива
линия
.
—Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците.
Те се движат по
права
линия
, но образуват крива
линия
.
Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен. Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години.
към текста >>
Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата
линия
).
След това идва за да върви по най-трудния път: Да вземе чуждите погрешки и да ги из прави — да плати за чуждите погрешки, както направи Христос! И най-после идва, за да урежда живота на човечеството — за въдворяване на Царството Божие на земята. Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка).
Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата
линия
).
Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия.
към текста >>
НАКЛОН Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната
линия
.
Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“. На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи. Някой графолози характерологично противопоставят низходящите („центростремителни“) на възходящите („центробежни“) редове.
НАКЛОН Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната
линия
.
В училището са ни учили да пишем наклонено вдясно, намирайки, че това е най-удобното писане (буквите с наведени вдясно сиреч по посоката на писането). Ала мнозина от нас не са могли да се подчинят на общото правило и са пишели отвесно. Очевидно, те безсъзнателно със следвали своя вътрешен нагон, който е по-силен от натрапения навик. Трудно е само да се обясни, защо същия този нагон не действа еднакво у всички. Възниква, освен туй.
към текста >>
Ний сме се кланяли на Бога под различни имена, и всеки път формата на религията, в която сме се родили, ни се е струвала като единствено
права
.
Прераждането разширява нашия хоризонт, води ни към познание на върховните реалности в живота и ни дава чувството за Вечността. То ни изпълва с удивление, пробужда нашето въображение, отправя духовния ни взор към дългата редица на вековете. Прераждането е вдъхновение за поета, светлина за философа, радост за светията, защото то сочи пътя към Бога. Колко трогателна и мила е тази поезия на миналото! Когато сме били почти диваци ний сме се били в армиите на фараоните или на някои отдавна забравени царе: като търговци, ний сме продавали платове, изтъкани от занаятчии, станали на прах още в предисторичните времена.
Ний сме се кланяли на Бога под различни имена, и всеки път формата на религията, в която сме се родили, ни се е струвала като единствено
права
.
Ние сме се прекланяли пред тъмните образи в обширните храмове на Атлантида, покрити днес от океана. Със сърце, изпълнено с радост, ний сме слагали цветя при нозете на египетските богове; падали сме на земята, обзети от екстаз, когато Божественият огън е слизал и форма на светкавица върху олтарите на Зороастра; поднасяли сме жертви на Вишну в изсечените в скалите светилища на Индия; носили сме жълтата тога на Буда и сме пели стиховете от Осморния Път на Благодатта; в мраморните храмове на Гърция ний сме изливали с радост възлияния на тъй прекрасните нейни богове: подчинявали сме се безпрекословно но строгите постановления на римските закони; о може би сме били и в числото на тия, които са слушали непознатия Учител, когато Той е ходел и учил в Палестина, и понеже неговите думи и постъпки са засягали нашите ограничени схващания, може би ний сме хвърляли камъни върху този скиташ богохулник. През средните векове ний сме водили строгия живот на духовника или религиозния. А сега, ето ни дошли още един път на земята, за да посветим силите си в служене на истинския Бог, влизайки отново в кръга на раждането и смъртта, в древното и чудесно Училище на света. Ърв. С.
към текста >>
83.
 
-
Почеркът почти не се отклонява от
правата
линия
: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява.
Често трябва най-внимателно да се изследват известни женски почерци, за да се различават от мъжките. Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения. На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено.
Почеркът почти не се отклонява от
правата
линия
: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява.
В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото. Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен.
към текста >>
84.
 
-
Защитиш ли Божиите
права
и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие.
Той забие губерката 1 мм. в нас и като кажеш, че не можеш да държиш, извади я. Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило: Трябва да оставим нашето право Бог да го защищава. Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защищаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам.
Защитиш ли Божиите
права
и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие.
И на сегашните религиозни хора туй им липсва. Това е едно изкуство, наука е това. Някои казват, че повторението било майка на знанието. Но повторението е майка и на глупостта. Защо? — Един порок, като го повтаряш, какво печелиш?
към текста >>
Основната стълба е една геометрична
права
, чиято начална точка започва на север от пирамидата в пресечната точка на ъгъла, образуван от продължението на възходящия коридор надолу, към основата на пирамидата и продължението
линията
на външната страна на пирамидата.
Посетителите на пирамида та, като Давидсон, Хаберман Уин и други, (макар, че някои от тях са започнали своите изследвания в едно скептично състояние на духа) са достигнали да бъдат убедени от самата очевидност на нещата, и след като са взимали всички предпазителни мерки за избягване на заблужденията. Ето защо, и нам предстои да разгледаме факти те без никакво пристрастие, вдъхновявани от желанието да ги констатираме и да се поучим от тях, без да отхвърляме нещо и без да се опираме на едно предварително съставено мнение. Хронология па пирамидата. Каква е същността на Основната стълба и върху какво почива системата от пророческите коридори? Ний ще ги изложим накратко, като ще молим читателя, който би желал да проучи алгебричните и геометричните подробности, да се обърне към огромната работа на Давидсон.
Основната стълба е една геометрична
права
, чиято начална точка започва на север от пирамидата в пресечната точка на ъгъла, образуван от продължението на възходящия коридор надолу, към основата на пирамидата и продължението
линията
на външната страна на пирамидата.
Тази отправна точка представлява началото на летоброенето на Пирамидата, обгръщащо 6000 години, отговарящи на Адамичната ера. Тя отговаря на датата нула. Тази геометрична точка която можем да наречем точка А. определя също точно есенното равноденствие (22 септември в полунощ) на година 4000 преди нашата ера. Основната хронологична стълба на Пирамидата започва от тази точка, минава през Голямата зала и завършва в една точка, разположена в центъра на.
към текста >>
Той е служил за основна мярка при изграждане на Соломоновия храм, и при
направата
на Ковчега на завета.
Основната хронологична стълба на Пирамидата започва от тази точка, минава през Голямата зала и завършва в една точка, разположена в центъра на. Преддверието и отговаряща на годината 2001 след Христа. Свещеният лакът Фактически, на света съществува само една практически неизменяема мярка за дължина: това е земната ос, и свещения лакът на египтяните, основавайки се на тази мярка, е неин пълен израз. Египтяните, евреите и други народи на древността са измервали с педя и с обикновени лакти. Свещеният лакът е бил употребяван само от посветените.
Той е служил за основна мярка при изграждане на Соломоновия храм, и при
направата
на Ковчега на завета.
„В Преддверието — казва Давидсон, има една отвесна гранитна плоча, чиято северна страна представлява една изпъкналост, представляваща един железен кон с дълбочина на релефа една педя и двадесет и пет педи в окръжност. Тези размери отговарят на двете основни мерки (лакът и педя) на строителите на пирамидата и показват на изследователите на бъдещето с помощта на кое единство трябва да бъде измерван този архитектурен Апокалипсис. (следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283) Почерк и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност. Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци.
към текста >>
85.
 
-
А за да добие гражданственост и
права
в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия.
Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам.
А за да добие гражданственост и
права
в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия.
Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило. Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви.
към текста >>
За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво,
линия
има.
А мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става.
За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво,
линия
има.
Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето. По някой път вие мислите едно, а чувствате друго. Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш. Ти имаш желанието на сърцето, а страхът произтича от ума.
към текста >>
Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната
линия
на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши.
Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната
линия
на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили.
към текста >>
86.
 
-
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които падат по
права
линия
, имат влияние върху дихателната система и върху нашета чувствителност.
Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът. Най-силен отлив е при залез. — — — — — — — — — — — — „Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупва през атмосферата, имат влияние вече върху мозъка.
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които падат по
права
линия
, имат влияние върху дихателната система и върху нашета чувствителност.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: Преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; а от 9 — 12 часа — за уякчаване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждал, целебно действие на болния стомах. След обед изобщо слънчевата енергия има малки целебни резултати. „Аналогично нещо става и в течението на годината.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за
правата
и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.
на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени".
За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за
правата
и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.
В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е.
към текста >>
Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена
линия
.
философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява.
Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена
линия
.
Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други.
към текста >>
предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде
правата
.
Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини на войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят. Tе се измъчват от известни идеи и се затруднявай, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза.
предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде
правата
.
Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ? “ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят. К. У.
към текста >>
“ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на
правата
страна в тази изумителна борба в Атлантис.
Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го!
“ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на
правата
страна в тази изумителна борба в Атлантис.
Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света.
към текста >>
Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на
правата
, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години.
то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели.
Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на
правата
, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години.
Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа.
към текста >>
Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е
права
.
Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него.
Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е
права
.
Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това?
към текста >>
Ние трябва да я свършим, понеже стоим на
правата
страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война.
Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край.
Ние трябва да я свършим, понеже стоим на
правата
страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война.
Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди.
към текста >>
Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на
правата
и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи.
Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото.
Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на
правата
и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи.
И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир.
към текста >>
Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната
линия
.
Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашият дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скърби и мъка чрез които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството. Те загубиха мъж, син или брат.
Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната
линия
.
Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде. Всички, обаче, можем с нещо да помогнем. Някои от нас са много стари — или поне Правителството мисли така — за да се бият. Но затова ние всички можем да поемем работата на някой но-млад и му дадем възможности свободно да отиде. Аз така направих.
към текста >>
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни
права
на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни
права
на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
към текста >>
Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши
права
от Държавата и тя е длъжна да ги респектира.
В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите.
Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши
права
от Държавата и тя е длъжна да ги респектира.
Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт.
към текста >>
Върху това схващане за личните
права
на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия
права
.
Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира.
Върху това схващане за личните
права
на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия
права
.
Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото.
към текста >>
И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има
права
свръзка?!
Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии.
И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има
права
свръзка?!
На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците.
към текста >>
На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна
линия
, която се простира от дъното на пръста към дланта.
За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н. Към тези могилки, които отговарят на петте пръста, иде още едно възвишение срещу могилката на Венера, отделена от нея само с една или две силни линии; това е могилката на месечината. Като вървим от тази могилка по ръба на ръката на горе, ще намерим между него и меркуровата могилка още едно — последното — възвишение на ръката, което е означено като марсова могилка.
На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна
линия
, която се простира от дъното на пръста към дланта.
За мнението на хироманта ще важи естествено, да ли тези линии са слаби или силни, или пък съвсем липсват. Както виждаме, познавачът по ръката свързва отделните части на ръката със седемте планети, от които заема и особените имена за пръстите, могилките и линиите. Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем. По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята. Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети.
към текста >>
От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата
линия
, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата.
Както виждаме, познавачът по ръката свързва отделните части на ръката със седемте планети, от които заема и особените имена за пръстите, могилките и линиите. Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем. По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята. Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети. Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“ Сега да преминем към обяснение на главните линии.
От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата
линия
, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата.
Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е.
към текста >>
Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „
линия
на съдбата“.
Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем. По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята. Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети. Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“ Сега да преминем към обяснение на главните линии. От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата.
Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „
линия
на съдбата“.
Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване.
към текста >>
От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата
линия
, която също свършва в ставата на ръката.
Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“ Сега да преминем към обяснение на главните линии. От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп!
От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата
линия
, която също свършва в ставата на ръката.
Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин.
към текста >>
Тя е
линията
на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища.
Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване.
Тя е
линията
на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища.
Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части.
към текста >>
Често тази
линия
съвсем липсва.
Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища.
Често тази
линия
съвсем липсва.
Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето.
към текста >>
Аполоновата
линия
, която излиза от този пръст, е
линията
на художниците и откривателите.
Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин.
Аполоновата
линия
, която излиза от този пръст, е
линията
на художниците и откривателите.
Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст. Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието.
към текста >>
Сърдечната
линия
излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст.
Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето.
Сърдечната
линия
излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст.
Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието. Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека.
към текста >>
Това е
линията
на страстта, на гнева и на честолюбието.
Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст.
Това е
линията
на страстта, на гнева и на честолюбието.
Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека. Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата линия (фиг.
към текста >>
Линията
, която окръжава палецовата част на ръката, е
линия
на живота (фиг. 7).
Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст. Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието. Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата.
Линията
, която окръжава палецовата част на ръката, е
линия
на живота (фиг. 7).
По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека. Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата линия (фиг. 7), която заема място между линията на живота и тази на сърцето. Тя се нарича още линия на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване. Под знака на луната стои фантазията, растенето и произвеждането (размножаването).
към текста >>
Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата
линия
(фиг.
Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието. Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека.
Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата
линия
(фиг.
7), която заема място между линията на живота и тази на сърцето. Тя се нарича още линия на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване. Под знака на луната стои фантазията, растенето и произвеждането (размножаването). Луната няма особени линии, но има известно число къси резки на най-външния ръб на ръката. За да се видят тези линии, трябва ръката да се наблюдава в профил (фиг. 8).
към текста >>
7), която заема място между
линията
на живота и тази на сърцето.
Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека. Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата линия (фиг.
7), която заема място между
линията
на живота и тази на сърцето.
Тя се нарича още линия на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване. Под знака на луната стои фантазията, растенето и произвеждането (размножаването). Луната няма особени линии, но има известно число къси резки на най-външния ръб на ръката. За да се видят тези линии, трябва ръката да се наблюдава в профил (фиг. 8). Ако хвърлим сега един поглед върху всички линии на повърхността на ръката, ще забележим три напречни главни линии (линиите на сърцето, на главата и на живота) и освен това три почти вертикални главни линии (на Сатурна, на Аполона и на Меркурий).
към текста >>
Тя се нарича още
линия
на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване.
Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека. Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата линия (фиг. 7), която заема място между линията на живота и тази на сърцето.
Тя се нарича още
линия
на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване.
Под знака на луната стои фантазията, растенето и произвеждането (размножаването). Луната няма особени линии, но има известно число къси резки на най-външния ръб на ръката. За да се видят тези линии, трябва ръката да се наблюдава в профил (фиг. 8). Ако хвърлим сега един поглед върху всички линии на повърхността на ръката, ще забележим три напречни главни линии (линиите на сърцето, на главата и на живота) и освен това три почти вертикални главни линии (на Сатурна, на Аполона и на Меркурий). Освен тях, има още редица хоризонтални линии при ставата на ръката, рестриктните (гранични) линии, които като гривна веднъж или повече пъти обикалят ръката при корена на китката (фиг.
към текста >>
Няма строга гранична
линия
между това, което наричаме дух и материя.
Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите.
Няма строга гранична
линия
между това, което наричаме дух и материя.
Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна
линия
между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга.
Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“.
И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна
линия
между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга.
В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани.
към текста >>
Но нека да се помни същевременно, че гении, най-изобилни в способности, обикновено имат една
линия
, която потъва надолу в средата под три почти хоризонтално паралелни линии. 13.
Чела, на които горната част е пресечена с очебиещи, особено кръгообразни, бръчки, когато пък долната част е гладка и без бръчки (фиг. 4), са сигурно глупави и неспособни за каквато и да е абстракция 12. Бръчки на челото, които при най-малкото движение на кожата потъват дълбоко надолу (фиг. 5), се подозират като хора на слабост. Ако чертите са установени, дълбоко вдадени и потъват много дълбоко надолу, показват без съмнение, умствена слабост или тъпост, комбинирана с малко чувствителност и скъперничество.
Но нека да се помни същевременно, че гении, най-изобилни в способности, обикновено имат една
линия
, която потъва надолу в средата под три почти хоризонтално паралелни линии. 13.
Разбъркани,дълбоко врязани бръчки по челото в противоположност една на друга (фиг. 6), са всякога знак на един груб, смесен и мъчно управляем характер. Квадратна повърхност между веждите или една като врата без бръчки ширина, която остава без бръчки, когато всичко наоколо й е дълбоко набраздено, о, това е сигурен знак на най-голяма умствена слабост и забърканост на интелекта. 14. Груби, строги, неделикатно подозрителни, тщеславни, амбициозни са всички онези, чиито чела са оформени силно, със забъркано-наклонени -бръчки, и когато, с поглед настрана, слушат нащрек с отворени уста. Очите 1.
към текста >>
Бузите Чертата или
линията
, която се простира от страните на ноздрите към края на устата е една от най-значещите.
Обърнати нагоре носове, в груби холерични мъже, под високи и изпъкнали в долната си част интелигентни чела с протегната долна устна (фиг. 18), са обикновено непоносимо строги и страшно деспотични. 7. Стотици плоски чипи носове се срещат в мъже с голяма разсъдителност, благоразумие и разни видове способности. Но когато носът е твърде малък и има неподходяща горна устна и когато е по-плосък отколкото би трябвало (фиг. 19), никоя друга отличителна черта на лицето не може да го изправи.
Бузите Чертата или
линията
, която се простира от страните на ноздрите към края на устата е една от най-значещите.
От нейната наклоненост, дължина, близост до устата или отдалеченост от нея зависи очевидността на целия характер. Ако тя е изкривена без градация или колебание, е сигурен знак на глупост. Същото показва и ако краищата и се съединяват без прекъсване до краищата на устните, и същото — когато е на голямо разстояние от краищата на устните. 2. Когато е в положение на смях и се образуват три паралелни кръгли извивки, показва, че има складове от глупост в характера на лицето. Устата 1.
към текста >>
Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната
линия
на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8.
Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7.
Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната
линия
на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8.
Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери. 9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение. Такива характери изобщо имат малко горна или долна устна, остро очертана средна линия на устата, която от двата края се обръща неприятно нагоре (фиг. 25), и страшни зъби. 10.
към текста >>
Такива характери изобщо имат малко горна или долна устна, остро очертана средна
линия
на устата, която от двата края се обръща неприятно нагоре (фиг.
Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери. 9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение.
Такива характери изобщо имат малко горна или долна устна, остро очертана средна
линия
на устата, която от двата края се обръща неприятно нагоре (фиг.
25), и страшни зъби. 10. С една малка тясна уста, под малка ноздра с кръгло издигнато чело (фиг. 26), човекът е винаги лесно плашлив, страхлив, суетен и не е красноречив. Ако е придружена от големи очи и една продълговата костелива брада това са признаци на слабоумие — особено ако устата са отворени, това е още по-сигурно. Но ако тя само се приближава до това съображение, характера е икономичен, полезен и разумен.
към текста >>
Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната
линия
на устата на две равни части (фиг.
Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност. Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28). Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко.
Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната
линия
на устата на две равни части (фиг.
29). 3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4. Всяко лице е тъпо, на което стабилната долна част е значително по-дълга и по-дълга от една от горните две части (фиг. 31). 5.
към текста >>
Линията
или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински.
36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят.
Линията
или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински.
Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2. Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения. Избягвайте и следното: 3. Не създавайте никакви връзки с човек, който има в лицето си някоя черта, която вам е неприятна, колкото и да е малка, и която се явява при всяко движение и съвършено рядко изчезва. Особено ако такава черта се намира в устата или в бузите около устата.
към текста >>
По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата
линия
.
макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем.
По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата
линия
.
Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и интуитивни чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания. когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес. Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни.
към текста >>
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по
права
линия
, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност.
Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка.
Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по
права
линия
, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: пред изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Линията
на Сатурн въплътява съдбата, главната и марсовата — волята.
Каназирев Проф. Ю. Нестлер. ХИРОМАНТИЯ ТЪЛКУВАНЕ НА ЛИНИИТЕ (Продължение от кн. I) Два големи принципа се борят в човека: съдбата и собствената воля. Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане.
Линията
на Сатурн въплътява съдбата, главната и марсовата — волята.
Първото нещо, което трябва да привлече вниманието ни, е взаимното действие на тези линии. То се изразява чрез кръста на фиг. 10. В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида. Тези, които отиват на ляво, означават практични и материални наклонности.
към текста >>
Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от
линията
на Сатурн, която се намира между марсовата
линия
и ставата на китката.
Първото нещо, което трябва да привлече вниманието ни, е взаимното действие на тези линии. То се изразява чрез кръста на фиг. 10. В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида. Тези, които отиват на ляво, означават практични и материални наклонности.
Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от
линията
на Сатурн, която се намира между марсовата
линия
и ставата на китката.
Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист. Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития. Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно.
към текста >>
Линията
на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития.
В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида. Тези, които отиват на ляво, означават практични и материални наклонности. Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от линията на Сатурн, която се намира между марсовата линия и ставата на китката. Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист.
Линията
на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития.
Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10.
към текста >>
Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази
линия
с друга
линия
.
Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида. Тези, които отиват на ляво, означават практични и материални наклонности. Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от линията на Сатурн, която се намира между марсовата линия и ставата на китката. Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист. Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития.
Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази
линия
с друга
линия
.
Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота.
към текста >>
Права
и непрекъсвана
линия
на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно.
Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от линията на Сатурн, която се намира между марсовата линия и ставата на китката. Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист. Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития. Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение.
Права
и непрекъсвана
линия
на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно.
Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година.
към текста >>
Линията
на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота.
Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист. Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития. Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно.
Линията
на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота.
Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година.
към текста >>
Тя се пресича 1) от
линията
на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата
линия
и 3) от
линията
на сърцето, както се вижда на фигура 10.
Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития. Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота.
Тя се пресича 1) от
линията
на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата
линия
и 3) от
линията
на сърцето, както се вижда на фигура 10.
Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година. Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11.
към текста >>
Пресичането с марсовата
линия
означава двадесетата година, това с
линията
на сърцето — четиридесетата, и пресичането с
линията
на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година.
Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота.
Пресичането с марсовата
линия
означава двадесетата година, това с
линията
на сърцето — четиридесетата, и пресичането с
линията
на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година.
Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12.
към текста >>
Едно разполовяване на разстоянието между
линията
на Марс и
линията
на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между
линията
на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година.
Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно. Линията на съдбата, както се спомена, е важна за определяне известни моменти в живота. Тя се пресича 1) от линията на Аполон или на Меркурий, 2) от марсовата линия и 3) от линията на сърцето, както се вижда на фигура 10. Означените три пресичания, особено последните две, се считат за места, които вярно определят времето в живота. Пресичането с марсовата линия означава двадесетата година, това с линията на сърцето — четиридесетата, и пресичането с линията на Аполон или Меркурий десетата до дванадесетата година.
Едно разполовяване на разстоянието между
линията
на Марс и
линията
на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между
линията
на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година.
Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно.
към текста >>
Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата
линия
с марсовата, сатурновата
линия
претърпява едно чупене на дясно.
Едно разполовяване на разстоянието между линията на Марс и линията на сърцето дава тридесетата година, разполовяването на разстоянието между линията на сърцето и точката на корена на пръста Сатурн показва шестдесетата година. Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12.
Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата
линия
с марсовата, сатурновата
линия
претърпява едно чупене на дясно.
Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното. На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон. Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия. Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството.
към текста >>
На картината забелязваме, обаче, и една
линия
, която пресича сатурновата
линия
близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон.
Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното.
На картината забелязваме, обаче, и една
линия
, която пресича сатурновата
линия
близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон.
Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия. Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия.
към текста >>
Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова
линия
.
Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното. На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон.
Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова
линия
.
Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение.
към текста >>
Това пресичане на
линията
на съдбата от току що поменатата
линия
означава едно особено действие на волята.
Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното. На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон. Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия.
Това пресичане на
линията
на съдбата от току що поменатата
линия
означава едно особено действие на волята.
От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия.
към текста >>
Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата
линия
.
На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон. Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия. Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи.
Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата
линия
.
Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия. Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14.
към текста >>
Особено голямо щастие означава една
линия
, която върви успоредно на цялата сатурнова
линия
.
Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение.
Особено голямо щастие означава една
линия
, която върви успоредно на цялата сатурнова
линия
.
Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия.
към текста >>
Линията
на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива.
От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия.
Линията
на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива.
Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15.
към текста >>
Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на
линията
на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце.
От това следва една промяна във всичките му стремежи. Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия. Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива.
Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на
линията
на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце.
Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията.
към текста >>
Моментите от живота се определят по
линията
на живота, по метода, показана на фиг. 14.
Щастие и успех означават няколкото по-големи и по-малки линии, които вървят паралелно на сатурновата линия. Фигура 13 ни показва ръката на един човек, който в идеалната и духовна област има щастие и успех между двадесетата и тридесетата години, но след тридесетата година това престава, и едва от четиридесетата година се явяват пак успехи, но само в материално отношение. Особено голямо щастие означава една линия, която върви успоредно на цялата сатурнова линия. Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце.
Моментите от живота се определят по
линията
на живота, по метода, показана на фиг. 14.
Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията. Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг.
към текста >>
Ако
линията
на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15.
Линията на живота показва всичко, което се отнася до физическия живот на човека, като болести и други такива. Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия.
Ако
линията
на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15.
I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията. Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг. 15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема.
към текста >>
I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на
линията
на живота, след което няма възстановяване на
линията
.
Тя дава и признаци за познаване продължителността на живота, обаче, за да се стигне до по-сигурно заключение, тук трябва да се вземат под внимание и признаците на линията на съдбата и изобщо всичко, което може да се констатира от изследването на двете ръце. Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15.
I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на
линията
на живота, след което няма възстановяване на
линията
.
Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг. 15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера.
към текста >>
Постепенно, бавно намаление на
линията
на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг.
Моментите от живота се определят по линията на живота, по метода, показана на фиг. 14. Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията.
Постепенно, бавно намаление на
линията
на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг.
15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера. При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън.
към текста >>
15 II.) Островчетата в тази
линия
(фиг.
Мястото не ни позволява да се спираме по-подробно на нея, както прави Дебарол (Тайната на ръката - 1905г. Дебарол) в своето съчинение по хирософия. Ако линията на живота се прекъсва и после пак продължава, това означава тежко боледуване, от което лицето пак се поправя (фиг 15. I.) Наклонността към апоплексия се посочва чрез едно прекъсване на линията на живота, след което няма възстановяване на линията. Постепенно, бавно намаление на линията на живота до пълно изчезване означава тайна или разрушаваща организма болест (фиг.
15 II.) Островчетата в тази
линия
(фиг.
15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера. При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън. Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред убийство.
към текста >>
Сърдечната
линия
ни дава признаците на идеалната любов, венерина хълм — за чувствената.
При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън. Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред убийство. Още в старо време палецът тъй се считал за символ на човека и на мъжеството, че на подлеците отрязвали този пръст. Това напомня и френската дума poltron, което означава страхлив самохвалко. То произлиза от латинското pollice trunco, което значи отрязан палец.
Сърдечната
линия
ни дава признаците на идеалната любов, венерина хълм — за чувствената.
Любуването, ухажването се означава чрез малко не особено остри линии (фиг. 16. 2), сериозната и дълбока любов чрез голяма, дълбоко врязана линия (фиг. 16. 1). Натрупване на бразди при долния ръб на венерина хълм означава наклонност към безпътство (фигура 16. 3). Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4.
към текста >>
2), сериозната и дълбока любов чрез голяма, дълбоко врязана
линия
(фиг.
Още в старо време палецът тъй се считал за символ на човека и на мъжеството, че на подлеците отрязвали този пръст. Това напомня и френската дума poltron, което означава страхлив самохвалко. То произлиза от латинското pollice trunco, което значи отрязан палец. Сърдечната линия ни дава признаците на идеалната любов, венерина хълм — за чувствената. Любуването, ухажването се означава чрез малко не особено остри линии (фиг. 16.
2), сериозната и дълбока любов чрез голяма, дълбоко врязана
линия
(фиг.
16. 1). Натрупване на бразди при долния ръб на венерина хълм означава наклонност към безпътство (фигура 16. 3). Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4. Ако кръстът не е ясен, това значи, че женитбата не се постигнала. Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна линия, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия.
към текста >>
Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна
линия
, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия.
2), сериозната и дълбока любов чрез голяма, дълбоко врязана линия (фиг. 16. 1). Натрупване на бразди при долния ръб на венерина хълм означава наклонност към безпътство (фигура 16. 3). Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4. Ако кръстът не е ясен, това значи, че женитбата не се постигнала.
Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна
линия
, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия.
Линията на Марс (на главата) е линия на волята и на смелостта. Точки по тази линия означават наранявания във война. И по марсовата линия се различават известни моменти в живота. Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение.
към текста >>
Линията
на Марс (на главата) е
линия
на волята и на смелостта.
16. 1). Натрупване на бразди при долния ръб на венерина хълм означава наклонност към безпътство (фигура 16. 3). Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4. Ако кръстът не е ясен, това значи, че женитбата не се постигнала. Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна линия, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия.
Линията
на Марс (на главата) е
линия
на волята и на смелостта.
Точки по тази линия означават наранявания във война. И по марсовата линия се различават известни моменти в живота. Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение. Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата.
към текста >>
Точки по тази
линия
означават наранявания във война.
Натрупване на бразди при долния ръб на венерина хълм означава наклонност към безпътство (фигура 16. 3). Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4. Ако кръстът не е ясен, това значи, че женитбата не се постигнала. Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна линия, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия. Линията на Марс (на главата) е линия на волята и на смелостта.
Точки по тази
линия
означават наранявания във война.
И по марсовата линия се различават известни моменти в живота. Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение. Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата. Чрез прокараните на фиг.
към текста >>
И по марсовата
линия
се различават известни моменти в живота.
Женитбата по любов се означава с кръст под юпитеровия пръст (показалеца), — фигура 16, 4. Ако кръстът не е ясен, това значи, че женитбата не се постигнала. Ако на кръста отдолу има по-голяма напречна линия, това показва, че женитбата ще срещне големи препятствия. Линията на Марс (на главата) е линия на волята и на смелостта. Точки по тази линия означават наранявания във война.
И по марсовата
линия
се различават известни моменти в живота.
Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение. Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата. Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година.
към текста >>
Пресичането с
линията
на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата.
Линията на Марс (на главата) е линия на волята и на смелостта. Точки по тази линия означават наранявания във война. И по марсовата линия се различават известни моменти в живота. Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение.
Пресичането с
линията
на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата.
Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година. Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие.
към текста >>
Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната
линия
и
линията
на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг.
Те се определят чрез пресичанията с другите линии и то със Сатурн, Аполон и Меркурий. Фиг. 17 показва това подразделение. Пресичането с линията на Сатурн означава двадесетата година, с Аполон тридесетата, а с Меркурий четиридесетата. Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година.
Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната
линия
и
линията
на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг.
17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов.
към текста >>
Ако пък главната
линия
и
линията
на живота се съвпадат, или ако главната
линия
съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката.
Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година. Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие.
Ако пък главната
линия
и
линията
на живота се съвпадат, или ако главната
линия
съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката.
Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст.
към текста >>
Линията
на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов.
Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си.
Линията
на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов.
Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване.
към текста >>
Колкото по-изразителна и по-ясна е тази
линия
, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост.
17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов.
Колкото по-изразителна и по-ясна е тази
линия
, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост.
От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А).
към текста >>
От пресечните точки на сърдечна, та
линия
с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в
линията
, чрез веригообразна форма в
линията
, покрай която се виждат малка зъбци.
Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост.
От пресечните точки на сърдечна, та
линия
с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в
линията
, чрез веригообразна форма в
линията
, покрай която се виждат малка зъбци.
Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани.
към текста >>
Определянето на моментите в живота и тук става както при главната
линия
, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст.
Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци.
Определянето на моментите в живота и тук става както при главната
линия
, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст.
Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг.
към текста >>
Ясна слънчева
линия
означава дарба за изнамерване.
Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата.
Ясна слънчева
линия
означава дарба за изнамерване.
Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20).
към текста >>
Ако тази
линия
в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А).
Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване.
Ако тази
линия
в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А).
Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците.
към текста >>
Разклонение на аполоновата
линия
означава богатство (фиг.
Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст. Нека се има пред очи фигура 18 и да се знае, че пресичането с Меркурий е десетата година, с Аполон двадесетата и с Сатурн четиридесетата. Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани.
Разклонение на аполоновата
линия
означава богатство (фиг.
19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците. Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството.
към текста >>
Ако
линията
Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20).
Ясна слънчева линия означава дарба за изнамерване. Ако тази линия в своето начало под пръста Аполон е придружена от множество малки линии, това показва, че лицето има високо развити художествени способности (ф.19 А). Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В).
Ако
линията
Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20).
Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците. Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството. За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст. Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг.
към текста >>
Една единствена, дълбоко врязана меркурова
линия
означава спекулативен дух и наклонност към търговия.
Музикантите обикновено имат повече, но по-слаби линии, а живописците и поетите обратно, по-малко на брой, но по-силно врязани. Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците.
Една единствена, дълбоко врязана меркурова
линия
означава спекулативен дух и наклонност към търговия.
Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството. За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст. Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг. 21 и 22). Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се
направа
в главни черти и чрез телефона.
Бъканън, както мнозина други, не признава никакво ограничение в разстоянието. Той навежда много примери, от които се вижда, че отдалечен на много мили е чувствал болестите на познати, с които се намирал в пряко отношение. И аз обикновено мога телепатически да се удостоверя за моменталното състояние на моите болни. А много често, когато напр. някой болен ми се обади по телефона, съм получавал от болестите впечатления, които моята ясночуваща можеше да изследва и разбира.
Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се
направа
в главни черти и чрез телефона.
Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения.
към текста >>
Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по
права
линия
, а у болния се изкривяват надолу.
Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми. Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек.
Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по
права
линия
, а у болния се изкривяват надолу.
Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици.
към текста >>
Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна
линия
, наречена
линията
на Венера, или
линията
на живота, Vitalis.
Недостатъчно или негативно развит хълм означава, че свързаните с него качества липсват. 7. Една вдлъбнатина на местото на някой хълм означава, че положителните качества се за.честват чрез съответните им недостатъци, “ Независимо от тези седем правила, трябва при преценката на хълмовете да се вземе под внимание и това, дали ръката е гладка или е покрита с линии и бръчки, защото последните могат да повлияят върху качествата на хълмовете в благоприятна или неблагоприятна смисъл. Това ще видим, като се запознаем по-отблизо по ред с отделните хълмове (фиг. 23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека. 1. Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца.
Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна
линия
, наречена
линията
на Венера, или
линията
на живота, Vitalis.
Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти.
към текста >>
Една
права
линия
, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта.
Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина. Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот. Когато пък този хълм е средно голям и силно набразден, това означава силно желание, но слаба воля за удовлетворението му. Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани.
Една
права
линия
, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта.
Напречните линии означават и тука спънки, както навсякъде другаде по дланта. Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов. Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост. Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята. Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2.
към текста >>
Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством
линията
на Живота, често и чрез
линията
на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23.
Напречните линии означават и тука спънки, както навсякъде другаде по дланта. Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов. Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост. Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята. Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2.
Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством
линията
на Живота, често и чрез
линията
на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23.
Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот. Една права, неразклонена линия на него е признак на успех. Бръчки по този хълм означават славолюбиви стремежи, коронясани с успех. Когато хълмът е нормален по положение и големина, това показва честолюбие и славолюбие, а също и религиозност, любов към природата и весел нрав. Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие.
към текста >>
Една
права
, неразклонена
линия
на него е признак на успех.
Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост. Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята. Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2. Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством линията на Живота, често и чрез линията на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23. Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот.
Една
права
, неразклонена
линия
на него е признак на успех.
Бръчки по този хълм означават славолюбиви стремежи, коронясани с успех. Когато хълмът е нормален по положение и големина, това показва честолюбие и славолюбие, а също и религиозност, любов към природата и весел нрав. Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие. Темпераментът тук е смешение от холеричен и сангвиничен. Силно развит юпитеров хълм е предшественик на оголела глава, предсказва, обаче, и склонност към много ядене и пиене, изобщо хора, които обичат силно да използват сладостите на живота.
към текста >>
Хълмът на Сатурн Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза
линията
на съдбата, наречена още Сатурнова
линия
, една от най-важните линии на дланта.
Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие. Темпераментът тук е смешение от холеричен и сангвиничен. Силно развит юпитеров хълм е предшественик на оголела глава, предсказва, обаче, и склонност към много ядене и пиене, изобщо хора, които обичат силно да използват сладостите на живота. Когато Юпитер съвсем липсва, което впрочем се случва твърде рядко, това е признак на хладен темперамент, липса на религиозност, егоизъм и леност. Изобщо, това означава характер без самоуважение. 3.
Хълмът на Сатурн Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза
линията
на съдбата, наречена още Сатурнова
линия
, една от най-важните линии на дланта.
Лежащ при корена на средния пръст, този хълм се намира в съседство от една страна с Юпитер, а от друга с Аполон или хълма на слънцето. От юг той се ограничава чрез линията на сърцето. Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече спокойно и еднообразно. Една единствена права линия върху хълма на Сатурн означава голямо щастие. Много прави линии означават нещастие.
към текста >>
От юг той се ограничава чрез
линията
на сърцето.
Силно развит юпитеров хълм е предшественик на оголела глава, предсказва, обаче, и склонност към много ядене и пиене, изобщо хора, които обичат силно да използват сладостите на живота. Когато Юпитер съвсем липсва, което впрочем се случва твърде рядко, това е признак на хладен темперамент, липса на религиозност, егоизъм и леност. Изобщо, това означава характер без самоуважение. 3. Хълмът на Сатурн Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза линията на съдбата, наречена още Сатурнова линия, една от най-важните линии на дланта. Лежащ при корена на средния пръст, този хълм се намира в съседство от една страна с Юпитер, а от друга с Аполон или хълма на слънцето.
От юг той се ограничава чрез
линията
на сърцето.
Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече спокойно и еднообразно. Една единствена права линия върху хълма на Сатурн означава голямо щастие. Много прави линии означават нещастие. Изобщо, значението на Сатурн зависи от констелацията на главните линии. Качествата, които означава добре развитият хълм на Сатурн, са хитрост, умело действие и остроумие.
към текста >>
Една единствена
права
линия
върху хълма на Сатурн означава голямо щастие.
Изобщо, това означава характер без самоуважение. 3. Хълмът на Сатурн Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза линията на съдбата, наречена още Сатурнова линия, една от най-важните линии на дланта. Лежащ при корена на средния пръст, този хълм се намира в съседство от една страна с Юпитер, а от друга с Аполон или хълма на слънцето. От юг той се ограничава чрез линията на сърцето. Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече спокойно и еднообразно.
Една единствена
права
линия
върху хълма на Сатурн означава голямо щастие.
Много прави линии означават нещастие. Изобщо, значението на Сатурн зависи от констелацията на главните линии. Качествата, които означава добре развитият хълм на Сатурн, са хитрост, умело действие и остроумие. Като естествено последствие от това качество идва успех във всички предприятия. Хората с добре развит хълм на Сатурн са обикновено смели, независими и обичащи усамотението.
към текста >>
От към юг граничи с
линията
на сърцето.
Не рядко те са страстни играчи, но проявяват най-голямо постоянство в извършване на работи, изискващи търпение. Ако Сатурн е развит негативно, това предсказва един нещастен, празен, безрадостен живот. При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към самоубийство. 4. Хълм на Слънцето Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий.
От към юг граничи с
линията
на сърцето.
Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава. Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава. Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи. Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература.
към текста >>
Една
линия
върху това възвишение предсказва дарба и слава.
При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към самоубийство. 4. Хълм на Слънцето Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето. Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава.
Една
линия
върху това възвишение предсказва дарба и слава.
Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи. Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство.
към текста >>
23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез
линията
на сърцето.
Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е. на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината. Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура. 5. Хълмът на Меркурий Както се вижда на фиг.
23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез
линията
на сърцето.
Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие. Една или две линии върху него означават много промени в съдбата. Силно набраздяване на този хълм означава наклонност към кражба. Същото означава и чрезмерно развит хълм; същевременно показвай наклонност към лъжа, лукавство, безсрамие и дързост. Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант.
към текста >>
Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез
линията
на сърцето.
Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант. Обаче, поради взаимното разположение на останалите меродавни фактори в дланта, един добре развит хълм на Меркурий може да предскаже и търговски дарби, схващане на свръхчувственото, присъствие на духа, духовитост, шеговитост и склонност към магическа дейност. Темпераментът е обикновено една смес от флегматичен и меланхоличен или от холеричен и меланхоличен. Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия. 6. Хълмът на Марс Както ни показва фиг. 23.
Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез
линията
на сърцето.
От южната страна той граничи с хълма на Луната. Линията на главата често е толкова дълга, че образува граница между Марс и Луната. Когато тази линия е къса, границата между двата тези хълма липсва. Гладък и чист Марсов хълм означава самообладание и хладнокръвие. Многото бразди по този хълм означават наклонност към разгорещяване и избухване.
към текста >>
Линията
на главата често е толкова дълга, че образува граница между Марс и Луната.
Темпераментът е обикновено една смес от флегматичен и меланхоличен или от холеричен и меланхоличен. Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия. 6. Хълмът на Марс Както ни показва фиг. 23. Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез линията на сърцето. От южната страна той граничи с хълма на Луната.
Линията
на главата често е толкова дълга, че образува граница между Марс и Луната.
Когато тази линия е къса, границата между двата тези хълма липсва. Гладък и чист Марсов хълм означава самообладание и хладнокръвие. Многото бразди по този хълм означават наклонност към разгорещяване и избухване. Добре развит Марсов хълм означава смелост и хладнокръвие, решителност, издръжливост и самообладание, а също благородност и силен характер. Прекомерно развитие на хълма означава сприхавост, склонност към сърдене и несправедливост, често към заядливост и жестокост.
към текста >>
Когато тази
линия
е къса, границата между двата тези хълма липсва.
Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия. 6. Хълмът на Марс Както ни показва фиг. 23. Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез линията на сърцето. От южната страна той граничи с хълма на Луната. Линията на главата често е толкова дълга, че образува граница между Марс и Луната.
Когато тази
линия
е къса, границата между двата тези хълма липсва.
Гладък и чист Марсов хълм означава самообладание и хладнокръвие. Многото бразди по този хълм означават наклонност към разгорещяване и избухване. Добре развит Марсов хълм означава смелост и хладнокръвие, решителност, издръжливост и самообладание, а също благородност и силен характер. Прекомерно развитие на хълма означава сприхавост, склонност към сърдене и несправедливост, често към заядливост и жестокост. Тук отговаря силен холеричен темперамент.
към текста >>
Присъствието на единствена
права
линия
на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения.
Тук отговаря силен холеричен темперамент. Пълно отсъствие на Марсова хълм означава подлост, липса на самообладание и хладнокръвие. 7. Хълмът на Луната Лунният хълм се намира под марсовия и срещу хълма на Венера. От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви.
Присъствието на единствена
права
линия
на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения.
По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия.
към текста >>
И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от
линията
на главното направление.
И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо тяло и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр. на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози.
И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от
линията
на главното направление.
Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми. Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони.
към текста >>
Тя и там стояла
права
в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му.
Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца.
Тя и там стояла
права
в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му.
На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни. Съобщава: Д. Димитров, аптекар в София. Интересен случай от ясновидство.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни
права
.
Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие.
Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни
права
.
Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме.
към текста >>
Откъм Гърция, границата ще минава южно от една
линия
, минаваща край гр.
Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия.
Откъм Гърция, границата ще минава южно от една
линия
, минаваща край гр.
Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море. Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор. Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили.
към текста >>
А зад нея е твоя престол от тайнствени криви линии, дето няма ни една
права
.
Ти сам разделяш себе си и посредством мириади звукове зовеш своето отделено аз. А това отделено аз е в мене. Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат. Твоето собствено поражение е в мене. Четката на деня и нощта нарисува безбройни изображения по стената, която въздигна Ти.
А зад нея е твоя престол от тайнствени криви линии, дето няма ни една
права
.
Великото тържество, Твоето и моето, е обхванало цялото небе. От звуците, Твои и мои, трепери въздуха и времето минава в това, че ние ту се скриваме, ту се откриваме един другиму. 72. Това е Той, най-съкровеният, който пробужда моето същество със своите дълбоки, скрити допирания. Това е Той, който очарова очите и свири на струните на моето сърце, като сменява по ред сладостта с горчивината. Това е Той, който вплита в тъканта на майя променливи оттенъци от злато и сребро, лазур и зеленина, и в гънките се виждат неговите нозе, а аз се забравям, когато се докосна до тях.
към текста >>
Факта, изразен в тоя пасаж из Сведенборг, който аз вече приведох, е бил известен и на Платон, както това се вижда от неговата теория за два пъти разделената
линия
в шестата книга на „Държавата“.
Това е волята. Волята е, която твори всичко. „А материята — това е видимата воля“, говори Шопенхауер. Така че една субстанция се проявява във всичко и нейните закони господстват и в духовната, и в материалната област по неизменим начин. А субстанцията — това е вечно действащата Воля.
Факта, изразен в тоя пасаж из Сведенборг, който аз вече приведох, е бил известен и на Платон, както това се вижда от неговата теория за два пъти разделената
линия
в шестата книга на „Държавата“.
И лорд Бекон Верулам е мислил, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка. На това даже се основават неговите възгледи върху митологията. Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора. Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“.
към текста >>
Така, сатурновата
линия
там се нарича
линия
на добрата или лошата участ, слънчевата
линия
или
линията
на Аполон се нарича такава на богатството или бедността.
— Б. пр. 2) Elements de Physiologie, chap. 11. Проф. Ю. Нестлер. ЗНАЧЕНИЕТО НА ФИГУРИТЕ ПО ДЛАНТА (Продължение от кн. IV.) Ако проучим по-старите съчинения по хиромантията, ще забележим с известна изненада, че за означаването на линиите са употребени различни имена, а пък липсват названията според планетите.
Така, сатурновата
линия
там се нарича
линия
на добрата или лошата участ, слънчевата
линия
или
линията
на Аполон се нарича такава на богатството или бедността.
От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията? Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи. Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е. за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения. Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент.
към текста >>
Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената:
линия
на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ФИГУРИТЕ ПО ДЛАНТА (Продължение от кн. IV.) Ако проучим по-старите съчинения по хиромантията, ще забележим с известна изненада, че за означаването на линиите са употребени различни имена, а пък липсват названията според планетите. Така, сатурновата линия там се нарича линия на добрата или лошата участ, слънчевата линия или линията на Аполон се нарича такава на богатството или бедността. От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията? Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи.
Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената:
линия
на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е.
за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения. Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент. Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите. Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност.
към текста >>
Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината
линия
е наречена
линия
на живота.
Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия.
Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината
линия
е наречена
линия
на живота.
Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека.
към текста >>
Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата
линия
е наречена
линия
на сърцето,
линия
на привързаността, на чувствителността.
За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота.
Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата
линия
е наречена
линия
на сърцето,
линия
на привързаността, на чувствителността.
Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата.
към текста >>
Както Юпитер и неговата
линия
Означават благородните пориви и наклонности на душата, така
линията
на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена
линия
на главата или на разума.
Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността.
Както Юпитер и неговата
линия
Означават благородните пориви и наклонности на душата, така
линията
на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена
линия
на главата или на разума.
Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството.
към текста >>
Така,
линията
на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност.
Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума.
Така,
линията
на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност.
Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха.
към текста >>
Линията
на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси.
При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност.
Линията
на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси.
Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е.
към текста >>
Затова неговата
линия
се нарича
линия
на съдбата.
Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека.
Затова неговата
линия
се нарича
линия
на съдбата.
Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1.
към текста >>
Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата
линия
се нарича
линия
на славата или на богатството.
Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата.
Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата
линия
се нарича
линия
на славата или на богатството.
Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия.
към текста >>
Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава
линията
на черния дроб или на стомаха.
Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството.
Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава
линията
на черния дроб или на стомаха.
Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг.
към текста >>
Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от
линията
на живота,
линията
на главата и — ако има такава — от
линията
на черния дроб или меркуровата
линия
.
Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1.
Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от
линията
на живота,
линията
на главата и — ако има такава — от
линията
на черния дроб или меркуровата
линия
.
Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества. Ако големият триъгълник е добре и правилно изразен, това показва чиста, здрава кръв, добра конструкция, щастие, здраве и дълъг живот.
към текста >>
Когато, обаче,
линията
на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между
линията
на главата,
линията
на живота и тази на Сатурн (фиг.
Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия.
Когато, обаче,
линията
на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между
линията
на главата,
линията
на живота и тази на Сатурн (фиг.
26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества. Ако големият триъгълник е добре и правилно изразен, това показва чиста, здрава кръв, добра конструкция, щастие, здраве и дълъг живот. Ако една от околните линии е прекъсната, това сочи на един недостатък, изразен чрез пречупване на съответната линия.
към текста >>
Ако една от околните линии е прекъсната, това сочи на един недостатък, изразен чрез пречупване на съответната
линия
.
Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества. Ако големият триъгълник е добре и правилно изразен, това показва чиста, здрава кръв, добра конструкция, щастие, здраве и дълъг живот.
Ако една от околните линии е прекъсната, това сочи на един недостатък, изразен чрез пречупване на съответната
линия
.
Грапавата и груба кожа в големия триъгълник се счита за признак на нервна слабост. Един кръст в средата на големия триъгълник означава злоба и свадливост. От особено значение са известни ъгли в големия триъгълник. Тук ние трябва да различаваме: а) горния (фиг. 25 а, фиг.
към текста >>
26 с) Горният ъгъл е онзи, който близко до показалеца се образува чрез съединението на
линията
на главата и тази на живота.
25 а, фиг. 26 а) б) вътрешния (фиг. 25 б, фиг. 26 б) и в) долния (фиг. 25 с, фиг.
26 с) Горният ъгъл е онзи, който близко до показалеца се образува чрез съединението на
линията
на главата и тази на живота.
Ако този ъгъл е остър, означава дарба, благородство на чувствата и свобода на духа. Ако е тъп, това е признак на ленива интелигентност. Вътрешният ъгъл е онзи, който се образува от линията на главата и този на черния дроб или на Сатурн. Този ъгъл предсказва дълъг живот, когато линиите му са ясни. Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както линията на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл.
към текста >>
Вътрешният ъгъл е онзи, който се образува от
линията
на главата и този на черния дроб или на Сатурн.
26 б) и в) долния (фиг. 25 с, фиг. 26 с) Горният ъгъл е онзи, който близко до показалеца се образува чрез съединението на линията на главата и тази на живота. Ако този ъгъл е остър, означава дарба, благородство на чувствата и свобода на духа. Ако е тъп, това е признак на ленива интелигентност.
Вътрешният ъгъл е онзи, който се образува от
линията
на главата и този на черния дроб или на Сатурн.
Този ъгъл предсказва дълъг живот, когато линиите му са ясни. Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както линията на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл. Ако вътрешният ъгъл е много остър, това означава нервозен темперамент, раздразнителност, зли настроения и злоба. Ако е тъп ъгълът, това означава непостоянство и тъпост на духа. Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на линията на живота и тази на дроба, или ако тази липсва, линията па Сатурн.
към текста >>
Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както
линията
на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл.
26 с) Горният ъгъл е онзи, който близко до показалеца се образува чрез съединението на линията на главата и тази на живота. Ако този ъгъл е остър, означава дарба, благородство на чувствата и свобода на духа. Ако е тъп, това е признак на ленива интелигентност. Вътрешният ъгъл е онзи, който се образува от линията на главата и този на черния дроб или на Сатурн. Този ъгъл предсказва дълъг живот, когато линиите му са ясни.
Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както
линията
на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл.
Ако вътрешният ъгъл е много остър, това означава нервозен темперамент, раздразнителност, зли настроения и злоба. Ако е тъп ъгълът, това означава непостоянство и тъпост на духа. Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на линията на живота и тази на дроба, или ако тази липсва, линията па Сатурн. Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце. Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо бездействие и сънливост.
към текста >>
Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на
линията
на живота и тази на дроба, или ако тази липсва,
линията
па Сатурн.
Вътрешният ъгъл е онзи, който се образува от линията на главата и този на черния дроб или на Сатурн. Този ъгъл предсказва дълъг живот, когато линиите му са ясни. Понеже е възможно да липсват, поне отчасти, както линията на черния дроб, така и тази на Сатурн, възможно е естествено да липсва и този ъгъл. Ако вътрешният ъгъл е много остър, това означава нервозен темперамент, раздразнителност, зли настроения и злоба. Ако е тъп ъгълът, това означава непостоянство и тъпост на духа.
Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на
линията
на живота и тази на дроба, или ако тази липсва,
линията
па Сатурн.
Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце. Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо бездействие и сънливост. 2.Малкият триъгълник Големият триъгълник се разделя от линията на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27). Понеже освен линията на Сатурн много често може да липсва и линията на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва. Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование.
към текста >>
2.Малкият триъгълник Големият триъгълник се разделя от
линията
на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27).
Ако вътрешният ъгъл е много остър, това означава нервозен темперамент, раздразнителност, зли настроения и злоба. Ако е тъп ъгълът, това означава непостоянство и тъпост на духа. Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на линията на живота и тази на дроба, или ако тази липсва, линията па Сатурн. Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце. Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо бездействие и сънливост.
2.Малкият триъгълник Големият триъгълник се разделя от
линията
на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27).
Понеже освен линията на Сатурн много често може да липсва и линията на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва. Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование. Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат дарба и способност за наука. Когато малкият триъгълник е лошо развит, това показва слаба интелигентност. 3. Четириъгълникът Както се вижда на фиг.
към текста >>
Понеже освен
линията
на Сатурн много често може да липсва и
линията
на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва.
Ако е тъп ъгълът, това означава непостоянство и тъпост на духа. Вътрешният ъгъл лежи на пресичането на линията на живота и тази на дроба, или ако тази липсва, линията па Сатурн. Ако долният ъгъл е изразен ясно, това означава здраве и добро сърце. Ако той е остър, това показва слабост, алчност, невежество, леност, общо бездействие и сънливост. 2.Малкият триъгълник Големият триъгълник се разделя от линията на Сатурн, където въобще има такава, на две части, и онова пространство, което се загражда от линиите на Сатурн, на Меркурий и на главата, се казва малък триъгълник (фиг. 27).
Понеже освен
линията
на Сатурн много често може да липсва и
линията
на Меркурий, от това трябва да се разбере, че и малкият триъгълник може да липсва.
Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование. Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат дарба и способност за наука. Когато малкият триъгълник е лошо развит, това показва слаба интелигентност. 3. Четириъгълникът Както се вижда на фиг. 28, тази фигура се загражда от линиите на главата и на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Меркурий.
към текста >>
Но, когато последната липсва, което твърде често се среща, тогава четириъгълникът се ограничава в равнината, която се загражда от
линията
на главата и тази на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Аполон (фиг. 29).
Когато тази фигура е ясно изразена, това е добро предзнаменование. Деца, които имат добре и ясно очертан малък триъгълник, имат дарба и способност за наука. Когато малкият триъгълник е лошо развит, това показва слаба интелигентност. 3. Четириъгълникът Както се вижда на фиг. 28, тази фигура се загражда от линиите на главата и на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Меркурий.
Но, когато последната липсва, което твърде често се среща, тогава четириъгълникът се ограничава в равнината, която се загражда от
линията
на главата и тази на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Аполон (фиг. 29).
Формата на четириъгълника, който носи и името „маса на ръката“, зависи от по-доброто или по-лошо положение на линиите, които образуват страните му. Една голяма правилна „маса“, която е широка към юпитерова хълм, предсказва добър и прям характер, почетна, здрава личност, проявяваща много привързаност. Където една или повече линии на четириъгълника са стеснени и поради това четириъгълникът изглежда стеснен и малък, там имаме един нерешителен, страхлив, нервозен човек, който проявява липса на самостоятелност, дребнав егоизъм и тесногръдство. Също така липсата на четириъгълника трябва да се счита за лош признак. То означава безбожие, безсърдечност и нещастие.
към текста >>
Хоризонталната по-дебела
линия
представлява екватора, издигащата се от ляво точка е изток (асцендентът), а спускащата се от дясно — запад (десцендентът).
В рисунката външните кръгове представляват еклиптиката с означените вътре 12 знака на животния кръг. Центъра на кръга се заема от земята, resp. от родения, за когото е теглен хороскопът. Лъчевите линии разделят на 12 къщи, които в кръга се представят еднакво големи, такива са обаче само при екватора. Местата, където лъчите засягат окръжността, се наричат върхове на къщите.
Хоризонталната по-дебела
линия
представлява екватора, издигащата се от ляво точка е изток (асцендентът), а спускащата се от дясно — запад (десцендентът).
Горната половина на кръга е за планетите, които при рождението се намират над хоризонта, долната половина за онези, които в този момент се намират под хоризонта. Перпендикулярната по-дебела линия, наречена меридиан, разделя хороскопа на източна и западна половина, които се срещат по-горе в зенита, най-високата точка на небето, която обикновено се нарича средна точка или medium coel; (М. С.) Той ни показва юг. Долу двете половини се срещат в надирната или ноговата точка (Nadir — нога), наричана често север (Imum Coeli или I. С.). Тези четири точки са четирите ъгли на хороскопа.
към текста >>
Перпендикулярната по-дебела
линия
, наречена меридиан, разделя хороскопа на източна и западна половина, които се срещат по-горе в зенита, най-високата точка на небето, която обикновено се нарича средна точка или medium coel; (М.
от родения, за когото е теглен хороскопът. Лъчевите линии разделят на 12 къщи, които в кръга се представят еднакво големи, такива са обаче само при екватора. Местата, където лъчите засягат окръжността, се наричат върхове на къщите. Хоризонталната по-дебела линия представлява екватора, издигащата се от ляво точка е изток (асцендентът), а спускащата се от дясно — запад (десцендентът). Горната половина на кръга е за планетите, които при рождението се намират над хоризонта, долната половина за онези, които в този момент се намират под хоризонта.
Перпендикулярната по-дебела
линия
, наречена меридиан, разделя хороскопа на източна и западна половина, които се срещат по-горе в зенита, най-високата точка на небето, която обикновено се нарича средна точка или medium coel; (М.
С.) Той ни показва юг. Долу двете половини се срещат в надирната или ноговата точка (Nadir — нога), наричана често север (Imum Coeli или I. С.). Тези четири точки са четирите ъгли на хороскопа. Те имат голямо значение. Хороскопът, разделен от екватора и меридиана на 4 сектора, може да се разглежда в свръзка с четирите годишни времена, а именно: 1. Пролет.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето, аз връщам ключовете от моята врата — и се отричам от всичките си
права
върху моето жилище.
Това, за което аз напразно мечтаех, и това, което достигнах, нека ме отмине. Дай ми само онова, което аз отхвърлих и презрях. 93. Аз получих отпуск. Пожелайте ми щастлив път, братя! Прощавам се с всички и заминавам.
Ето, аз връщам ключовете от моята врата — и се отричам от всичките си
права
върху моето жилище.
Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели!
към текста >>
Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга —
линия
без начало и без край).
Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира. Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки.
Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга —
линия
без начало и без край).
Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части. Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество. В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз.
към текста >>
У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към
правата
линия
, отколкото у жената.
Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето.
У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към
правата
линия
, отколкото у жената.
Външните линии на профилите на една сестра и един брат, които имат същият темперамент и еднакви очертания, ще ни пояснят казаното (фиг, 3). Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила. Освен това, тя е по тясна от страни и основната й и предна области са пропорционално по-малки.
към текста >>
Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната
линия
на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка.
Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност.
Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната
линия
на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка.
Представените (фиг. 4 и фиг. 5) глави недостатъчно показват френологическите различия, които се опитахме да посочим. Физиогномически различия Чисто физиогномическото развитие на двата пола се различава толкова, колкото и френологическите им особености. Женското чело е по-меко и обло, отколкото мъжкото; носът е по малко изпъкнал и, вместо да е леко изгърбен, както е обикновено у мъжа, той е или прав, или малко-много вглъбнат.
към текста >>
Горната устна у жената е обикновено вгъната и по-къса, отколкото у мъжа, у когото тя е често или
права
или леко изпъкнала.
4 и фиг. 5) глави недостатъчно показват френологическите различия, които се опитахме да посочим. Физиогномически различия Чисто физиогномическото развитие на двата пола се различава толкова, колкото и френологическите им особености. Женското чело е по-меко и обло, отколкото мъжкото; носът е по малко изпъкнал и, вместо да е леко изгърбен, както е обикновено у мъжа, той е или прав, или малко-много вглъбнат. Широчината или въобще размера на ноздрите у жената е по-голям, отколкото у мъжа.
Горната устна у жената е обикновено вгъната и по-къса, отколкото у мъжа, у когото тя е често или
права
или леко изпъкнала.
Долята устна у жената е по вече меко закръглена, отколкото у мъжа, и брадата по-малка, обла и деликатна, съответстваща на нейния по-малък мозък. (Фиг. 6. и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа. Брадата у мъжа и отсъствието й у жената съставлява едно забележително различие в кавказката раса. Помежду монголците, малайците и други раси, мъжът е толкова лишен от брада, колкото и жената.
към текста >>
Шлатер не изявяваше никакви
права
и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина.
Шлатер не изявяваше никакви
права
и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора.
към текста >>
Близко, съвсем близко, едва една
линия
над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен!
От далеко дочух, най-първо неопределено, сетне все по-ясно, равномерния, монотонен, тежък шум, който прави работещата парна машина. Страшната нощна тишина от минута на минута отстъпваше все повече пред още по-страшния, шеметен тътнеж на трясъка и ехтенето, на тропането и пръхтенето на локомотива, който се приближаваше с бясната бързина па американските влакове. Още хиляда крачки, още петстотин, всички страхотии на ада се струпаха върху ми, но нито една мускулна нишка не трепна у мене, аз лежах като вкаменен. Опитах се да извикам, сам не можах да чуя собствения си глас, как да го чуят хората от влака? Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата.
Близко, съвсем близко, едва една
линия
над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен!
Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че
линията
, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна.
При оценката на един характер, ученикът трябва да вземе пред вид всичките тези условия, като на всяко едно отдаде тежестта, която му се следва. Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16.
Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че
линията
, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна.
Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг. 17 получавал е характера на една антична глава. Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност. Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр.
към текста >>
Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая
линия
е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг.
Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16. Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна.
Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая
линия
е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг.
17 получавал е характера на една антична глава. Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност. Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр. до шестдесет градуса, получава се лицето на орангутан и т. н.
към текста >>
Ако, от друга страна, е поставял тая
линия
наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност.
14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16. Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна. Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг. 17 получавал е характера на една антична глава.
Ако, от друга страна, е поставял тая
линия
наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност.
Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр. до шестдесет градуса, получава се лицето на орангутан и т. н. до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса.
към текста >>
Ако, напр., споменатата
линия
образува ъгъл от седемдесет градуса с
линията
, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър.
Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16. Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна. Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг. 17 получавал е характера на една антична глава. Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност.
Ако, напр., споменатата
линия
образува ъгъл от седемдесет градуса с
линията
, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър.
А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр. до шестдесет градуса, получава се лицето на орангутан и т. н. до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса. Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер.
към текста >>
Наклонението назад на лицевата
линия
(вж. фиг.
до шестдесет градуса, получава се лицето на орангутан и т. н. до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса. Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер. Но взет в свръзка с други указания, той за пазва значението си.
Наклонението назад на лицевата
линия
(вж. фиг.
18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока. Чрез наклонението на линията напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен. Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг.
към текста >>
Чрез наклонението на
линията
напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен.
Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер. Но взет в свръзка с други указания, той за пазва значението си. Наклонението назад на лицевата линия (вж. фиг. 18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока.
Чрез наклонението на
линията
напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен.
Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг. 19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно. Превел от английски: В. Каназирев Б. М.
към текста >>
Разделовежд —
права
мисъл.
Късочърточел — търпелив човек. Дългочърточел — разумен човек. безчърточел — равнодушна кръв. * 6 — Шиловежд — несговорлив човек. Гъстовежд — мнителник, Красновежд — възвишен ум.
Разделовежд —
права
мисъл.
Дълговежд — мил човек. * 7. — Едноок — дърз човек. * 8. — Лекохлътнали очи — горделивен.
към текста >>
Така описаните линии се продължават с една
линия
, за да се види: 1) дали пръстите са остри; в такъв случай, продължените линии ще се пресекат в една известна височина; 2) дали са квадратни; в такъв случай, тия линии няма да се пресекат, т. е.
Квадратни пръсти, чиито външни фаланги в основата и на върха си са еднакви широки, така че получават формата на квадрат (фиг. 34). 3. Лопатовидни пръсти, чиито върхове са. по-широки от основата и придобиват формата на лопати или обърнат конус (фиг. 35). За да установим формата на един или няколко пръсти, постъпваме по следния начин: Поставяме ръката върху един голям лист бяла хартия, който да обхваща цялата ръка и с един добре подострен молив описваме точно контурите на всеки пръст върху листа.
Така описаните линии се продължават с една
линия
, за да се види: 1) дали пръстите са остри; в такъв случай, продължените линии ще се пресекат в една известна височина; 2) дали са квадратни; в такъв случай, тия линии няма да се пресекат, т. е.
те ще бъдат успоредни, и 3) дали са лопатовидни; в такъв случай, линиите ще се раздалечат. Естествено, на една и съща ръка пръстите могат да бъдат едни лопатовидни, други остри и трети квадратни; но на всяка от тия три форми съответстват напълно определени качества на духа и на характера. Тия последните биват повлиявани от това, дали пръстите са гладки или възлести. Затова практичната хирогномия трябва да се занимава не само с формата на върховете на пръстите, но едновременно и с техните възли. От това следва, че собствено трябва да се различават 9 типа пръсти, защото всеки от трите основни типа (остър, квадратен и лопатовиден) се разпада от своя страна на една гладка, възлеста и смесена разновидност.
към текста >>
Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична
линия
на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя.
Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг.
Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична
линия
на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя.
Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл. Много се е спорило за точното значение на името „Паралелзус:“ и как е било усвоено най-напред. Ясно се вижда, обаче,че фон Хоенхайм сам е усвоил това име, а не беше, както някои подържаха, дадено от почитателите му.2) Практикувало се е в онова време да се пишат книги под някое латинско пот de plume, и често се приспособявало на латински самото име на писателя.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви
права
.
Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост.
Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви
права
.
Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света?
към текста >>
“ Но еднаквите
права
не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай.
Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство!
“ Но еднаквите
права
не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай.
Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“.
към текста >>
Никакво даване на еднакви
права
няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи.
Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай.
Никакво даване на еднакви
права
няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи.
Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света.
към текста >>
По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли
правата
на душата си!
Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо.
По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли
правата
на душата си!
Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли.
към текста >>
Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската
линия
на трайни успехи.
Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр.
Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската
линия
на трайни успехи.
За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята
права
мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите.
Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата земя е покрита само с гробища, времето е затрило ред от народ, има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества, в замяна, градят други градове, които, ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички ония стари народи, които не са разбрали още този велик божествен закон.
А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята
права
мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите.
А първата формула е, че всички хора трябва да чувствуват, че са близки едни на други и че те са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава. Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки.
към текста >>
Да, тя беше
права
: именно тази неизразима сила, невидима, но реална, тая мощна вълна на живота, която иде неизвестно от къде, липсваше в тоя нормален организъм.
аз зная, какво искате да откриете .. . Но мене нищо не. ме боли. Липсва ми само живот! Живот!
Да, тя беше
права
: именно тази неизразима сила, невидима, но реална, тая мощна вълна на живота, която иде неизвестно от къде, липсваше в тоя нормален организъм.
Тя ми обясни, че когато била малка, чувства ла се много бодра; но после, след всека година, силата й все повече отслабвала, резервите са изчерпвали и никакъв приток на нови сили не идвал. — Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко. Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед. Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание?
към текста >>
Да, аз разбрах вече, че тя е била
права
: той я ненавиждаше, това нищожество не можеше да понесе нейното тихо и кротко превъзходство.
О, тогава ще се нарадвам . . . тогава тя ще разбере, че не съм бил толкова глупав, както тя си въобразяваше! Но той бе луд! Говореше, без да се спре.
Да, аз разбрах вече, че тя е била
права
: той я ненавиждаше, това нищожество не можеше да понесе нейното тихо и кротко превъзходство.
Това бе невероятна болест на злобното нищожество пред лицето на таланта и ума. Тоя болен зъл човек ми изглеждаше като чудовище. Но все пак той обожаваше дъщеря си. — Слушайте, казах му аз, като го хванах за рамото и допрях лицето си до неговото — дъщеря ви не може да бъде спасена без майка й!! — Но ако аз искам да живее тя — закрещя той — то е, само за да я счита майка й мъртва!!
към текста >>
Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици
линията
между майката и дъщерята.
Тогава видях госпожа Ламберт, как се простре на креслото, на което всякога седеше Мария; то бе на два метра разстояние от кревата. Лампата изпукаше синкава светлина; предметите едва се забелязваха. Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава. Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка. Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си.
Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици
линията
между майката и дъщерята.
След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната. В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя. В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици . . .
към текста >>
Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по
линията
, напръскана с етер, към кревата на болната.
Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава. Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка. Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й.
Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по
линията
, напръскана с етер, към кревата на болната.
В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя. В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици . . . След туй, всичко се успокои, и само тая въздушна струя, която напомняше един силен слънчев лъч, носеше в себе си една гъста маса атоми към болната, също както при акта на пречистването на кръвта. Аз станах и опитах пулса на Мария.
към текста >>
линия
на хелия.
Най-после, в 1903 година Рамзи и Соди направили първия свой опит, с който доказали несъмнената трансформация на елементите. Този опит бил произведен с помощта на един газ, извлечен от разтвора на бромистия радий, приготвен три месеци по рано. Този газ се пречиствал от кислорода и водорода с разтопена мед и разтопен меден окис, както постоянно се прави, а водните пари се поглъщали от фосфорния анхидрит. Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ. Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3.
линия
на хелия.
Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П. Кюри, Дюар, Химщедт, Майер, Дебиерн и др. и все със същия успех. И тъй, основното вещество е бил радия, който отделял от себе си една еманация, а последната отделяла хелия. И действително, атомното тегло на радия е 226, на еманацията — 222 и на хелия — 4, което напълно се съгласува: 226=222 44.
към текста >>
Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от
линията
на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия.
Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение. Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество. Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела. Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“.
Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от
линията
на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия.
Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото. Но проф. Риги казва, че ако бъдат намерени признаци на радиоактивност в оловото, то ще може да се заключи, че веригата на атомните превръщания на радия се завършва със среброто. Следователно, съвременната наука ни довежда вече към предположението за превръщането на оловото (един неблагороден метал) в сребро (един благороден метал). Това ли не е алхимия?
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Може-би искате да кажете, че цветето ще повехне, когато слънцето встъпи в своите неограничени
права
?
Като е така, продължи тя, представям си тяхната радост, когато те получат букета. Наберете им, моля Ви, много, много, колкото искате, можете да наберете, докато е рано. — Докато е рано! Защо трябва да се бърза? Нима късно не може да се бере?
Може-би искате да кажете, че цветето ще повехне, когато слънцето встъпи в своите неограничени
права
?
Но аз няма да го оставя без грижа. Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си.
към текста >>
Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна
линия
между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух?
Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В.
Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна
линия
между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух?
О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява. Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В. Субстанцията на етерното тяло еднаква ли е във всички сфери (глобуси)? О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна.
към текста >>
О. Такава демаркационна
линия
не съществува.
Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух?
О. Такава демаркационна
линия
не съществува.
Разликата между тях постепенно се намалява. Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В. Субстанцията на етерното тяло еднаква ли е във всички сфери (глобуси)? О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна. При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя свят.
към текста >>
От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя
права
или косвена.
Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане.
От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя
права
или косвена.
Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили
правата
вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр.
Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н. Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма.
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили
правата
вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр.
и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв.
към текста >>
Първите искаха безконтролно властници в
управата
на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни.
Това те постигнаха в 1858 г. гърците, а в 1871 г. българите. * * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично). Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др.
Първите искаха безконтролно властници в
управата
на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни.
Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт.
към текста >>
Миряните се изгониха из висшата
управа
на църквата, епархията, духовната околия.
Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война). Духовните властници търсеха случай да се отърват от еретическия Устав. Такъв случай им се удаде в 1881 г. Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух.
Миряните се изгониха из висшата
управа
на църквата, епархията, духовната околия.
Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г.
към текста >>
„нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в
управата
на църквата.
Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г.
„нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в
управата
на църквата.
Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух. В 1894 г., веднага след падането на стамболовия режим, синодалните владици вдигнаха глава и първата им работа бе да измениха Екзарх. Устав и да го „приспособят“ към нуждите на новото време. Екзарх. Устав се тъй „приспособи“, че от него се изхвърли всичко демократично, що случайно бе останало, не съгледано в 1881 г.
към текста >>
Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети
права
и дава нови.
Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи.
Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети
права
и дава нови.
Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се правата на епископите“ и пр. Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г. Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на политика... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани. Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици.
към текста >>
Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се
правата
на епископите“ и пр.
Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи. Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети права и дава нови.
Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се
правата
на епископите“ и пр.
Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г. Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на политика... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани. Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици. Партизаните — консерватори подкрепят владиците, които казват, че са жертва на правителствено насилие.
към текста >>
Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната
линия
на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета.
Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето. В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно съотношенията между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“. Природата е възхитителна в своята простота! Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка.
Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната
линия
на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета.
Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица! Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!... * * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване.
към текста >>
Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че
линията
на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил.
Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава.
Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че
линията
на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил.
Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите).
към текста >>
Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на
линията
на носа.
Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина.
Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на
линията
на носа.
Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското?
към текста >>
Нема определено разграничение, няма една точна разделителна
линия
.
Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското?
Нема определено разграничение, няма една точна разделителна
линия
.
Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило!
към текста >>
В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна
линия
не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането.
Избраният ред не е абсолютен: той е сбор от правила, извлечен от опита, той е един вид условност или, строго казано, всичко онова, което установява един метод. Всеки може да си има свой метод. Ето един такъв, който ни се вижда най-добър и за това ние го следваме: Първото нещо, което трябва да се направи, за да се формира едно физиогномично съждение, е да се хвърли един бърз поглед изобщо върху частта, която искате да разгледате. В своя пръв поглед, не трябва да имате никакъв предумисъл, нищо изучено, нищо, основано върху едно правило или един принцип. Този пръв обсег трябва да достави на наблюдателя абсолютно само едно интимно впечатление, смесено може- би, и това малко важи, но дълбоко, понеже то се схваща интуитивно един вид от душата.
В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна
линия
не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането.
Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“. Това първо схващане е често онова,, което води към истината. То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на интуитивната фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения. Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност. Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и интуитивната прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В същност, двете линии — майки, които съставляват човешкия профил, са
линията
на челото и
линията
на носа.
Целият тежък арсенал на художника, състоящ се от платно, палитра, четки и бои, ще бъде тогава излишен и художествената картина ще се сътворява в неколко минути на въодушевено съсредоточаване. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА V. Общи принципи За да се изучи носа изобщо и неговите главни линии, трябва да се разгледа в лице и в профил . Но най- добре се изучва в профил.
В същност, двете линии — майки, които съставляват човешкия профил, са
линията
на челото и
линията
на носа.
Те са двете линии, които допринасят за определяне на личния ъгъл. От всичките земни същества човекът е онова, което има най-голям череп при най-малко лице. Животните се отдалеча- ват от тия размери според това, до колко са по-тъпоумни и по-свирепи. Личният ъгъл на животните не надминава 41° или 42°. Само кучето достига тази най-голяма цифра.
към текста >>
Колкото повече една
линия
се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една
линия
е по-
права
, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота.
Колкото повече една
линия
се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една
линия
е по-
права
, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек. След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите.
към текста >>
Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху
линията
на профила.
Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс? За да се установи едно правилно съждение по тоя въпрос, трябва да се придържаме към следното правило: за да има хармония в едно лице, трябва разстоянието от горния край на челото до веждите и онова от долния край на носа до края на костта на брадата да бъдат равни помежду си, а така също да бъдат равни и с разстоянието от веждите до долния край на носа.
Равновесието зависи от съвършеното равенство на тия три части, измерени с гъвкава линейка, която може да се постави върху
линията
на профила.
Глупавината или лудостта пораждат всякога несъразмерности в тия отношения. Късите или дългите носове са ония, които надминават в по-малко или в повече това симетрично разположение на трите части. Прилика между носа и палеца В първите глави на тази статия ние изтъкнахме, че съществуват близки отношения между носа и палеца. Те са наистина поразителни. Докачливостта, буйността на характера, лицемерието, лошавината и озлоблението, и всичко друго, което е най-лошо, по природа, се представлява от един палец изкривен или закръглен във форма на билярдна топка еднакво, както и от един неправилен нос, обезобразен и дебел на края.
към текста >>
Носът от гледище на прегъването главната му
линия
: чип нос — Прави носове — Превити носове.
Самохвалецът и горделивият човек вири носа си и показва палците си. Нали казват: „оставя се да го водят за носа“ за оногова, който се отказва от волята си и оставя да го водят? Не обуздават ли биволите, биковете и конете като стягат носовете им? Същият смисъл има и турянето белезници (брънки) на затворниците, хващането от магнетизатора субекта за палците му, за да съкруши силата на съпротивата му и да унищожи волята му. Носът и палецът са представителите на разумната воля, на логиката и решението.
Носът от гледище на прегъването главната му
линия
: чип нос — Прави носове — Превити носове.
След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя. Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава. Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен. Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността.
към текста >>
След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му
линия
, която го определя.
Нали казват: „оставя се да го водят за носа“ за оногова, който се отказва от волята си и оставя да го водят? Не обуздават ли биволите, биковете и конете като стягат носовете им? Същият смисъл има и турянето белезници (брънки) на затворниците, хващането от магнетизатора субекта за палците му, за да съкруши силата на съпротивата му и да унищожи волята му. Носът и палецът са представителите на разумната воля, на логиката и решението. Носът от гледище на прегъването главната му линия: чип нос — Прави носове — Превити носове.
След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му
линия
, която го определя.
Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава. Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен. Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността. Нос, чиято главна линия се отдалечава от правата линия и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение.
към текста >>
Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че
правата
линия
трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка
линия
, която се отклонява от тая
права
, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава.
Същият смисъл има и турянето белезници (брънки) на затворниците, хващането от магнетизатора субекта за палците му, за да съкруши силата на съпротивата му и да унищожи волята му. Носът и палецът са представителите на разумната воля, на логиката и решението. Носът от гледище на прегъването главната му линия: чип нос — Прави носове — Превити носове. След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя. Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички.
Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че
правата
линия
трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка
линия
, която се отклонява от тая
права
, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава.
Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен. Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността. Нос, чиято главна линия се отдалечава от правата линия и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение. Колкото повече се усилва тая вглъбнатина, толкова с по-голяма сигурност може да се констатира, че постоянството, твърдостта, духът на правдата, разсъдливостта и интелигентността се заличават и угасват до последната крайност — израждането към идиотизъм. Нос, чиято главна линия се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум.
към текста >>
Така нос, на който главната и определителна
линия
е
права
, е уравновесен.
Носът и палецът са представителите на разумната воля, на логиката и решението. Носът от гледище на прегъването главната му линия: чип нос — Прави носове — Превити носове. След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя. Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава.
Така нос, на който главната и определителна
линия
е
права
, е уравновесен.
Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността. Нос, чиято главна линия се отдалечава от правата линия и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение. Колкото повече се усилва тая вглъбнатина, толкова с по-голяма сигурност може да се констатира, че постоянството, твърдостта, духът на правдата, разсъдливостта и интелигентността се заличават и угасват до последната крайност — израждането към идиотизъм. Нос, чиято главна линия се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум. Колкото повече тая превита форма се усилва, толкова повече фанатизмът и екзалтацията се увеличават до крайния предел — лудостта.
към текста >>
Нос, чиято главна
линия
се отдалечава от
правата
линия
и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение.
След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя. Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава. Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен. Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността.
Нос, чиято главна
линия
се отдалечава от
правата
линия
и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение.
Колкото повече се усилва тая вглъбнатина, толкова с по-голяма сигурност може да се констатира, че постоянството, твърдостта, духът на правдата, разсъдливостта и интелигентността се заличават и угасват до последната крайност — израждането към идиотизъм. Нос, чиято главна линия се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум. Колкото повече тая превита форма се усилва, толкова повече фанатизмът и екзалтацията се увеличават до крайния предел — лудостта. Именно върху тези две противоположни линии, които очертават истинския човешки нос, се намират най- бележитите характерности на животинството; отдолу, към прекалените вглъбнатини: зурлите, муцуните и мордите; отгоре и към изпъкналостите: човките и хоботите. Носът от гледище на сложението и естеството му: твърди и меки носове- — Червени и бледни носове Разгледан от гледище на естеството, му, носът може да бъде от меко и шупливо месо.
към текста >>
Нос, чиято главна
линия
се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум.
Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава. Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен. Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е спокойствието и интелигентността. Нос, чиято главна линия се отдалечава от правата линия и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение. Колкото повече се усилва тая вглъбнатина, толкова с по-голяма сигурност може да се констатира, че постоянството, твърдостта, духът на правдата, разсъдливостта и интелигентността се заличават и угасват до последната крайност — израждането към идиотизъм.
Нос, чиято главна
линия
се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум.
Колкото повече тая превита форма се усилва, толкова повече фанатизмът и екзалтацията се увеличават до крайния предел — лудостта. Именно върху тези две противоположни линии, които очертават истинския човешки нос, се намират най- бележитите характерности на животинството; отдолу, към прекалените вглъбнатини: зурлите, муцуните и мордите; отгоре и към изпъкналостите: човките и хоботите. Носът от гледище на сложението и естеството му: твърди и меки носове- — Червени и бледни носове Разгледан от гледище на естеството, му, носът може да бъде от меко и шупливо месо. В тоя случай се посочва на лимфатичен темперамент, на духовна вялост и на преживеща и тежка природа. Нос от гъвкаво и деликатно месо показва разсъдливост, духовност и бързо, лесно схващане.
към текста >>
Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по
права
линия
.
Как е попаднал Айнщайн на своето откритие ? Класическата Нютонова механика ни учи, че е невъзможно да се измерва „абсолютната скорост“ на земята в движението й в вселената чрез некой механически експеримент, извършен върху самата земя. Ние можем да мерим само релативно скоростта й спрямо слънцето, спрямо някоя неподвижна звезда и пр. Или обратно и по-абстрактно изразено: механическите явления са независими от обстоятелството, с каква абсолютна скорост се движи системата, върху която те се извършват, до като скоростта е постоянна, сиреч докато движението не се ускорява. Това се нарича класически принцип на релативността (К R Р).
Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по
права
линия
.
Прозорците на кабините са с спуснати завеси. Ние се чувстваше тъй, като че лодката почива върху земята. Спускаме един камък, той г.ада перпендикулярно. Правим друг механически експеримент; спускаме едно махало да се люлее или нещо подобно. Всичко става точно така, като че лодката си стои на земята.
към текста >>
Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и
линията
,
линията
и точката).
2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си. 4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията.
Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и
линията
,
линията
и точката).
Четвъртото измерение, както и измерението - I трябва да отговарят, логично, на вездесъщността. Проблемът за времето и пространството, обаче, е много обширен и не може да се изчерпи само в една статия. Ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис редица статии по тоя въпрос, като се ползваме от най-новите открития на проф. Айнщайн, Фламарион и др., както и от съчиненията на Толедо, Гебирол и др. 5. В Luce е Ombra г.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от
линията
и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека.
Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от
линията
и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем.
към текста >>
Не се безпокой, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз
права
и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай.
Не запали ли свещта си в твойте ясли? Не приготви ли за вечерната служба кошницата си със твойте дарове?... ……………………………………………………… Чуваш ли добре, добре, невесто млада? Твоят посетител веч е тук и чака — работата си ти вече остави!... ……………………………………………………… Той зове, каквато си, не се нагиздвай.
Не се безпокой, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз
права
и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай.
________________________________________ 1) Из Растежът на луната. 2) Из Градинаря на любовта. 3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“.
към текста >>
е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане
права
и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка.
След това във веригата се заловили в средата двете дъщери на Райхенбаха, Хермина и Отона. Пламъците на двете крайни ръце станали още по-дълги. Същите опити били повторени от Райхенбаха и друг път. Горепоменатияг опит се състоял в нареждане на верига чрез приближаване на разноименни полюси. Сега той направил обратен опит, т.
е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане
права
и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка.
Зад нея застанали дърводелецът Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо. Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце.
към текста >>
В същност пасата е
права
или обратна, според посоката на нерва.
В последния случай има по- силна светлина. Пасите отгоре надолу приспиват, а противоположните събуждат. Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност.
В същност пасата е
права
или обратна, според посоката на нерва.
Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо.
към текста >>
Така, ъгълът: 30° е характерен за правилният 12-ъгълник 45° е характерен за правилният 8-ъгълник 60° е характерен за правилният 3-ъгълник 90° е характерен за правилният 4-ъгълник 120° е характерен за правилният 6-ъгьлник 135° е характерен за правилният 10-ъгълник А и отговарят на
правата
линия
.
Мнозина астролози приемат и следните ъгли: квинтил = 72° хармонично биквинт. = 140° хармонично Ала обикновено тези много слаби аспекти не се вземат под внимание. Образуване на аспектите. Ако се взрем по-отблизо в тези ъгли, ще намерим, че те всички са ъгли от правилни вписани многоъгълници. Ъгълът се образува или от страните по периферията или от лъчите, излизащи от, средоточието към ъгъла.
Така, ъгълът: 30° е характерен за правилният 12-ъгълник 45° е характерен за правилният 8-ъгълник 60° е характерен за правилният 3-ъгълник 90° е характерен за правилният 4-ъгълник 120° е характерен за правилният 6-ъгьлник 135° е характерен за правилният 10-ъгълник А и отговарят на
правата
линия
.
Общопризнато е, че природата действа по математически линии. Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат.
към текста >>
— Беше на добруджанския фронт, през средата на месец октомври 1916 г„ няколко дни преди атаката на Кобадинската укрепена
линия
.
Същевременно се разболя и баща ми, който се помина все по това време. Съобщава: Ив. Дойнов — София. Предупредителен сън. Спомням си много ясно.
— Беше на добруджанския фронт, през средата на месец октомври 1916 г„ няколко дни преди атаката на Кобадинската укрепена
линия
.
След уморителната нощна работа по укрепването на позицията, бях се за- върнал заедно с другарите ми от ротата, подпоручиците К. и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По този начин Тао учи, че
правата
са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия.
Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание.
По този начин Тао учи, че
правата
са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия.
Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното.
към текста >>
Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по
права
съдба съдете“.
Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото. Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим. Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате.
Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по
права
съдба съдете“.
(Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си.
към текста >>
Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една
линия
, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая
линия
ще има яйцевидна форма.
Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек.
Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една
линия
, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая
линия
ще има яйцевидна форма.
Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи.
към текста >>
Ако можете да теглите една
линия
около вътрешния човек, т. е.
Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти.
Ако можете да теглите една
линия
около вътрешния човек, т. е.
умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо.
към текста >>
Зеленото ще бъде
линията
на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната
линия
на аурата.
Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло.
Зеленото ще бъде
линията
на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната
линия
на аурата.
Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
към текста >>
Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма
линия
между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл.
Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма
линия
между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр.
към текста >>
Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата
линия
и 3)
правата
линия
.
Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III. За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство. Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него. Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси.
Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата
линия
и 3)
правата
линия
.
трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му. Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки. Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир. това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула.
към текста >>
Хвърленият камък описва една крива
линия
(траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса.
Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки. Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир. това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга.
Хвърленият камък описва една крива
линия
(траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса.
ГЛАВА IV. Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници.
към текста >>
Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата
линия
на кръга и това е твърде важно.
това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга. Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса. ГЛАВА IV.
Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата
линия
на кръга и това е твърде важно.
В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството.
към текста >>
Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна
линия
, които имат за граници двете крайни гари.
ГЛАВА IV. Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници.
Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна
линия
, които имат за граници двете крайни гари.
Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга.
към текста >>
--------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една
права
линия
, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана.
--------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една
права
линия
, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията. Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността.
към текста >>
Тази
линия
винаги предава чувствени стремежи, и нейното значение се увеличава още повече, когато и венериният хълм, който е дебелината под палеца на дланта, е много развит и набразден с многочислени дебели напречни резки; от най-лошо значение е, обаче, когато венериният пръстен е двоен — тогава това издава наклонност към най-неестествен разврат, а ако има още и признаците на „сластолюбивата ръка“, показва стремлението за непременно задоволяване на тези желания.
При такива деца има пак да се борим с трудности, защото те толкова много и твърде често се предават в учебните си занятия и се задълбочават в книгите, че пропускат по тази причина телесното си развитие; тогава трябва пак с строгост да обърнем внимание, да се спазва целесъобразно разпределение на времето, като се променят съответно телесните движения и учението, тъй че децата в свободните си часове да се занимават не с забавителни книжки, но по възможност с движение на чист въздух или с гимнастически игри в добре проветрени стаи. Като безпогрешен знак за бързина и буйност се взема движенето на ръцете при ходенето, тъй също и честото отваряне и кръстосване на ръцете показва именно същото. Когато е твърде мека дланта на ръцете, тогава имаме духовна или телесна леност, едно лошо качество, от което, явно е. произлиза порочността. Признаци на силна чувственост са множеството линии на дланта, от които най-важната е тъй наречената „венерино - пръстенче“, което свързва като полукръг корените на средния и безименият пръст.
Тази
линия
винаги предава чувствени стремежи, и нейното значение се увеличава още повече, когато и венериният хълм, който е дебелината под палеца на дланта, е много развит и набразден с многочислени дебели напречни резки; от най-лошо значение е, обаче, когато венериният пръстен е двоен — тогава това издава наклонност към най-неестествен разврат, а ако има още и признаците на „сластолюбивата ръка“, показва стремлението за непременно задоволяване на тези желания.
Често се случва, че срещуположният хълм на венериния, значи лунният хълм, който лежи под малкия пръстен, намиращ се по ръчния ръб, да е слабо развит и покрит с множество бръчки. Това е признак на нервозност и, в съгласие с другите поменати белези, показва нервозна чувственост. Значи, ако се намират такива белези на една детска ръка, или пък само някои от тях, то може да се заключи със сигурност, че тук има наклонност към чувственост и за да се намалят навреме лошите последици, трябва родителите или възпитателите на въпросното дете да внимават преди всичко да бъде запазено малкото от влиянията на лошо общество, защото това може да бъде условие за пробуждането на поменатите лоши качества, които биха се развили в големи размери. По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост.
към текста >>
Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената
линия
на главата.
Защото деца, които имат вродена наклонност към поменатия недостатък, притежават ръце, чиито пръстенца, почти дебели в третата става, са доста къси и стоят винаги на една подута дебела, тлъста и червеникава ръка. По-нататък не трябва да се изпуска още и това, че дланта на такава ръка е винаги по-дълга, отколкото дължината на пръстите — едно свойство, което свидетелства не само за тенденция към материалното — но и към чувственото. Същевременно и палецът е твърде къс, което, както вече знаем, е един непогрешим белег на безгрижност и преданост към всички материални и страстни желания. Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична. Лакомството се среща у децата много по-често, отколкото взискателността в наслаждението.
Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената
линия
на главата.
Взискателното дете има именно тънка и дълга главна линия, когато пък лакомото дете има на ръката си тази линия дебела и къса. Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето. Така може подбуждането да се ограничи. Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието.
към текста >>
Взискателното дете има именно тънка и дълга главна
линия
, когато пък лакомото дете има на ръката си тази
линия
дебела и къса.
По-нататък не трябва да се изпуска още и това, че дланта на такава ръка е винаги по-дълга, отколкото дължината на пръстите — едно свойство, което свидетелства не само за тенденция към материалното — но и към чувственото. Същевременно и палецът е твърде къс, което, както вече знаем, е един непогрешим белег на безгрижност и преданост към всички материални и страстни желания. Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична. Лакомството се среща у децата много по-често, отколкото взискателността в наслаждението. Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената линия на главата.
Взискателното дете има именно тънка и дълга главна
линия
, когато пък лакомото дете има на ръката си тази
линия
дебела и къса.
Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето. Така може подбуждането да се ограничи. Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието. Най-после не трябва да се допуска, да навиква детето на много ядене, защото това е често причината, която води към лакомството.
към текста >>
Също и главната
линия
на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен.
Тъкмо това е едно качество, което е твърде изгодно на детето, защото онова дете в къщи е един роден лош комунист, комуто действително липсва схващането за мое и твое. То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии.
Също и главната
линия
на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен.
Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии. Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети.
към текста >>
Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела
линия
, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии.
То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии. Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен.
Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела
линия
, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии.
Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва).
към текста >>
Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна
линия
на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания!
За да съществува равновесие и хармония, трябва да има еднаква пропорция между тия три части. Характерности на горната част или корена на носа В горната част на носа, в онова място, където носът току-що се слива с челото, са отпечатани отраженията на духовния и нравствения живот на човешкото същество. Там се намират записани: справедливостта на действията, волята, самообладанието, моралната енергия. Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и възвишени сфери, вдъхновението, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта. Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца.
Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна
линия
на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания!
Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек.
към текста >>
Когато изпъкването на
линията
на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие.
Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек. Това разположение съответства на първата дълга и силна фаланга (става) на палеца. Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си.
Когато изпъкването на
линията
на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие.
Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост. Когато тази част е съединена, това е просветено, разумно и законно властване. Ако коренът на носа, вместо да образува релеф, е заличен и вдаден, това изобразява добродушен характер, безсилен за съпротивление; а ако ли пък тази вдаденост (вглъбнатост) се усилва, това е нищожество, немощ, обезсърчение. Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност. А когато тя е разровена и набраздена с бръчки, които се прекръстосват едни в други, това е смешение на идеите, свадлив и изменлив характер.
към текста >>
Линията
на гърба на носа трябва да бъде по-скоро
права
, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум.
Тая част се състои от острото на носа и неговите крила, като образува от цвете страни преградите (ноздрите), които, като се наклоняват незабелязано, съединяват носа с лицето. Тая част на носа съответства на втората става на палеца. Когато тя е дълга и силна, без да бъде плътна, това сочи на една силна и могъща логика, на едно здраво и право съждение, на голяма ясност в гледището; той изобразява сериозен характер, способен за съобразяване и абстрахиране. Ако, напротив, гърбът на носа е слаб и тесен, къс и малък в релеф, това е знак на слаба логика и разум, на липса на здрав смисъл и на един фалшив ум. Това разположение съответства неизменно на втората става на палеца, суха, стегната и къса.
Линията
на гърба на носа трябва да бъде по-скоро
права
, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум.
Ако тая линия е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност. Този нос е на мечтателите, поетите, фантазистите и критиците. Когато линията на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата. Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи. Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение.
към текста >>
Ако тая
линия
е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност.
Тая част на носа съответства на втората става на палеца. Когато тя е дълга и силна, без да бъде плътна, това сочи на една силна и могъща логика, на едно здраво и право съждение, на голяма ясност в гледището; той изобразява сериозен характер, способен за съобразяване и абстрахиране. Ако, напротив, гърбът на носа е слаб и тесен, къс и малък в релеф, това е знак на слаба логика и разум, на липса на здрав смисъл и на един фалшив ум. Това разположение съответства неизменно на втората става на палеца, суха, стегната и къса. Линията на гърба на носа трябва да бъде по-скоро права, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум.
Ако тая
линия
е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност.
Този нос е на мечтателите, поетите, фантазистите и критиците. Когато линията на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата. Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи. Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение. Издълбаните носове са безгрижни.
към текста >>
Когато
линията
на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата.
Ако, напротив, гърбът на носа е слаб и тесен, къс и малък в релеф, това е знак на слаба логика и разум, на липса на здрав смисъл и на един фалшив ум. Това разположение съответства неизменно на втората става на палеца, суха, стегната и къса. Линията на гърба на носа трябва да бъде по-скоро права, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум. Ако тая линия е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност. Този нос е на мечтателите, поетите, фантазистите и критиците.
Когато
линията
на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата.
Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи. Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение. Издълбаните носове са безгрижни. Те са почти общи и с лоши наклонности. Всеки широк гръб, каквато и да е формата му, казва Лафатер, всякога представлява възвишени качества на ума, Характерности на долната част на носа Тук ние влизаме напълно в областта на живота на усещанията и чувствата.
към текста >>
Там се поставя едно двойно огледало в форма на v, което хвърля лъчите към един наблюдател, който гледа перпендикулярно към
линията
х1 и х2.
Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно? Разрешението на този предварителен въпрос ни дава принципа С. Ако двата сигнала блеснат едновременно, тогава и излизащите от тях светлинни лъчи трябва също така едновременно да се срещнат по средата между х1, и х2.
Там се поставя едно двойно огледало в форма на v, което хвърля лъчите към един наблюдател, който гледа перпендикулярно към
линията
х1 и х2.
Той ще съзре блясканията на двата сигнала едновременно и от това ще заключи, че те са произведени едновременно, а следователно, и че двата часовника са синхронични. Дали часовниците ще останат синхронични, т. е. дали ще запазят същия ход, той ще познае по това, че при повторните опити вижда всякога двата светлинни сигнала да проблясват едновременно. С това ние намерихме търсения строго научен метод за регулиране на часовници, или, другояче казано: ние дефинирахме понятието за едновременност на земята. И действително, ако говорим за едновременност на различни места по земята, трябва да знаем най-първо, какво се разбира под това понятие.
към текста >>
Нека се движи в посока към х2 със скорост q спрямо земята и успоредно на
линията
x1 х2.
дали ще запазят същия ход, той ще познае по това, че при повторните опити вижда всякога двата светлинни сигнала да проблясват едновременно. С това ние намерихме търсения строго научен метод за регулиране на часовници, или, другояче казано: ние дефинирахме понятието за едновременност на земята. И действително, ако говорим за едновременност на различни места по земята, трябва да знаем най-първо, какво се разбира под това понятие. След като със задоволство разрешихме тази задача, нека преминем към следния въпрос. Нека си представим въздушния кораб, снабден със също такова огледало на средата между два часовника x1 и х2.
Нека се движи в посока към х2 със скорост q спрямо земята и успоредно на
линията
x1 х2.
Във времето t0, измерено с земните часовници, нека х'1, огледалото на въздушния кораб, и х'2 се намират тъкмо над х1, земното огледало, и х2. Един наблюдател от въздушния кораб може в такъв случай да каже, че при възпламеняването им двата светлинни сигнала са се намирали тъкмо под неговите часовници, тъй както и земния наблюдател ще твърди, че са се намирали тъкмо над двата земни часовника. Дали, обаче, наблюдателят от въздушния кораб ще може да означи тия две възпламенявания и като едновременни? Очевидно, че не. Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1.
към текста >>
Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната
линия
“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала).
„Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“. Поради това Минковски си мисли света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите на пространството, t е оста на времето. Една световна система x1y1z1t1 се нарича една „световна точка“. Разнообразието на всички тия световни системи, това е „света“. Вечният житейски ход на една частица субстанция, една „субстанциална точка“ се изобразява чрез непрекъснатата последователност на световните точки, в които тя се „намира“, и всяка една от които означава едно „събитие“, засягаше въпросната частица.
Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната
линия
“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала).
Всички световни процеси в такъв случай се схващат като едно преплитане на безбройните сплетени една в друга световни линии на всички съществуващи субстанциални точки. Също и за старата механика би била възможна подобна четвероизмерна представа. Тя не би имала, обаче, значението освен на един изкусен математически похват. За Минковски тази представа е обусловена от същината на света. Това ще се изрази математически по следния начин: трансформациите на Галилея означават, че в четвероизмерната система на оста t можем да даваме каквото и да било, независимо от пространствените оси, направление,—в съгласие с старото схващане, че можем да си мислим времето независимо от пространството.
към текста >>
няма нито една видима
линия
, която, теглена от земята към небето, да не срещне една от тия звезди. Астронома?
Броят на звездите, казват те, би могъл да се увеличи ; прочее, не е безкраен, понеже нищо не може да се прибави към безкрайното. Това съображение е правдоподобно, но невярно, макар че и Волтер го изтъква. Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите. Нека разгледаме сега фактите. Ако вселената на звездите е без крей.
няма нито една видима
линия
, която, теглена от земята към небето, да не срещне една от тия звезди. Астронома?
Олбер е забелязал, че небето нощем би било тогава цяло е един блясък, подобен на слънчевия. Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето. Угаснали звезди и тъмни мъглявости Но това нищо не доказва, понеже съждението на Олбер е лъжливо по две причини. От една страна, има по необходимост в небето много угаснали и тъмни звезди. Ние ги знаем и те са твърде добре изучени и даже претеглени.
към текста >>
който следва
правата
линия
: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време.
Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е.
който следва
правата
линия
: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време.
И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината!
към текста >>
Във фигура 2-с е дадено трасето върху една плоча, написана от крескографа с голямо увеличение ; едно неподвижно пръстенче бе принадено до растящото растение и абсолютно хоризонталната
линия
показа не само отсъствието на какъв да е растеж, но още и на всичките движения, причинени от външните смущения.
Ако някой фактор увеличава скоростта на растежа, тогава кривата се устремява нагоре, и обратно — ако факторът отслабне, навежда кривата надолу, (фиг. 2-б). Фиг. 2. Предпазни мерки срещу физическите смущения. —Разклащането, причинено от вибрациите, може да премахне като се постави апарата върху здрава маса, чиито крака се поставят върху каучук или, още по-добре, върху някоя дъска, добре зазидана в стената. Аз можах да покажа увеличения от един милион с моя магнетически крескограф, през време на моите публични демонстрации в Лондон, тогава когато ходът на инструмента не се смущаваше от вървежа в съседната улица.
Във фигура 2-с е дадено трасето върху една плоча, написана от крескографа с голямо увеличение ; едно неподвижно пръстенче бе принадено до растящото растение и абсолютно хоризонталната
линия
показа не само отсъствието на какъв да е растеж, но още и на всичките движения, причинени от външните смущения.
Съществува и друг елемент на физически изменения в опитите, отнасящи се до влиянието на изкуственото повдигане на температурата върху скоростта на растенето. За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална. Единствената предпазителна мярка, която трябва да се вземе при опитите върху влиянието на температурните изменения, се състои в почакване няколко минути, докато температурата се стабилизира. Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна. Фигура 2-а представлява растежа на Scirpus Kysoor.
към текста >>
За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което
линията
на точките става пак хоризонтална.
Предпазни мерки срещу физическите смущения. —Разклащането, причинено от вибрациите, може да премахне като се постави апарата върху здрава маса, чиито крака се поставят върху каучук или, още по-добре, върху някоя дъска, добре зазидана в стената. Аз можах да покажа увеличения от един милион с моя магнетически крескограф, през време на моите публични демонстрации в Лондон, тогава когато ходът на инструмента не се смущаваше от вървежа в съседната улица. Във фигура 2-с е дадено трасето върху една плоча, написана от крескографа с голямо увеличение ; едно неподвижно пръстенче бе принадено до растящото растение и абсолютно хоризонталната линия показа не само отсъствието на какъв да е растеж, но още и на всичките движения, причинени от външните смущения. Съществува и друг елемент на физически изменения в опитите, отнасящи се до влиянието на изкуственото повдигане на температурата върху скоростта на растенето.
За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което
линията
на точките става пак хоризонтална.
Единствената предпазителна мярка, която трябва да се вземе при опитите върху влиянието на температурните изменения, се състои в почакване няколко минути, докато температурата се стабилизира. Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна. Фигура 2-а представлява растежа на Scirpus Kysoor. Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м. значи, абсолютната скорост на растенето е=0 м.м, 00095.
към текста >>
Когато апаратът се настани добре, растежът е точен и равен на слизането, а чертежът се вписва като
линия
от хоризонтални точки.
Емпирическите методи, употребявани често в приложната химия при някои елементи и при електричеството — не бяха всякога сполучливи: причината за наблюдаваните разлики се дължи, вероятно, на дозите на тези прибавки, за които не е държано достатъчно сметка. Махалният крескограф. — Добитата вече голяма чувствителност се увеличи доста много чрез употреблението на Нюловия метод или махалния, в който растежът е съвършено точно компенсиран от навеждането на поддръжката. Една скачена верига, турена в действие от падането на някоя тежина, навежда растението със същата скорост, с която то се удължава. Това механическо настаняване се постига чрез едно витло, което действа върху механизма, за да го ускори или забави.
Когато апаратът се настани добре, растежът е точен и равен на слизането, а чертежът се вписва като
линия
от хоризонтални точки.
Един показалец закрепен върху витлото на механизма, позволява да се узнава бързината на растежа във всеки момент. И апаратът е тогава извънредно чувствителен, поради което и най-малкото изменение около него произвежда веднага движение било нагоре към показателя, било надолу. По този начин можах да доловя даже най-малките промени в растежа — 1/8 000 000 част от сантиметра в секунда. Доказателство за чувствителността на метода е дадено в фигура 3, представляваща действието на въглеродният окис. Вижда се внезапното ускоряване, което продължава 2 минути и половина, а след това — едно закъсняване.
към текста >>
п.
линия
.
Това беше на 30 юни м. 1921 г., ден четвъртък. Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в Борисовата градина, край София. Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж.
п.
линия
.
Напълних я там с тор, след туй излязох на синора на нивите, изправих се и в тоя момент слънцето изгря. Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище. Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това.
към текста >>
Постоях така
права
около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище.
Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж. п. линия. Напълних я там с тор, след туй излязох на синора на нивите, изправих се и в тоя момент слънцето изгря. Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той!
Постоях така
права
около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище.
Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си.
към текста >>
Появата на такива чудни сили за
управа
в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена.
Това възнамеряваме да докажем в една статия- „Толстоизъм и окултизъм“. Телепатията у животните. Още преди да пожелае да наблюдава у човека способността за телепатия, т. е. пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека. Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“.
Появата на такива чудни сили за
управа
в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена.
При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите. Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града. Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра.
към текста >>
НАГОРЕ